Нима за нас, българите, неща като хуманност, морал, човещина и прочие са все абсолютно нищо незначещи празни, кухи и вятърничави думички?

До Негово Високопреосвещенство † Пловдивски митрополит НИКОЛАЙ 

До г-н Йордан Иванов, областен управител на Пловдив

До г-н Здравко Димитров, Кмет на град Пловдив

До Старши комисар Димитър Балев, Областен директор на МВР

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

Нима за нас, българите, неща като хуманност, морал, човещина и прочие са все абсолютно нищо незначещи празни, кухи и вятърничави думички?

Отворено писмо от групата на небезразличните граждани

Ваше Високопреосвещенство,

Уважаеми господа,

От публикация в блога на принудително остракирания от образователната система учител по философия и гражданско образование г-н Ангел Грънчаров разбрахме, че живеещите в блока на ул. "Копривщица" - 15 (това е квартал "Смирненски" на хилядолетния и тъй културен град Пловдив) съседи (всичките до един с ясно изразени "самарянски" наклонности!) на 89-годишната баба Марийка (вижте публикацията със заглавие Това, че тъй човечните съседи-самаряни на баба Марийка отново се готвят да я изгонят на улицата, вас лично засяга ли ви поне малко?) отново се готвят да изгонят самотната, възрастна и болна стара жена на улицата! Ето и свидетелство за това, което тия тъй чисти и непорочни самарянски души са решили да правят:

Те, разбира се, съвсем не се смущават (нищо че, предполагаме, са все примерни "християни", с извинение!), че този техен нов "самарянски" подвиг се осъществява в тъй светлия празник Възкресение Христово, което отново, както и да го погледнем, е крайно потресаващо. 

В тази връзка освен че искаме да Ви информираме за предстоящите, за грядущите нови техни самарянски подвизи, се надяваме все пак да предприемете някакви мерки за озаптяване на техния тъй буен самарянски плам. 

Надяваме се знаете, че за близо 6-те месеца, в които баба Марийка отново живее в своя собствен апартамент (след изгонването й от него за три години, предния път това стана когато тя беше на 85 години!), въпросните наши тъй добродетелни съграждани не само че не се сетиха да й пуснат водата в апартамента (тръбата за която техен виден представител собственоръчно отряза в свой неудържим самарянски порив преди години!), но и, след като тя беше принудена да живее месеци наред в апартамент без вода (и без ток!), никой от тях, представяте ли си, нито веднъж (да, нито веднъж, не е ли потресаващ и тоз техен нравствен, с извинение, подвиг???!!!) не се сети да й занесе дори една кофа вода (за да може да си почисти тоалетната!), по причина на което се наложи вода за въпросната тоалетна да й кара с колата си и да я носи на ръце живеещият на другия край на нашия тъй културен град "виден градски идиот" и също така "мошеник" (по техните думи!) г-н Ангел Грънчаров, учител (изгонен от образователната система от властващи в образованието на същия този тъй културен град Пловдив мутро-гербовашки калинки!)! Този факт Ви го съобщаваме с оглед да се ориентирате в безпрецедентната ситуация и да знаете с какви особени представители на вида Homo sapiens си имате работа.

Във връзка с гореказаното си позволяваме да Ви запитаме:

1.) Какви мерки според Вас следва да се вземат в тази нелека (да не кажем катастрофална!) "нравствена", с извинение, ситуация с оглед да не стане така, че Пловдив да се прочуе по целия свят като града, който е допуснал мъчителното умъртвяване (според нас баба Марийка, ако отново й се наложи да спи на улицата, най-вероятно скоро ще умре!) на една толкова възрастна, болна, самотна баба, т.е. градът ни да придобие непомръкващата слава на град, в който самарянството (пък и "християнството": дано тъй благият Господ ни прости тази непростима волност!) е напреднало така много, че пред очите на изпадналия в пълно безразличие град 200 живеещи в този блок съседи-самаряни (та това е цяла една добре функционираща комуна!) де факто са убили по особено грозен начин въпросната тъй възрастна, самотна и болна жена?

2.) Поставихме горния въпрос защото, както е известно, същият този наший тъй древен и виден културен град вече 9-та (да, девета, словом казано!!!) година пак пред изпълнените с потресаващо безразличие власти и граждани пак фактически убива, и то по особено перфиден начин - убива чрез унижения! - едно учителско семейство, имаме предвид семейството на учителя по философия и гражданско образование г-н Грънчаров, който, за Ваше сведение, отново в момента, в безизходицата и в безнадеждността, в която се намира, се видя принуден пак да продължи своя безсрочен граждански протест (провеждан под прозорците на РУО-Пловдив на площад "Джумая джамия"!), защото се оказа, че дори и новата власт, сменила мутро-гербовашкия режим, вече цяла година тъне в пълно нехайство и гледа с потресаващо безразличие как тези двама учители продължават да са държани принудително извън образователната система, да, те продължават да са теророзирани и репресирани по този толкова грозен начин - и то само защото г-н Грънчаров има дързостта да покаже, че не желае да склони глава и да стане треперещ от позорен страх учител-мижитурка, а предпочете да си изпълнява достойно своята роля, задача и духовна мисия на истински учител!

Толкова от нас. Ще се радваме медиите да проявят известна инициатива, да отидат в 18.30 ч. пред блока на ул. "Копривщица" - 15 та поне да увековечат тъй знаменателното предстоящо историческо събитие (преизпълнено с грамаден, с потресаващо богат нравствен, човешки смисъл!), в което имаме шанса да покажем на целия свят, че за нас, пловдивчани (пък и българите, защо не?!), думи като хуманност, морал, нравственост, човещина и прочие са все абсолютно нищо не значещи кухи, празни, вятърничави думички, нямащи никакво отношение към нашите тъй буйни и жадни за пари, власт и слава мутро-самарянски души!

26 април 2022 г. - Ден трети на празника Възкресение Христово!

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, упълномощен да води кореспонденцията ни с институциите

Как и омбудсманката на България си изми ръцете - подобно на Пилата Понтийскаго! - и бързо отхвърли горещия картоф, наречен Альоша?

И омбудсманката на България си изми ръцете (подобно на Пилат Понтийски!) и бързо отхвърли горещия картоф, наречен Альоша - сакън, ако ядосаме таваришч Путин, кво ке правим тагда, а, дарагие таваришчи?!

Ние от нея не сме искали да сваля паметника, а нещо съвсем друго поискахме, ама тя се прави, че не е разбрала - страх я е от таваришч Путин, тъй де, човещинка е това, нали така? Щот у нас путинската пета колона решает всьо, а пък требва да мислим и за времето, кагда вече нема да сме омбудсманка, нали така?

ДОБАВКА:

Какво писмо получихме от администрацията на Министерския съвет?

 

Какво е длъжен да направи гражданинът, който не е позволил безразличието да блокира и да убие, да умъртви неговата душа?

До гражданите на Пловдив

До гражданите на България 

(независимо дали живеят тук, у нас - или в някоя друга страна по света)

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

Какво е длъжен да направи гражданинът, който не е позволил безразличието да блокира и да убие, да умъртви неговата душа? 

Възвание под формата на отворено писмо от групата на небезразличните граждани

Уважаеми граждани на Пловдив и на България,

От много време учителят по философия и гражданско образование г-н Ангел Грънчаров (опраскан, уволнен от властващата в образованието на Пловдив мутро-гербовашка бюрокрация заради своите демократични възгледи за същностна промяна в образованието, заради съвременния си подход в обучението на младите и вече години наред репресивно остракиран, държан принудително безработен, извън образованието!) и неговата съпруга г-жа Гранчарова, т.е. двама български учители, са подложени на недопустимо грозни репресии; ето, мутро-гербовашкият режим падна, ала наложената от него омерта върху тези двама учители продължава, новите управници не направиха абсолютно нищо за да разрешат конфликта и да спрат произвола и беззаконието. 

По тази причина г-н Грънчаров, както научихме от блога му и от воденото от него предаване "На Агората..." по Пловдивската обществена телевизия, се видя принуден да възобнови своя безсрочен граждански протест за свобода в образованието, за непосредствено и практическо реално демократизиране и декомунизиране на отношенията в конкретните образователни общности - и в българското образование като цяло. Срамота е, грехота е, крайно обидно е, че неговият протест е така самотен, е неподкрепен почти от никой - което именно и насърчава арогантното поведение и високомерието на образователните управници в Пловдив, пък и в МОН като цяло. 

Азбучна истина е, че когато ние, гражданите, не си изпълняваме своята роля да контролираме властващите, да ги принуждаваме да спазват закона, пък и нормите на морала, те се самозабравят, те се разпищолват и започват да правят каквото им скимне: властта развращава (корумпира!). Безразличието на гражданите спрямо извършваните от властта беззакония не е нищо друго освен съучастие в тези престъпления - понеже то ги насърчава! По тази причина ние, небезразличните граждани, се виждаме принудени да зададем някои необходими въпроси и на това основание да апелираме към гражданите на Пловдив и също така към гражданите на България да предприемат следните крайно наложителни ДЕЙСТВИЯ - ако не искаме да се опозорим окончателно:

1.) Докога ще чакате, докога ще наблюдавате безучастно гаврите над учителското семейство Грънчарови, които властващите си позволяват? Давате ли си сметка, че по този начин вие насърчавате тези безобразия и гаври? Съзнавате ли отговорността, вината си за ставащото вече толкова години? Нима не разбирате, че ако вие, гражданите, бяхте реагирали адекватно, тази безпрецедентна репресия и гавра просто нямаше да бъде допусната?

2.) Как ще си изкупите вината за станалото досега, за ставащото в момента? Замисляте ли се над този въпрос? Можете ли да разберете какво означава ако този въпрос съвсем не се появява в съзнанието ви? Разбирате ли в какво положение се намирате?

3.) Не е ли крайно време да предприемете някакви конкретни действия за да озаптите произвола и безпрецедентно грозния тормоз и терор, който образователните началства в Пловдив си позволяват пред вашите очи без никаква морална скрупул (на латински тази дума scrupulus значи „малко остро камъче“)?

4.) Да ви помогнем ли да осъзнаете какво бихте могли да направите - стига, разбира се, да не сте се простили безвъзвратно със способността си за човешки реакции? Кой ако не вие самите трябва да се погрижи за надмогването на тази тъй страшна безчувственост, която е симптом за обезчовечаване? Всеки от вас може сам да реши какво подобава да направи, какво е длъжен да направи, стига да иска да си остане човек, е, понеже явно това, както личи (до този момент!), не ви се удава, ние ще си позволим да ви съобщим някои тъй прости неща, които е нормално да направи небезразличният, небезчувственият, необезчовечилия се човек (пак ще формулираме предложенията си под формата на въпроси - защото ви уважаваме, защото за нас свободата е върховна ценност за човеците, тя е извор на тяхното достойнство!):

5.) Толкова ли е трудно, примерно, ако живеете в Пловдив, разхождайки се по Главната улица, да се отбиете за няколко минути в сградата на РУО-Пловдив (тя се намира на площад "Джумая джамия", ул. "Цариброд" - 1), да се изкачите на третия етаж, да влезете при секретарката на г-жа Началничката на РУО-Пловдив Антоанета Пакова, да поискате среща с нея и в очите й да й кажете, примерно, ето тези думи: "Госпожо Началник, това, че и Вие продължавате репресиите и тормоза над учителското семейство Грънчарови като ги държите принудително безработни, като не им позволявате да учителстват, да упражняват своите преподавателски права, по моя преценка е грозен произвол, е беззаконие, е безобразие, което аз, като Ваш работодател, не мога да приема, нещо повече, решително не одобрявам! Направете нужното този тормоз и терор най-после да спре и тия двама учители да бъдат върнати в образованието на Пловдив! Давате ли си сметка какви вреди и щети нанесохте на нашите деца и внуци като ги лишихте от възможността да общуват с тези двама тъй правдолюбиви, свободолюбиви, авангардно, съвременно и демократично мислещи и затова така човечни учители?"?! Разбира се, вие можете да кажете със свои думи какво мислите, но ето, ние тук си позволихме да ви дадем пример като ви съобщим какво би казал един нормално мислещ и съзнателен небезразличен човек, личност и гражданин.

6.) Ако пък по някакви причини не можете да сторите това, не можете да отидете лично до г-жа Пакова и да й кажете очи в очи тези думи, то нима е толкова трудно да звъннете по телефона на РУО-Пловдив (032/ 62-89-80), да поискате да ви свържат с г-жа Пакова (а нейният пряк телефон е: 032/ 63-18-43) и да й кажете пак същите тези думи, които следва да й каже гражданинът, който не е позволил безразличието да блокира и да убие, да умъртви неговата душа? 

7.) Ако и това да кажете по телефона необходимите за случая думи ви се вижда трудно, то тогава какво пречи да напишете тези думи и да ги изпратите по имейла (e-mail: mail@ruoplovdiv.bg), адресирайки писмото си както до г-жа Пакова, така и до нейните върховни образователни началства в София, имаме предвид г-н Министъра (priemna@mon.bg) и неговия пък началник, имаме предвид г-жа Председателката на Парламентарната комисия по образованието и науката (Irena.Anastasova@parliament.bg)?

8.) Каквото и да сторите, какво ще изберете да направите си е ваша работа, но нима ще бъде лошо, след като вече сте направили каквото сте решили, да направите и още едно добро дело и да съобщите на г-н Грънчаров и г-жа Грънчарова какво сте направили за да бъде решен този техен тъй скандално продължителен казус около техните гонения от арогантната властваща образователна мафия в Пловдив? Нима не съзнавате, че по този начин ще им вдъхнете известен кураж, защото в отчаянието, в безнадежността си тия хора страдат така, че напълно възможно е преживяваните от тях унижения лека-полека да ги убиват, а това вече е страшно: дали няма да излезе, ако нищичко не направите, ако не допринесете казусът да бъде решен, вие един ден ще станете отговорни и за тяхната смърт? Дали пък Пловдив няма да се обезсмърти подобно на древна Атина (убила своя учител Сократ!), но неговият подвиг при това ще бъде двойно по-голям, понеже Пловдив има шанс да убие не един, а направо двама учители?

Това искахме да ви кажем. Благодарим за вниманието! Стига, разбира се, изобщо да сте имали търпението да дочетете нашето толкова отчаяно писмо... 

15 април 2022 г. 

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, упълномощен за води кореспонденцията ни с институциите

Какво ще правите сега с "горещия картоф", наречен "Альоша", г-н областен управителю и г-н Кмете на Пловдив?

След като областният управител на Пловдив прехвърли "горещия картоф" (писмото на небезразличните граждани с искане за демонтиране на паметника на окупатора и на лъжата "Альоша") на Кмета на Пловдив, а тъй пък, от своя страна, чевръсто хвърли същия този "горещ картоф" на централната власт в София (чиито представител в Пловдив е тъкмо областният управител!), което ни накара нас, небезразличните граждани, да се обърнем отново към властващите в София; сега пък получаваме ето това писмо от Министерският съвет, с което същия този "горещ картоф" отново беше прехвърлен и на Кмета нта Пловдив, и на областният управител! 😊 

Сега вече ни е много интересно те какво ще правят в тази тъй сюблимна ситуация!!! Театрото си го бива, нали така?

ДОКОГА ОБРАЗОВАНИЕТО У НАС ЩЕ СЕ РЪКОВОДИ ОТ КАДРИ, ИЗПОВЯДВАЩИ ТЪЙ СВЕЩЕНИТЕ СТАЛИНСКИ ПРИНЦИПИ?

До г-жа Ирена Анастасова, Председател на Комисията по образованието и науката към Народното събрание

До г-н Кирил Петков, Министър-Председател на Република България

До акад. Николай Денков, Министър на образованието и науката

До г-н Йордан Иванов, областен управител на Пловдив

До доц. Диана Ковачева, омбудсман на Република България

До г-жа Антоанета Пакова, Началник на РУО-Пловдив

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

 

ДОКОГА ОБРАЗОВАНИЕТО У НАС ЩЕ СЕ РЪКОВОДИ ОТ КАДРИ, ИЗПОВЯДВАЩИ ТЪЙ СВЕЩЕНИТЕ СТАЛИНСКИ ПРИНЦИПИ?

Отворено писмо от групата на небезразличните граждани

 

Уважаема госпожо Председател на Комисията по образованието и науката,

Уважаеми господин Министър-Председателю,

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаеми господин Областен управител на Пловдив,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаема госпожо омбудсман на Република България,

Уважаеми господин омбудсман на Пловдив, 

Няма да скрием, че сме дълбоко обезпокоени от това, което констатирахме като прочетохме документа, подписан от г-жа Началника на РУО-Пловдив, който открихме в публикацията със заглавие Арогантността и безочието на образователната бюрокрация дали все пак имат някакъв предел? в блога на г-н Ангел Грънчаров. От същото място, от блога на г-н Грънчаров, разбрахме (виж: Как премина днес гражданският протест за реално демократизиране и декомунизиране на образованието? и също така От гражданския протест за реално демократизиране-декомунизиране на българското образование в Пловдив) и също Ще подкрепите ли гражданския протест за реално демократизиране на българското образование?), че той отново е в безсрочен граждански протест с искания за реално демократизиране-декомунизиране на отношенията в общностите, занимаващи се с образование и възпитание на младите хора. В тази връзка си позволяваме да Ви известим за следните наши констатации и произтичащите от тях искания:

1.) Държим да известим МНОГОУВАЖАЕМАТА г-жа Антоанета Пакова, че подписаното от нея писмо е наистина безпределно арогантно и безочливо по своя стил и наратив, нещо повече, арогантността и безочието в него са така големи, че с пълно основание определяме този документ като вулгарно-циничен;

2.) Циничността на документа се определя от това, че твърденията в него са изцяло голословни (празнословни), те имат пределно абстрактен, формалистичен, а в този контекст следователно и вулгарно лъжлив характер; в официален документ се лъже така грозно, че ние сме в пълно недоумение: госпожо Началник на РУО-Пловдив, Вие изобщо прочетохте ли това, което подписахте? (Ако сте го все пак прочела и въпреки това не сте доловила това, което ние сега Ви казваме, то ние няма да скрием, че сме сериозно обезпокоени за състоянието, в което се намира Вашата оценъчна способност - и свързаното с нея Ваша лично-субективна представа за човешка нравственост!)

3.) Понеже все пак не предполагаме, не можем да допуснем, че Вашата душа е така сериозно увредена (ние тази възможност категорично я отхвърляме!), се питаме ето за какво: дали някой не Ви е устроил капан, с оглед да Ви подведе да подпишете този толкова компрометиращ Ви документ - с оглед, дето се казва, подлагайки Ви такава "динена кора" (или "бананова обелка", както прпедпочитате!), да Ви подхлъзне към провала, най-вероятно с оглед, като това се разбере и височайшите власти сметнат за нужно да Ви освободят от тегобите и сладостите на властването, да заеме след това Вашето толкова престижно, предполагаме, началническо място? (Дали в РУО-Пловдив някое длъжностно лице, дето Ви обслужва, не е коварно като змия-усойница?!)

4.) Питаме се също ето за какво: това длъжностно лице, което е сътворило или написало въпросното тъй арогантно писание що за морал има след като явно съвсем не се усеща, че тази демонстрация на сляпа варност към свещените бюрократични принципи "Гарван гарвану око не вади!" и "Началството никога не греши!" е абсолютно неуместна (меко казано!) в нашето тъй демократично и също така напреднало, по отношение на господстващите нрави, настояще време?

5.) Ние направо сме поразени, че в средите на администрацията на РУО-Пловдив явно все още има длъжностни лица с нескривано преклонение към тъй толкова позорния Сталински принцип "Есть человека, есть проблема; нет человека, нет проблемы!", т.е. тия същите длъжностни лица явно изобщо не се притесняват от тази наистина арогантна демонстрация на своя антидемократичен (Ленинско-Сталински по генезиса си!) манталитет; в този контест ние като граждани и данъкоплатци си позволяваме да запитаме многоуважаемия г-н Министър на образованието и науката: уважаеми господин Министре, давате ли си изобщо сметка, че за тази плачевна, направо катастрофална идейно-нравствена-и-политическа ситуация сред персонала на пловдивското РУО отговорност носите лично Вие (предвид това, че вече за 4-ти път сте Министър!)?! А пък, като капак на всичко, давате ли си сметка, че Вашето бездействие по този повод направо ни дава пълно основание да мислим, че и Вие лично явно не просто симпатизирате на въпросния позорен за нашето време манталитет, но и най-вероятно сам сте негов носител?! Давате ли си сметка какво означава пък това, вярваме, че Вашата несъмнена интелигентност и академичност ще Ви помогне да осъзнаете истината за положението, в което де факто се оказахте? (Бездействието и мълчанието са така красноречиви, ах, г-н Министър, нима не разбирате колко ясно и убедителнопри те ни говорят?!)

6.) Като споменяхме думата "академичност", се сетихме за още една публикация в блога на г-н Грънчаров (виж: Знае ли или не знае г-н министърът на образованието и науката що е академичност?), която поставя важен проблем, по който държим да получим Вашия отговор, уважаеми г-н Министре, а въпросът в тази връзка ни е: Как е възможно, г-н Министре, да определяте като "прекалено академични" тъй псевдо-нАучните, тъй лъже-нАучните ("менте-чалга-нАучните"!) учебници, които точно по тази причина са и така трудноразбираеми ("трудносмилаеми"!) не само от клетите наши деца и внуци, но и от техните учители, а също така и от всеки нормален съвременно мислещ човек? На Вас нима не Ви е известно, че истинската академичност и дори научността като такава е синоним на яснота, простота, тя искри, така да се каже, от благородство, от разбираемост, от човечност, от одухотвореност?! В тази връзка си позволяваме и ние да Ви препоръчаме горещо книгата на г-н Ангел Грънчаров на тази тема, именно книгата със заглавие ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ (с подзаглавие "Що е академичност и доколко тя вирее у нас?"),там тия неща са изяснени пределно достъпно, а за Вас специално ще са още по-полезни понеже напоследък, както разбираме, сте си поставил за цел да прочиствате Авгиевите обори в българската "академична" сфера, именно в университетите; е, нужна Ви е трезвата преценка за реалното състояние, описание на която може да се намери в тази книга (тя е достъпна и онлайн, тук пък е нейната втора част, ето, моля, ползвайте я със здраве!)

7.) Позволяваме си да се солидаризираме изцяло с исканията на гражданския протест на г-н Ангел Грънчаров (които той в устна форма е предал на г-жа Антоанета Кръстанова - понеже г-жа Антоанета Пакова отново е била извън сградата на РУО-Пловдив; ние пък ги научихме от цитираното по-горе видео от неговия граждански протест!), но най-вече държим да Ви обърнем внимание на това, което той, по напълно понятни нравствени причини, няма как сам да каже, а именно: 

Уважаема госпожо Председател на Комисията по образованието и науката към Народното събрание,

Уважаеми господин Министър-Председателю,

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаеми господин  областен управител на Пловдив,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаеми господин омбудсман на Пловдив,

Уважаеми граждани и гражданки на Пловдив,

Нима не е същинско безобразие това, че в наше време цяло едно учителско семейство, именно семейството на учителите Ангел Гранчаров и неговата съпруга (тя горката, молим Ви се, категорично е забранила на г-н Грънчаров да й упоменава името: понеже я е страх, че ако името й се разчуе, тя посмъртно няма да може да си намери работа като учителка!), вече толкова много години (9 за него и 5 за нея!) са лишени от правото си да упражняват своята учителска професия по абсолютно несъстоятелен начин и по напълно неверни причини, без никакви законни основания, просто ей-така, единствено заради каприза на няколко самозабравили се мутро-комунисто-гербовашки властващи калинки?! Но има и още нещо, което е още по-потресаващо, и то е: въпросните двама учители са лишени от правото да упражняват своята учителска професия именно в най-благодатния период от кариерата на учителя, именно в годините, които, така да са каже, са плодоносната есен на човешкия живот, давате ли си сметка колко грозно е пък това - и какви неизчислими щети то донесе на нашите деца и внуци?! Но има и още нещо, което е още по-потресаващо: извършителките на тези безпрецедентни злодеяния и беззакония явно (както съдим от анализираното арогантно Сталинистко по духа си писмо-"отговор"!) изобщо не съзнават какво са направили - и какво продължават да правят!!! Да, излиза, че тези властващи персони до такава степен са дрогирани от наркотика на властта, че съвсем не съзнават какво си позволяват да правят?! Минаха години и те все още явно изобщо не съзнават какво направиха (и какво продължават да правят, след като упорстват да държат двамата учители без работа!) - нима ето това не е още по-потресаващ факт, свидетелстващ, че "механизма" на човешката съвест при тия въпросните властнички изобщо не функционира?! Нима това не е във висша степен потресаващо като вземем предвид позициите, на които те все още, кой знае защо, продължават да бъдат държани от висшестоящата властова йерархия?! Какво ще кажете по ето този пункт, уважаеми дами и господа управляващи? Ние лично вече нямаме думи, за да изразим възмущението си от тези толкова позорни явления, ставащи при това, забележете, в най-деликатната, фина и чисто духовна сфера на живота на обществото - каквато е образователно-възпитателната и личностно-формиращата!!! Нима може човешкото въображение да измисли по-потресаващ абсурд, по-голяма аномалия?! Давате ли си сметка какви страшни и невъзвратими поражения нанася господството на този позорен за нешето време гибелен манталитет именно върху образованието, възпитанието и личностното формиране на нашите деца и внуци?! Сега вече разбирате ли защо около половината от "продукта" на родната образователна система е напълно дефектен, е негоден за живота, бракуван - ето защо половината (а може би дори и повече?!) от младите хора са именно функционално-неграмотни?!

Какво трябва да направите в тази ситуация ли?

Няма да Ви кажем, оставяме Вие да се сетите - и, евентуално, да го сторите, да го изпълните. Да, затова сте на тия постове, ето, отново Ви тестваме. Нали у нас уж вече управлява нова власт, нарекла се ПРОДЪЛЖАВАМЕ ПРОМЯНАТА, ето, ние все още имаме някакви надежди, че промяната в образователната сфера, тъй дълго чакана, поне ще започне; ала, за жалост, както виждаме, до този момент в обсъжданата тук образователна сфера, не забелязваме никакви, дори и най-нищожните признаци на някаква промяна; уви, за жалост, точно така е! Е, пишем Ви това отворено писмо с плахата надежда, че с нещичко можем да Ви помогнем да осъзнаете донякъде какво правите - и какво не правите? Имаме чувството, че друго не правите освен да се мъчите да пазите, да консервирате прогнилата отвсякъде абсурдна система; ето това до момента правите, друго не забелязваме. Знаете ли колко са глупави тези обречени усилия?!

И понеже се оказа, че в тази система все още, за жалост, има прекалено много властващи на високи позиции длъжностни лица, свято вярващи в тъй свещените Сталински принципи ("Есть человека и так далее..."), ето Ви още един: "Кадры решают всьо!", препоръчваме Ви го в тази ситуация - щом като сте толкова пламенни последователи на сталинските подходи в управлението. "Не наливайте ново вино в стари мехове, щото...", ето Ви също така и Библейския принцип, който по същество говори същото, което е казал пишман-семинаристът Йосиф Сталин, Ваш, очевидно, пръв любимец (ако не броим следовникът му тавариш Путин, нали така?)!

Накрая, във връзка с писмото-"отговор" на г-жа Пакова, с обсъждането на което започнахме своето отворено писмо, държим да Ви кажем в завършек следното: понеже ИЗОБЩО НЕ ВЯРВАМЕ на нито една дума в това тъй арогантно ЛЪЖЛИВО писмо, то очакваме РУО-Пловдив да наложи на тъй многострадалната и световно-известна директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" г-жа Стоянка Анастасова в най-скоро време да покани делегация на групата на небезразличните граждани, която да посети (в подходяща форма!) учебни часове по философия в това училище за да може с очите си да се убеди в "тъй бляскавите резултати" и в "несъмнения поврат" в обучението по философия, в който, видите ли, се опитахте да ни убедите, уважаема г-жо Пакова, със своето, за жалост, съвсем голословно-празнословно - и най-вече лъжливо-високомерно и затова толкова обидно най-вече за Вас самата! - писмо. Сега са дните на Предвеликденския пост, уважаема г-жо Пакова, не се ли смутихте, че подписвате толкова откровено лъжливо писмо именно в дните, в които да се лъже е особено грешно?!

Да, очакваме с трепет тази покана - да Ви напомняме ли, че ний, гражданите, като данъкоплатци сме работодатели на цялата образователна система, ето, в това си качество искаме да се възползваме от правото си да знаем каква е истината за ставащото в нея, в случая в това конкретно училище.

Благодарим за вниманието - надяваме се, този път прочетохте с вникване и разбиране и постигнахте изчерпателно смисъла на това тъй ясно и пределно човечно наше писмо!

13 април 2022 г.

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, упълномощен да води кореспонденцията ни с институциите

Времена като нашето не позволяват начело на държавата да стоят треперковци, драги господа управляващи!

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-н Никола Минчев, Председател на Народното събрание на Република България

До г-н Кирил Петков, Министър-Председател на Република България

До г-н Йордан Иванов, областен управител на Пловдив

До г-н Здравко Димитров, Кмет на град Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

Времена като нашето не позволяват начело на държавата да стоят треперковци, драги господа управляващи!

 

Отворено писмо от групата на небезразличните граждани

 

Уважаеми господа,

Получихме отговори на нашето отворено писмо (Какво е това безобразие да славим с паметници безчовечната комунистическа тирания, със закон обявена за престъпна?!) и от страна на г-н областния управител на Пловдив, и от страна на г-н Кмета, но, за жалост, и двата отговора изцяло не ни задоволяват; нещо повече, оценяваме ги като недостойни, като страхливи - понеже в тях се съдържат явни, несъмнени признаци на някакъв ирационален, безсъзнателен страх от разбеснелия се диктатор Путин, масовия убиец на украински мирни граждани. 

Шикалкавенето с отговорността от страна и на двамата - единият прехвърля "топката" или "парещия картоф", а може би "кестена" на другия, а пък вторият го връща на първия! - е непълно недостойно поведение за властници, които имат някакви претенции било за демократи, било дори за антикомунисти, но явно тия претенции са голословни и като такива са и напълно неоснователни. Особено г-н Кметът не се притеснява "да води вода от десет дерета" за да обоснове напълно неоснователната и при това смехотворна теза, че паметникът на окупатора "Альоша", прославящ комунистическата тирания, било трябвало вечно да грози небето над Пловдив! 

Паметникът "Альоша" при това, видите ли, бил с "неясна собственост", нямало документи, доказващи чия собственост е, от което следва, че е ничий, при това положение какво пречи всеки гражданин на Пловдив да прави с него каквото си иска? (Примерно, по тази логика излиза, че нищо не пречи някой гражданин да отиде и порядъчно да го опръска с червена боя, понеже, както сега добре знаем, руската армия, т.е. наследницата на съветската армия, в момента в Украйна се занимава не само с масови убийства на мирни граждани, но и с най-долнопробно мародерство: на какво основание тогава да уважаваме предците на вилнеещите сега в Украйна путински орки, т.е. да уважаваме паметник на окупаторите, които и в злокобните дни след 5-ти септември 1944 г. и у нас са правили съвсем същото?!) И по този начин тия граждани, които си позволят подобни отчаяни протестни действия срещу паметника на окупатора "Альоша" ще излезе, че са били подтикнати към тях именно от малодушието на своите управници, нали това излиза, имате ли достойнството да признаете поне това?! Защото малодушните управници, като се мъчат "да замитат под килима" боклуците, т.е. проблемите на обществото, с това създават предпоставки в един момент възмутените граждани да прибягнат и до съответните ексцесии, с оглед да принудят властващите да си гледат работата, т.е. да си изпълнят дълга!

От казаното дотук следва, че ние оценяваме отговорите на областния управител и особено на Кмета на Пловдив като нескопосан опит за "хвърляне на пепеп" в нашите очи, в очите на  небезразличните граждани, а на това основание и като напълно незадоволителни. Не може по никой начин да ни убедите, че поради вашето малодушие паметникът на окупатора, прославящ тържеството на комунистическата тирания, трябва да продължава да стърчи като еректирал фалос в небето на Пловдив - за да символизира поруганата чест на изнасилената, на обезчестената Майка-България!!! 

Не можете да си измиете по никой начин ръцете, а със стореното само показахте, че съвсем не сте достойни за отговорните постове, които по каприза на случайността заемате; и ако имахте поне малко чест, след като сега четете тия наши справедливи думи, щяхте мигновено да си хвърлите оставките; нещо, което, разбира се, няма да направите - по напълно обясними причини, нали така?

Съдбата на стърчащите непокътнато - за наш срам, за срам на всички българи, които вече толкова години ги търпим! - тоталитарни комунистически паметници (то, прочее, нетоталитарен комунизъм в историята не е имало и по начало не може да има!) очевидно трябва да бъде решаван, тъй да се рече, централно, именно с акт на Парламента, за което в момента едва ли има политическа воля. (Не само властващите и управляващите по места са малодушни и страхливи, но и представителите на народа във висшия орган на властта не по-малко ги е страх от гнева на побеснелия руско-азиатски диктатор, което връх на позора: та нали сме уж свободна и независима, при това и европейска и демократична държава?! Дано не сме прави, но за момента нима имаме основание да си мислим нещо друго?!) 

Но какво пречи в светлината на казаното да се провери това, уважаеми господин Председателю на Народното събрание, а, какво ще кажете и Вие, уважаеми господин Министър-Председателю? Нима има някаква морална и законова пречка за това да се подложи на гласуване една Докларация на Народното събрание, която, в светлината на тъй жестоката и кървава война на побеснелите руски империалисти в Украйна, да даде мандат или дори да заповяда на Правителството, първо, да изгони от страната тъй арогантно държащата се, сякаш е някаква самозвана государиня на България посланичка Митрофанова, а, второ, да задължи областните управители и кметовете на градовете, в които има позорни паметници, прославящи тъй унизителната окупация на България и установяването на кървава комунистическа тирания, без никакво суетене да премахнат въпросните злотворни символи, играещи ролята на маркери, обозначаващи пространството, за което руският империализъм, както се убеждаваме все повече, има претенции за пълно и вечно господство?! Само питаме, уважаеми господин Председателю на Народното събрание и уважаеми господин Министър-Председателю - и понеже сте млади и неопитни, искаме и да Ви дадем и ето какъв съвет, с оглед да Ви вдъхнем кураж да направите тази разумна и необходима, направо неизбежна стъпка.

В историята, уважаеми господа, оставят своята следа само смелите и достойни управници, които са се държали като мъже, а не като баби - в най-решаващите моменти! Мижитурките, страхливците там нямат място, или ако имат, то е, така да се каже, на СТЕНАТА НА ПОЗОРА на историята! (Примерно на тази стена на позора вечно ще стои името на Правешкия простак - вдъхновителя на "вожда на простите" от Банкя, по думите на уважавания г-н Иво Инджев! - който, в името на това вечно да слугува на своите господари от Кремъл-Москва, поиска на два пъти България да стане 16-та республика на СССР, т.е. на два пъти без да му мигне окото извърши страшно национално предателство!) 

Да, това е положението: ако искате да направите нещо добро за България, ето, сега животът и историята Ви дават, уважаеми господа, безценния шанс да покажете, първо, че сте мъже и българи, а второ да направите в точния момент това, което все някога така или иначе ще стане, но работата е там да стане в най-подходящия момент, ето, този момент животът и историята Ви го поднесоха на тепсия! Ако го проспите, ще се покриете с вечен позор, ще загубите правото си да се смятате за мъже (но пък ще имате правото да се представяте като... баби, да ме прощават бабите, щото сред тях има много по-големи куражлийки и сербезлийки от Вас - поне както се държите досега!) и имената Ви с право ще бъдат изписани там, на стената на позора на историята. Сами избирайте, сами решавайте какво ще правите, ние Ви предупредихме. И още нещо искаме да отбележим тук, което е фундаментално важно.

Господин Президент на Република България,

Господин Председател на Народното Събрание,

Господин Министър-Председателю,

Живеем в тежко време, в което се проверява кой колко струва като човек и като личност, в което непременно ще се разбере кой колко струва и като човек, и като личност. Някои, както виждаме с очите си - та то става пред очите ни в Украйна! - се държат подобаващо, достойно, смело, не само като мъже, но и като герои - те се бият самоотвержено и дори умират за свободата и за честта си, а това е и вдъхновяващо рицарско поведение! Други пък се опозоряват завинаги - заради малодушието си! Ще дадем ли оръжие на Украйна или няма да дадем оръжие - сакън, няма да дадем оръжие на Украйна, щото таваришч Путин ще се разгневи, а пък ний нали сме вечни руски роби, как така ще си развалим рахата да сме именно презрени вечни руски роби-мижитурки?! Усещате ли за чие поведение намекваме най-вече в случая, уважаеми г-н Президент на Републиката?

В това тежко време, господа управляващи, Вие допускате презрените слуги на путинска Русия (като циркаджиите от АТАКА, ВЪЗРАЖДАНЕ, ВМРО, АБВ на Гоце Първанов и Румен Петков и пр. жалки руски проксита - и тяхната безчислена армия от неуморни медийни мерзавци от типа на проф. Иво Христов, Пьотр Волгин и вся остальная рубофило-рубладжийска сволочь!) да спекулират с проклетото българско малодушие и да трупат евтини партийни активи - вместо да пресечете с твърда ръка всякакъв опит за насърчаване на това същото така пагубно малодушие)! Затова сме на път да се опозорим завинаги като държавата, която наред с Унгария на путинския слуга Орбан не е имала смелостта да направи нужното за да бъде спряна със силата на оръжието толкова грозната руска агресия срещу свободолюбивия и тъй достоен народ на братска Украйна! Украинците се бият като лъвове, а българския лъв... мърка като котенце и се навира да се отърка в кървавите ботуши на руските империалисти! Срам и позор! 

Та ето, вместо със страхливото си поведение да насърчавате търговията на упоменатите безсрамни амбулантни пишман-патриотични гешефтари, Вие в този решаващ исторически момент сте длъжни с действията си да изкорените завинаги прословутото българско малодушие, които ни е проваляло и в други, не по-малко решаващи исторически моменти (в позорните септемврийски дни на 1944 г. напълно боеспособната, неучаствала в сражения българска армия без нито един изстрел допуска окупацията на страната ни от Червената армия - и гледа със свито сърце безчинствата на окървавилите се до шията комунистически разбойници-сатрапи-и-касапи!). Времена като нашето не позволяват начело на държавата да стоят треперковци, драги господа управляващи! Времето Ви призовава да се държите като мъже - и ако не го направите, горко Ви! (А най-пострадала ще е именно Майка-България, за кой ли път не случила на управници!)

Е, казахме Ви го, сами решавайте какво ще правите, а пък знайте, че ние наблюдаваме най-внимателно тъй унизителните увъртания, които си позволявате всеки ден - и то без никаква морална скрупул!

Ние Ви показахме кой е правилният, верният, разумният път. Сами избирайте между позора и достойнството! Изборът е изцяло ваш. 

Да, свободата е страшно и опасно нещо - но е такова само за мижитурките! За истинските човеци тя е най-велика благодат!

И накрая няколко думи към Кмета на Пловдив: г-н Кмете, не е ли срамота че се правите на изоглавен за да не сторите това, което кметове и общински съвети правят дори вече и у нас, да не говорим за останалата част на Европа и за света дори: та нима не се сещате, че бул. РУСКИ в Пловдив е крайно време да бъде преименуван на УКРАИНСКИ или на ГЕРОИТЕ НА УКРАЙНА? (Няма страшно за това, че хората, живеещи по него, ще трябва да си сменят лични карти и документи, това може да става години наред, лека-полека, важното е обаче ние поне малко да си измием срама и позора от лицето, щото това е булевардът, минаващ в подножието на хълма, на който още стърчи Альоша с автомата, от който очевидно Вас специално явно прекалено много Ви е страх! Или повечко Ви е страх от таваришч Путин, върховният разпоредител на ченгесарницата-кагебишницата, която все още коли и беси у нас: нали от това най-вече Ви е страх, познахме ли отново?)

9 април 2022 г.

С УВАЖЕНИЕ: Ангел Грънчаров, упълномощен да води кореспонденцията ни с институциите