Какво е това безобразие да славим с паметници безчовечната комунистическа тирания, със закон обявена за престъпна?!

 

До г-н Никола Минчев, Председател на Народното събрание на Република България

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-н Кирил Петков, Министър-Председател на Република България

До г-н Йордан Иванов, областен управител на Пловдив

До г-н Здравко Димитров, Кмет на град Пловдив

 

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Роберта Мецола, Председател на Европейския парламент

До г-н Шарл Мишел, Президент на Европейския съвет

До г-жа Урсула фон дер Лайен, Председател на Европейската комисия

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

 

Какво е това безобразие да славим с паметници безчовечната комунистическа тирания, със закон обявена за престъпна?!

 

ОТВОРЕНО ПИСМО от групата на небезразличните граждани

 

Уважаеми господа,

 

От 2019 г. насам събираме подписи за премахване на Паметника на окупатора и на лъжата „Альоша” (там, на него, има текст, в който окупаторите са наречени „братя-освободители”!), изграден на твърде неподходящо място, а именно на върха на хълма Бунарджик в Пловдив (първоначално той е бил предвиден да е статуя на Сталин, но поради смъртта на тиранина е бил префасониран на паметник на някой си Альоша, поради което ний, българите, оттогава справедливо наричаме окупаторите си „альошовци”!). Първоначално издигнахме идеята за префасониране на статуята на Альоша в статуя на Апостола на свободата Васил Левски, но след оживени дебати в тия години стигнахме до убеждението, че паметникът Альоша изобщо трябва да бъде демонтиран и преместен на друго място, примерно в Музей на тоталитарните артефакти. Понеже времето, в което събираме подписи е вече три години, по тази причина и текстът на петицията е във вида, в който Ви я пращаме, което е съвсем разбираемо.

Смятаме също така, с оглед агресивната война на побеснелия руски диктатор Путин срещу героичния, братски и така свободолюбив народ на Украйна, която се води тия дни, че точно сега е най-подходящия момент за тъй дълго проточилото се демонтиране не само на паметника Альоша, но и на всички останали монументи на окупаторската Червена армия, които са пръснати из българската земя; тия грозни символи, маркери и тотеми на комунистическата тирания (донесена ни на танковете на Сталиновата армия!) и на едно, отминало, но така страшно време, което не бива никога да се връща из нашите земи (както, за жалост, се върна в тия дни на кървавата агресия на Путин срещу свободолюбивия украински народ!).

По наше сведение се налага просто да бъдат изпълнени съответните решения на Общинските съвети на Пловдив и София, взети преди толкова време, но неизпълнени до ден днешен. Аргументът за неизпълението на тия решения в днешно време, благодарение на агресията на Путин спрямо Украйна, отпада безусловно: с пълно право както той потъпка международни договори, с които Русия гарантираше суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Украйна, така и ние, българите, на основание на този прецедент, имаме пълното право да не зачетем договор между България и Русия за „взаимно пазене на паметниците”, още повече че, в добавка на това, български паметници на руска територия няма (примерно паметникът на Георги Димитров в Москва всъщност е на съветски гражданин, а пък паметникът на Светите братя Кирил и Методий в руската столица, както се оказа, нямал нищо общо с България, по причина на това, че тъй наглият диктатор Путин преди време, както знаем, беше заявил, че Кирил и Методий били... „македонци”!).

Както и да е, не сме длъжни да даваме никакви обяснения на Путин или на руското посолство за това как ще постъпим с паметници, които при това не са руски, не са руска собственост (Съветски съюз отдавна няма, а Путин, с агресията си срещу Украйна, го доуби окончателно и завинаги, мъчейки се да го възкреси!), а са чисто и просто комунистически тоталитарни паметници, чието съществуване при това е в пълно противоречие не само с човешкия морал, но и със Закон, приет от българското Народно събрание, който обяви комунистическия режим в България за престъпен! Нима, съгласете се, не е недопустима аномалия и абсурд чрез паметници и то в XXI-вия век да бъдат прославяни престъпления – убийства, терор, смърт, бесовска агресия, мъчения и безпардонни идеологически издевателства над човешки същества, гаври с народната свяст и т.н.? Какво е това безобразие още да славим безчовечната комунистическа тирания, с нарочен закон обявена именно за престъпна, за престъпление?!

Напълно подкрепяме исканията в приложената към това писмо Петиция (която следва да се смята като органична част от настоящия документ!), до момента събрала близо 400 подписа. Настояваме г-н Кмета на Пловдив и г-н Областния управител да си взаимодействат ефективно за скорошното изпълнение на решението на Общинския съвет – и да демонтират най-сетне паметника на лъжата и на окупатора „Альоша”!

 

28 февруари 2022 г.

 

С УВАЖЕНИЕ: Николай Димов, упълномощен да води кореспонденцията ни с институциите

ПРИЛОЖЕНИЕ:

За демонтиране на паметника на окупатора "Альоша" от хълма Бунарджик!

Обръщение към управляващите за премахване на културното и историческото безобразие, свързано с паметника на окупатора и на лъжата "Альоша"

 

 

 

До г-н Никола Минчев, Председател на Народното събрание на Република България

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-н Кирил Петков, Министър-Председател на Република България

До г-н Йордан Иванов, областен управител на Пловдив

До г-н Здравко Димитров, Кмет на град Пловдив

 

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Роберта Мецола, Председател на Европейския парламент

До г-н Шарл Мишел, Президент на Европейския съвет

До г-жа Урсула фон дер Лайен, Председател на Европейската комисия

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

 

ОБРЪЩЕНИЕ от група български интелектуалци, политици и граждани

 

Уважаеми господа,

 

Град Пловдив е най-старият жив град в Европа, неговата история е повече от 8 000 години. През 2019 г. Пловдив беше европейска столица на културата. В тази връзка искаме да заявим следното:

 

Над нашия велик град с хилядолетна история се извисява един паметник, който символизира най-унизителната страница от българската история: окупирането на България от Сталиновата Червена армия и посичането, ликвидирането за десетилетия на българската свобода. Паметникът "Альоша" е нетърпима гавра с националното достойнство на българите. Този паметник е злотворен комунистически фетиш, разделящ за вечни времена нацията ни, той също така е маркер, обозначаващ завоевателните аспирации на руския империализъм спрямо България. Паметникът "Альоша" е грозен антикултурен, чисто идеологически и пропаганден артефакт на комунистическото варварство, който няма място в град като Пловдив, град с толкова славна, бляскава и хилядолетна културна традиция. Паметникът "Альоша" е всекидневна обида за тъй културните и толерантни граждани на Пловдив. Нетърпимата културна, историческа, нравствена, психологическа аномалия около паметника "Альоша" е крайно време да бъде премахната.

 

Нашата идея и инициатива е проста, лесна и дори твърде икономична за осъществяване: паметникът "Альоша" би могъл да бъде използван като материал, от който (чрез подобаващото префасониране и преобразяване) художниците-скулптури биха могли да изваят статуята на Апостола на българската свобода Васил Левски. Смятаме, че ако над върха Бунарджик в Пловдив изобщо трябва да има някаква статуя, то това може да бъде само и единствено статуята на най-великия българин - Васил Левски. Длъжни сме да отбележим убеждението си, че едва ли се налага да обосноваваме такова едно безспорно предложение, всеки българин, ако послуша сърцето си (което никога не греши!) ще признае, че само Левски може да стои там, на най-високото, над целия град. Само той заслужава такава голяма чест, никой друг. Няма никаква нужда повече да обясняваме и обосноваваме предложение, чиято естествена рационалност е толкова лесно установима. Альоша и Левски, разбира се, са несравними в културно, историческо и духовно отношение величини. Срамота е, че Альоша се извисява там, над целия град, а Апостолът на българската свобода има незабележимо отникъде малко бюстче там, долу, под ботушите на окупатора! Който разбира, разбира, само тотално бездушните няма да разберат: тази убийствена гавра трябва да бъде премахната час по-скоро!

 

Надяваме се, уважаеми дами и господа управници на Европа и България, че ще направите нужното в пределите на своите пълномощия щото да спомогнете този въпрос да бъде решен по единствено справедливия и разумен начин, а именно според предписаното в горното тъй просто и ясно предложение, притежаващо достойнствата и съвършенството на всяка истина. Националната чест на България и българите не е нещо, което може да бъде безкрайно пренебрегвано и тъпкано. Свободолюбивият дух на Европа и България изискват това.

 

Г-н Областен управител,

Господин Кмете,

 

Настояваме в най-скоро време да предприемете всички необходими мерки по осъществяването на предложената промяна или пък, още по-добре, по премахването на паметника Альоша от хълма Бунарджик, т.е. по изпълнението на съответното решение на Общинския съвет за демонтирането на паметника на окупатора Альоша.

 

27 февруари 2022 г., Пловдив

 

С най-добро чувство подписваме ние, инициаторите на тази петиция:

 

1. Христо Марков

2. Николай Димов

3. Ангел Грънчаров

4. Владимир Петков-Трашов

5. Димитър Атанасов - Кабули

6. Неделин Бояджиев

7. Иво Инджев

8. Мария Василева

9. Райчо Радев

10. Весела Христозова

11. Георги Стоянов

12. Йордан Тошев

13. Тодор Даскалов

14. Здравка Рубин

15. Томи Томев

16. Любен Воденичаров

 

ПРИКАНВАМЕ ВСИЧКИ, КОИТО ПОДКРЕПЯТ ИСКАНЕТО НА ТАЗИ ПЕТИЦИЯ, ДА СЕ ПОДПИШАТ ПОД НЕЯ!

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Първото публикуване на тази петиция е през 2019 г. По тази причина, при сегашното й осъвременяване, сметнахме за уместно да оставим в неизменен вид списъка на първоначалните й инициатори, независимо че някои от тях, примерно като уважаемия политик и общественик г-н Христо Марков или историка г-н Неделин Бояджиев, Бог да ги прости, са вече покойници.

ДЪРЖАВАТА НИ Е ОВЛАДЯНА ОТ АРОГАНТНА И БЕЗСКРУПУЛНА МАФИЯ, ПОСТАВИЛА СЕ НАД ЗАКОНА!!!

До акад. Николай Денков, Министър на образованието и науката

До г-н Йордан Иванов, областен управител на Пловдив

До г-жа Антоанета Пакова, Началник на РУО-Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Кирил Петков, Министър-Председател на Република България

ДЪРЖАВАТА НИ Е ОВЛАДЯНА ОТ АРОГАНТНА И БЕЗСКРУПУЛНА МАФИЯ, ПОСТАВИЛА СЕ НАД ЗАКОНА!!! 

Отворено писмо от групата на небезразличните граждани

Уважаеми господин Министър,

Уважаеми господин Областен Управител,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Неуморният и неръкотворен сякаш бюрократичен гений роди нов велик шедьовър, за който научихме от отчета на нашата делегация, която тия дни посети сградата на РУО-Пловдив с намерение да разговаря с Вас, уважаема госпожо Пакова (вълнува ни безкрайно много въпроса какво РУО-Пловдив прави с нашите тъй многочислени обръщения, жалби, възвания, предложения, сигнали и пр., които пишем от години и от които ефект никакъв няма; по тази причина подозираме, че РУО-Пловдив е решил проблема с тях кардинално и прекалено мъдро: хвърля ги направо в кошчетата за боклук!); Вас Ви е нямало в сградата, а нашите представители са получили следния тъй неподражаемо (без)ценен отговор от устата на секретарката Ви:

- Господа, добре де, като Ви вълнува толкова въпросът защо изобщо и никак не отговаряме на Вашите безбройни жалби, сигнали, предложения, възвания и пр., защо не седнете да напишете ново обръщение или заявление до г-жа Пакова, с което да я помолите да Ви съобщи на кои именно Ваши жалби, сигнали, предложения, възвания и пр. смятате, че ние не сме Ви отговорили - като накратко пак разкажете какво именно и конкретно искате да научите от нас?

(Иначе казано, праща ни "за зелен хайвер", гаври се с нас: не ви отговаряме на жалбите и сигналите, окей, напишете нова жалба, в която да се пожалите, че не ви отговаряме, ние пак няма да ви отговорим, а вие, защо пък не, пак ще напишете нова жалба - и така благополучно ще дочакаме некой ден края на света!) Останалото можете да научите от ето тази публикация в нашия блог:

Как да постъпим в създалата се тъй сюблимна ситуация около най-свежите откровения на тъй неръкотворната бюрократична премъдрост на РУО-Пловдив?

В тази безпрецедентно скандална ситуация сме принудени да запитаме многоуважаемите господин Министър и господин Областния управител на Пловдив ето за какво:

1.) Има ли някаква надежда някога в светлото ни бъдеще ръководството и екипа на РУО-Пловдив да осъзнаят простата истина, че когато граждани се опитват да поведат диалог с тях, те, чиновниците, не са длъжни непременно да мълчат високомерно, сякаш са нещо повече от делфийски оракули или пък поне са дали строг обет за мълчание будистки монаси, а че, напротив, в техните служебни задължения (предписани от самия закон!) влиза простото задължение да им отговарят писмено в надлежния срок?

2.) Можете ли Вие, уважаеми господа Министър и Областен управител някак да въздействате на въпросните тъй влюбени в олимпийското мълчание богове на РУО-Пловдив с оглед те да придобият някакви поне елементарно развити комуникативни способности, влизащи в тъй простите норми на обичайната човешка и административна дори порядъчност?

И други въпроси могат да се поставят (примерно този: Какво наказание заслужават въпросните височайши властващи администратори на РУО-Пловдив за многогодишните гаври, които си позволиха с нас, небезразличните граждани, а също така, да не говорим, за нетърпимите издевателства и унижения, които те дръзнаха да причинят на инициатора за създаването на нашата група, именно опрасканият-уволненият по най-грозен мутренски начин и жестоко остракиран от образователната система и дори фактически безжалостно лишен от преподавателски права учител по философия и гражданско образование г-н Ангел Грънчаров?), но ще се въздържим, уповавайки се на Вашата несъмнена интелигентност и на добре развитата Ви способност да схващате и сами да си правите надлежните изводи от вече казаното. 

Понеже този път държим да сме пределно кратки, ще се задоволим с припомнянето на няколко казуса, по които не сме получили АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ОТГОВОР ИЛИ КАКВАТО И ДА БИЛО РЕАКЦИЯ от адресатите им; настояваме категорично да направите нужното РУО-Пловдив в най-кратък срок да отговори задоволително на питанията, изразени или поставени в тях: 

Как се решава загадката около нескончаемия, вече 10-годишен ремонт на физкултурния салон и на производствения корпус на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"?

ПРИЗИВ ЗА ДИСКУСИЯ, НАСТОЙЧИВО ПОСТАВЯЩ ПРЕДЕЛНО ВАЖНИЯ ВЪПРОС „КОЙ Е ВЕРНИЯТ НАЧИН ЗА ЕФЕКТИВНО ОБУЧЕНИЕ ПО ФИЛОСОФИЯ?”

ПРЕДЛАГАМЕ ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ И СЪТРУДНИЧЕСТВО НА ГРАЖДАНИТЕ И ВЛАСТТА С ОГЛЕД ПОДПОМАГАНЕТО НА ПРОМЯНАТА!

НАШИТЕ ПИТАНИЯ В НАЧАЛОТО НА УЧЕБНАТА ГОДИНА

Срамота е да го кажем, но напълно аналогична е ситуацията, уважаеми господин Министър на образованието и науката, с "работата", пардон, с пълното екстравагатно бездействие на централната администрация на МОН, която също, убедени сме вече, стигна дотам в безочието си, че най-вероятно хвърля всички наши документи, адресирани до тях, направо в кошчетата за боклук! (Предполагаме, някой е казал на тия високопоставени чиновници, че имат привилегията да не спазват закона, но държим да ги уведомим чрез Вас, че този някой ги е излъгал най-грозно!) Ако пък не хвърлят все пак нашите документи в кошчетата за боклук, тогава се появява следното логично съмнение: а дали те не крият тия документи от Министъра, т.е. дали не пазят в строга тайна всичко това, което ние казваме на поредния министър (което касае най-вече тях самите, ние имаме претенции към тях и особено към "работата", пардон, на назначените от тях нисшестоящи управленски кадри, примерно световно-и-епично-известната многострадална директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" г-жа Стоянка Анастасова!); на това основание съвсем логично и закономерно се питаме: 

Дали в администрацията на МОН не се е самозародил и пуснал своите пипала октоподът на някаква безогледно арогантна бюрократична мафия, която живее със съзнанието, че държавата е нещо като тяхна бащиния или пък тяхна частна собственост? 

Един пример да Ви дадем все пак из безброя примери, той е направо потресаващ: поискахме на няколко пъти среща с г-жа Мария Гайдарова, Ваша заместничка; не получихме никакъв отговор на нашето искане; отидохме да питаме лицето (служителят) в отдел ПРИЕМНА в централната сграда на МОН в София, това лице или служител там ни заяви, че "не може да намери" нашите писма; поиска ни датите им, дадохме му ги, "нямаше ги", молим Ви се, тези писма (!!!!); по негово предложение написахме ново писмо с ново искане, той обяви, че този път то ще бъде непременно предвижено по етапния ред и ще има отговор; пратихме го, минаха поне четири месеца - !!!! - отговор никакъв няма (!!!!); позвънихме на същото това лице да питаме какво става, той ни отговори, че НЕ ЗНАЕ И НЕ РАЗБИРА КАКВО Е СТАНАЛО, това и за него било ПЪЛНА ЗАГАДКА! 

Ще се радваме в тази връзка да разпоредите надлежна проверка какво е станало с нашите многократни писмени искания за среща с г-жа Гайдарова; надяваме се, в рамките на администрацията на МОН на всичките й етажи няма НЕГЛАСНА ЗАПОВЕД на отворените писма на групата на небезразличните граждани (и на личните писма на г-н Грънчаров) ДА НЕ СЕ ОБРЪЩА НИКАКВО ВНИМАНИЕ, защото ако това наистина е така, тогава на нас ще ни се наложи да предприемем други решителни и отчаяни действия, с които, уверяваме Ви, ще принудим в крайна сметка въпросната самозабравила се администрация да започне да си върши все пак работата!

За нас, от казаното, като граждани, следва неизбежният извод: нашата държава е овладяна от някаква арогантна и безскрупулна мафия, която се е поставила НАД ЗАКОНА и която, както виждаме, си прави каквото й скимне! 

Уважаеми господа Министър и Областен управител, 

На основание на казаното дотук настояваме в най-кратък срок или да опровергаете убедително нашето подозрение - или публично и писмено да признаете правотата ни! Да, ултимативно е това наше искане, защото търпението ни, при тези потресаващо кошмарни обстоятелства, стигна до своя неизбежен предел! 

Ако до седмица не получим очаквания сигнал от Вас, ще ни се наложи да започнем ПРОТЕСТНА ГРАЖДАНСКА АКЦИЯ ПРЕД СГРАДАТА НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ И НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ В СОФИЯ! (Молим, недейте да ни принуждавате да търсим подкрепа за нашите искания на протеста от партии и организации, чиято идеология и чието поведение ние РЕШИТЕЛНО НЕ ПРИЕМАМЕ - да речем от рода на партия "ВЪЗРАЖДАНЕ" - но ако ни се наложи, с погнуса ще го направим, с оглед да Ви предпазим от тъй коварното управленско самозабравяние и от ГИБЕЛНОТО ОПИЯНЕНИЕ от тъй силния, предполагаме, наркотик на властта!)

Търпението ни се изчерпа! ПИСНА НИ ОТ ТОВА ТЪЙ НАГЛО И ГРОЗНО ПОВЕДЕНИЕ!

20 февруари 2022 г.

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, упълномощен да води кореспонденцията ни с институциите

ПОСТСКРИПТУМ: Всички цитирани в нашето отворено писмо, под формата на линкове, документи следва да се възприемат в своята цялост като ОРГАНИЧНА И НЕДЕЛИМА ЧАСТ ОТ НАСТОЯЩИЯ ДОКУМЕНТ!

Как да постъпим в създалата се тъй сюблимна ситуация около най-свежите откровения на тъй неръкотворната бюрократична премъдрост на РУО-Пловдив?

Днес получихме следното уведомление от нашия активист г-н Ангел Грънчаров:

Преди два дена скромна делегация на Общността на небезразличните граждани, състояща се от моя милост и г-н Николай Димов, посети сградата на РУО-Пловдив с оглед да се срещне и да разговаря с г-жа Началничката на РУО-Пловдив г-жа Антоанета Пакова. Оказа се, че многоуважаемата г-жа Пакова отново е в София, поради което ние имаме впечатлението, че тя общо взето прекарва времето си - и изпълнява служебните си задължения на пловдивска началничка на РУО! - като пребивава обикновено в София. (Прочети ЦЕЛИЯ ТЕКСТ, СЪДЪРЖАЩ ТЪЙ ЛЮБОПИТНАТА ИСТОРИЯ)

ВЪЗМУТЕНИ ОТ ТЪЙ АРОГАНТНАТА И АГРЕСИВНА ТРИУМФИРАЩА БЕЗЧОВЕЧНОСТ, СЪВСЕМ СКОРО ЗАПОЧВАМЕ ПРОТЕСТНИ ДЕЙСТВИЯ!

До г-жа Ирена Анастасова, Председател на Комисията по образованието и науката към Народното събрание

До г-н Красимир Вълчев, Зам-Председател на Комисията по образованието и науката към Народното събрание

До г-н Петър Чобанов, Зам-Председател на Комисията по образованието и науката към Народното събрание

До г-н Пламен Николов, Зам-Председател на Комисията по образованието и науката към Народното събрание

До г-н Христо Петров, Зам-Председател на Комисията по образованието и науката към Народното събрание

До г-н Костадин Костадинов, член на Комисията по образованието и науката към Народното събрание

До г-н Христо Симеонов, член на Комисията по образованието и науката към Народното събрание

До г-н Петър Николов, член на Комисията по образованието и науката към Народното събрание

До г-жа Диана Ковачева, омбудсман на Република България,

До доц. д-р Ана Джумалиева - председател на КЗД,

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Кирил Петков, Министър-Председател на Република България

До акад. Николай Денков, Министър на образованието и науката

До г-жа Антоанета Пакова, Началник на РУО-Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

ВЪЗМУТЕНИ ОТ ТЪЙ АРОГАНТНАТА И АГРЕСИВНА ТРИУМФИРАЩА БЕЗЧОВЕЧНОСТ, СЪВСЕМ СКОРО ЗАПОЧВАМЕ ПРОТЕСТНИ ДЕЙСТВИЯ!

Отворено писмо от групата на небезразличните граждани

(ЗАБЕЛЕЖКА: Това е проект, можете да правите предложения за промяна, след окончателната редакция на документа той ще бъде изпратен до ден-два на съответните длъжностни лица!)

Уважаема госпожо Председател на Комисията по образованието и науката,

Уважаеми господин Министър-Председател,

Уважаеми господа зам.-председатели и членове на Комисията по образованието и науката,

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаема госпожо Председател на КЗД,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Налага ни се да Ви уведомим, че репресивната и дискриминационна (на чисто политическа основа!) омерта, наложена от предишния мутро-гербовашки режим срещу учителя по философия с хуманистични и демократични разбирания и поведение г-н Ангел Грънчаров, а именно да бъде държан извън образователната система, се спазва най-стриктно и от "новото" ръководство на РУО-Пловдив, което именно е и санкционирало решението на директора на Хуманитарната гимназия "Св.Св. Кирил и Методий" Емил Начев, елиминирал "напълно законно" (и дори "съвсем справедливо"!) кандидатурата му за учител по философия и гражданско образование в това училище след разигран глупав и формален бюрократично-процедурен фарс по "събеседване и класиране по точки". За това научихме от публикация в блога на г-н Грънчаров (той от много години по този начин дава пълна информация на обществото за гаврите, на които е подложен от церберите на анахроничната, абсурдна, ретроградна и нехуманна образователна система!), става дума за ето тази публикация със заглавие Мутро-гербовашката омерта да бъда държан извън образУванието в тъй приказната страна Мутроландия още се спазва!. 

Като граждани се питаме: на какво ли се дължи тази самоотвержена смелост на въпросния администратор да продължава да се гаври и да унижава заслужилия и новаторски мислещ учител, дали пък тя не се подхранва от инструкции отгоре? Ние прекрасно знаем, че в рамките на административно-командната централизирана и бюрократична система никой директор на училище (феодал, но и васал!) не само не би си позволил да направи нещо, за което знае, че няма да се хареса на висшестоящите властващи началства (сеньори!), но не смее дори и да помисли да направи такова нещо; ето на това основание сме убедени, че тъй грозната репресивна и антихуманна омерта срещу този новаторски, съвременно и демократично мислещ учител по философия и гражданско образование не е премахната както от новото ръководство както на РУО-Пловдив, така и от новото ръководство на МОН, афиширащо се като съставна част от правителството на промяната. 

Значи ли това, че под "промяна" това ръководство разбира стриктно спазване на всички ония порочни и корупционни управленски практики, с които се прочуха калинките на предишния мутро-гербовашки режим? Поставяме този логичен въпрос на уважаемата Парламентарна комисия, защото като небезразлични граждани смятаме, че такава "промяна" ние специално не искаме - и няма да допуснем!

За информация на уважаемата Парламентарна комисия за това как е проведен циркът, наречен "напълно законна процедура по избор на най-добрия кандидат за учител по философия", Ви даваме линк към публикация на самия потърпевш, който, слава Богу, не е треперко като останалите кандидати и винаги съобщава на обществеността чрез блога си последната любопитна информация за това на какви подвизи са способни мохиканите на тъй сюрреалистично-абсурдистка административно-командна система: В какво сублимно-сюрреалистично "събеседване" участвах вчера, кандидатствайки за учител в Хуманитарната гимназия? (Диалог). 

Ние като граждани сме поразени от факта, че въпросната "законна процедура" за избор, подчертаваме, на учител по философия (!!!), се основава на строг изпит по т.н. "нормативно-административна уредба" на системата, т.е. въпросната циркаджийска комисия, оказва се, изобщо не се интересува от истински важните въпроси около наличието или неналичието на ония реални качества на кандидатите да вършат работата, за която кандидатстват! Това именно показва, че бюрократичната "образователна" система в своето вътрешно саморазвитие е довела до пълната крайност на абсурдността си, сиреч, в тази "образователна" система вече никой не се вълнува от... образование (!!!), а на преден план са изведени единствено стереотипите, догмите, мантрите и манталитета на въпросната бюрократична система, нейното устройство, познаването и прилагането на нейните убийствено глупави инструкции, доказано вредни именно за качеството на образованието: та нима не знаем, че тази система "произвежда" всяка година негоден, дефектен "продукт" (половината от завършващите средно образование по официални данни са функционално неграмотни, иначе казано, не умеещи да мислят; а дали реалната ситуация не е още по-плачевна: ами ако делът на ментално увредените млади хора е 80% или дори повече?!)! 

Но как "продуктът" на системата няма да е увреден така жестоко след като учители от това елитно, божем, училище и също така негови ръководители (имаме предвид членовете на комисията по избор на учител по философия в ХГ-Пловдив) участват в такъв циркаджийски процедурен фарс и или не съзнават какво точно става, или пък са потиснали у себе си всички останки на човешко достойнство - щом не реагират никак на разиграващите се пред очите им унизителни сцени по изпитването на кандидатите единствено за това доколко познават тъй премъдрата административно-нормативна уредба (ние се гордеем с това, че г-н Грънчаров, активист на нашата общност, е проявил доблестта да не отговаря на задаваните му толкова глупави въпроси от рода на това "Що е учебна програма и от кого тя се изработва?", щото това са въпроси, отговора на които по презумпция няма как да не знае всеки учител, особено пък ако е учител с повече от 30-годишен стаж като него!)?! 

Иначе казано, ситуацията в родното образование е катастрофална, но кой знае защо ръководството на МОН явно не се притеснява от това: колко време е необходимо на новия екип на министър Денков да изработи и да даде гласност на своята управленска реформаторска програма - или такава изобщо не се предвижда? Настояваме уважаемата Парламентарна комисия да зададе на г-н Министъра този въпрос, който ние, от нашата общност, безуспешно му задаваме многократно в надлежния писмен вид, а той продължава да мълчи (нима министрите у нас вече са над закона и могат, ако искат, изобщо да не спазват разпоредбите за работа със сигналите, жалбите и предложенията на гражданите?). От което следва, че най-вероятно и самият Министър, нищо че е академик, не съзнава какво прави, не схваща многозначителния смисъл на мълчанието си - или го схваща, ала изобщо не му пука за това какво ние, гражданите, дето сме избрали своите управници, искаме от тях? Възможно ли е министър на образованието и науката в една демократична европейска страна да не се притеснява от това, че съвсем показно и открито погазва най-елементарни норми на демокрацията? - ето и този въпрос се надяваме да му зададе някой от уважаемата Парламентарна комисия. Пък и Вие, уважаеми г-н Министър-Председател, не е зле да му зададете този въпрос, щом сме я докарали дотам ние, гражданите, да трябва да припомняме толкова прости неща на управниците си. 

Уважаеми г-н Министър на образованието и науката, ще имате ли добрината все пак да изпълните разпоредбите на закона и да отговорите по надлежния ред на нашите жалби, предложения, сигнали, възвания и пр., или ще продължите тъй наглата практика на предишните управляващи да ги хвърлят направо в кошчетата за боклук?!

Настояваме, уважаеми дами и господа от Парламентарната комисия, да предизвикате публичен дебат в Комисията, на който Министърът на образованието и науката да докладва как и защо МОН е (не)реагирало и (не)реагира до ден днешен на потресаващия казус около многогодишните репресии, около терора на самозабравилата се властваща образователна бюрокрация, упражняван не само върху авангардно и демократично мислещия учител по философия и гражданско образование г-н Ангел Грънчаров (той не просто е убеден привърженик и деец на идеята за непосредствено и практическо реално демократизиране на отношенията в конкретните училищни общности, той е и създателят на тази концепция в български условия, а най-вече е и нейн самоотвержен деец!), но и върху неговата съпруга, също учителка, която директорската мафия в Пловдив уволни само месец след неговото второ тъй грозно и нагло мутренско опраскване и изритване от образователната система!

Ползваме се от случая да Ви уведомим, че заради пълното, арогантно и потресаващо безразличие и управленската наглост на МОН, включително и на РУО-Пловдив спрямо толкова грозните ексцесии спрямо учителското семейство Грънчарови (г-н Ангел Грънчаров от 8 години вече е безработен, а съпругата му - от 6 години!), ние, небезразличните граждани, възмутени от такава една неописуемо агресивна, дори триумфираща безчовечност, съвсем скоро ще се възползваме от правата си за отпочване на протестни действия, които ще проведем този път пред сградата на Народното събрание, на МОН и на Министерския съвет. 

Доколкото ни е известно, и самият г-н Грънчаров обмисля какви да бъдат неговите индивидуални граждански протестни действия, които възнамерява да проведе както пред сградата на ХГ "Св.Св.Кирил и Методий" в Пловдив (с оглед да повлияе на съзнанията на учещите в нея млади хора: по този начин той на площада пред училището ще изпълни своя дълг на учител, нищо че директорът на училището не благоволи да го допусне вътре!), така и пред сградата на РУО-Пловдив - и също така пред сградите на Народното събрание, на МОН и на Министерския съвет в София.

12 февруари 2022 г.

ПРИЛОЖЕНИЯ, КОИТО СА ОРГАНИЧНА И НЕДЕЛИМА ЧАСТ ОТ ТОЗИ ДОКУМЕНТ: В какво сублимно-сюрреалистично "събеседване" участвах вчера, кандидатствайки за учител в Хуманитарната гимназия? (Диалог) и Мутро-гербовашката омерта да бъда държан извън образУванието в тъй приказната страна Мутроландия още се спазва!

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, уполномощен да води кореспонденцията ни с институциите

В какво сублимно-сюрреалистично "събеседване" участвах вчера, кандидатствайки за учител в Хуманитарната гимназия? (Диалог)

На какво ли е крепост тъй величавата класическа сграда на Хуманитарната гимназия в Пловдив след вчерашното абсурдистко-сюрреалистично дистанционно събеседване с нейното ръководство?

Вчера в 13.30 часа според предварително публикувания график се проведе т.н. "СЪБЕСЕДВАНЕ" между моя скромна милост и Комисията по приема на учител по философия в Хуманитарната гимназия на Пловдив; както вече писах, реших и този път да кандидатствам и за това учителско място. (Макар че става дума за заместване на редовния учител, който щял да замине за три месеца в задгранична командировка или на екскурзия, не разбрах точно.) Кандидатите, както се вижда, са 7 - и единият от тях е с нАучна степен доктор по философия, което му дава огромни предимства пред останалите (нищо че дисертацията му е по политологическа тема - за идиотщините в комунисто-капиталистически Китай!). Ще ми се за моя ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ (в който пък описвам най-прилежно, като съвестен архивар, идиотщините на чисто комунистическата по същество образУвателна система в тъй приказната комунисто-капиталистическа страна МУТРОЛАНДИЯ) да опиша станалото в това (проведено "дистанционно", "в електронна среда", с оглед някой от уважаемата Комисия по приема да не пипне китайски вирус!) не по-малко сюрреалистично-абсюрдистко "интервю". 

Признавам си, че вчера ми мина мисълта да запиша на видео нашия разговор (и ако знаех колко ще е интересен и многозначителен щях непременно да го направя!), но понеже, както знаете, тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ е страна на пълната законност, не се осмелих единствен аз да наруша закона в това царство на тоталната законност и на най-справедливото и ефективно правосъдие, на което без да му мигне окото, естествено, ще натика в затвора закоравял престъпник като мен, където, прочее, очевидно ми е и мястото, нали така, зер, само аз май смущавам идилията в тъй приказната ни страна?! Е, не записах на видео тоз сюблимен (нАуката разпорежда, че таз дума се пише "сублимен", но ний нарушаваме нормата съвсем умишлено!) разговор, пардон, това "събеседване", лиших по този начин световната нАучна история на културата и на образованието от един класически шедьовър, но сега, няма как, ми се налага, по указаната причина, да опиша с немощни думи тез величави абсурдистки сценки, що се разиграха вчера. 

Колебая се, прочее, дали да не опиша всичко под формата на административен документ, знаете, аз владея до съвършенство тоз литературно-художествен жанр, имам предвид дали да не напиша една есеистична жалба под формата на отворено писмо, но хайде, този път ще се въздържа, ще опиша всичко просто като есе; правя това понеже съм воден единствено от съзнанието за дълг: немам моралното право да скрия от обществото тоз толкова богат на смисъл случай, който така хубаво показва реалната ситуация в това, което наричаме, кой знае защо "образователна" система (аз, знаете, пиша таз дума ето как: образУвателна, това не е случайно, не е просто поради незнание на правописа, напротив!). За да представя контекста на вчерашната случка, ето линк към предишна моя публикация (Какво писмо написах на директора на Хуманитарната гимназия в Пловдив?, тя въвежда именно в него - за ония, които са я пропуснали. А сега да запретвам ръкавите си и почвам да пиша, макар добре зная колко е трудно с думи да се представи тъй величавия наш реален живот - и наште отношения най-вече!

Не, аз решително нямам сили, липсва ми потенциал (творчески, нямам таланта, не съм, с извинение, нито Достоевски, нито Шекспир, нито Кафка, нито Оруел, нито Йонеско, нито Бекет, нито даже Радичков не съм!) да опиша и представя цялостно и нагледно станалото; животът обаче е най-велик художник, не зная дали сте го забелязали това; каквото животът - именно живият, реалният живот! - създаде, роди, направи, сътвори нищо друго не може да го направи, роди, сътвори, създаде! И ето сега аз стоя напълно немощен пред тази грандиозна творческа стихия на живия живот - и тъпея над въпроса: как поне малко от малко да успея да ви предам тъй величествения, направо царствен, но и при това съвсем дискретен чар на нашата родна образУвателна бюрокрация?! 

Да, вчера в нашия разговор, пардон, в нашето "събеседване", се сблъскаха жестоко два свята, единият от които е изцяло излишен: какво друго да кажа, като точно таз е същината на станалото?! Боже мили, как да ви разкажа за станалото, като наистина нямам нужните творчески сили, а съм един най-обикновен човек и учител по философия - със съвсем мизерни силици в туй отношение, именно улавянето и претворяването на чара на самия живот!? Нема как, ще се жертвам и ще опитам, пък каквото стане, майната му най-после! 

Дали да не опитам да (пре)сътворя разговора, събеседването де, под формата на диалог, вярно, това е рисковано, щото нема как да представя напълно достоверно-точно станалото, все пак, по принуда, той ще има свободен, художествен характер, а аз пък, казахме, немам тия нужни творчески способности?! А така ми се ще да можех да опиша всичко точно както е било, именно под формата на един чисто нашенски диалог? Дали пък да не опитам, а? 

Щот иначе, ако обяснявам в дискурсивен маниер станалото, може пък да ми се наложи да пиша повече, повече думи да са ми необходими тогава? А на мен, признавам ми, не ми се пише, виждате колко много думи изхабих, а още даже не съм започнал, майчице: как ли ще се справя?! А пък ако почна да пиша диалог, съвсем не съм длъжен да представя целия разговор (за това немам сили!), защо пък да не представя само един фрагмент от него, сиреч, вместо да ви поднеся "цялата тъй приятно ухаеща баница", да ви поднеса само едно малко парченце от нея, та нали като я опитате, ще можете все пак да установите очарователния й неповторим вкус?! Май така ще трябва да постъпя, предвид сложността, да не кажа дори титаничността на задачата, пред която съм изправен. 

Ясно, ще постъпя така. Почвам. Боже, дай ми малко сили, моля Те, пощади ме, извади ме от немощта! Ето какво си казахме вчера по дистанционен, тъй да се рече, начин, благодарение на компютрите:

Директорът Начев: Чуваме ли се, г-н Грънчаров? Аз съм директорът Начев.

Аз: Аз Ви чувам. Вие чувате ли ме? И почти Ви виждам даже, макар картината е доста лоша.

Директорът Начев: Чудесно! Ето тук е комисията. (Изброява разни имена, нито едно не запомних, а сега не ми се правят справки, пък мога и да объркам нещо!) Ето господин Ликов (Мисля, че се казваше така този човек, вероятно беше заместник-директорът Ликов; но не съм сигурен, ако греша, моля за извинение, щото може би пък беше другият заместник-директор: Събев, аз много трудно помня имена, хиляди извинения!) ще води събеседването. Желая Ви приятен разговор! 

(Другото лице беше една дама, запомних, че е заместник-директорка, по тази причина тя носи фамилията Йорданова! По тази причина ще наричам действащите лица по-долу ето как: "Строго гледащ заместник-директор" - той излъчваше едно тъй величаво бюрократично величие; той именно предимно водеше събеседването, а пък дамата ще я наречем, за да не изпаднем в досадно разностилие, ето как: "Доброжелателно настроена заместник-директорка"! Останалите членове на комисията не ми бяха представени, те обаче мълчаха подобно на будистки монаси, дали строг обет за мълчание! Интересно е и това, че двата образа, на самия директор и на строго-гледащия заместник директор, шеф на комисията по приема, ми се сляха в един, ето така стана кой знае защо, в съзнанието си сега даже не мога да ги различа; факт, така е, а какво говори той го тълкувайте вие и както си искате!)

Строго гледащ заместник-директор: Г-н Грънчаров, имаме списък с въпроси, които ще зададем на всички кандидати; освен да започваме, щото времето е кратко?

Аз: Хиляди извинения, но искам нещо да запитам: все пак не беше ли по-добре в този виртуално-дистанционен разговор всичките кандидати да участваха едновременно, щяхме да проведем една чудесна дискусия?! На мен ми е много интересно и приятно да се запозная с другите кандидати, да чуя какви са техните възгледи, смятам, че и уважаемата комисия тогава щеше да получи по-пълни и богати дори впечатления за всеки кандидат, нали така? Но сега, за жалост, виждам, че моето толкова хубаво предложение, Бог знае защо, не е било прието...

(Строго гледащия директор понечва нещо да каже, ала е изпреварен от самия директор, който държи кратка реч, в която обяснява крайно неубедително ето какво:)

Директор Начев: Г-н Грънчаров, аз в телефонен разговор вече Ви обясних защо така сме принудени да процедираме; имаме си предварително утвърдена процедура, изработена е точкова система, ще точкуваме отговорите на всеки кандидат, щото требва да сме напълно обективни и... (И така нататък, и прочее, и ала-бала, и тинтири-минтири, и так далее, и таму подобное... простете, немам гения на Достоевски и на Шекспир, че да представя точно патоса на тази реч, доста объркана, прочее, със съвсем хилави, да не кажа отсъстващи аргументи, сиреч, не носещи понятен смисъл!)

Аз: Много жалко де. Аз предложих нещо хубаво, вярно, точковата Ви система отива по дяволите, но за сметка на това ще спечелите много, щяхте да разберете за кандидатите най-важни, истински важни неща, които сега никога няма да разберете...

Доброжелателно настроена заместник-директорка: Ние Ви разбираме, г-н Грънчаров, но както добре знаете, сме принудени да процедираме така, то е според инструкциите; всичко трябва да е законно, ний, знайно е, сме страна на пълната законност, така да се рече, не можем да си позволяваме такива фриволни неща; те може и да са хубави, ама в рамките на нашата система не работят, не се връзват с нейния, така да се рече, дух. 

(Нещо такова каза, поне така се е отпечатало в съзнанието ми, аз предупредих, че няма как да възпроизведа всичко напълно точно, дума по дума, аз не съм машина, нито съм записващо устройство, а пък да бях предложил да запишем разговора ни, щеше да настъпи пълна революция, щеще предложението ми да бъде прието с такова дружно възмущение, че нищо чудно покривът на тъй хубавата масивна сграда на Хуманитарната гимназия нищо чудно да се беше сгромолясал, да беше паднал; аз затова, с оглед да запазя покрива на тъй внушителната сградата, се въздържах от произнасянето на въпросната анархистично звучаща иновативна идея-инициатива!)

Строго гледащ заместник-директор: Г-н Грънчаров, ами да започваме с въпросите. Те са предимно от правната област, от административно-нормативната уредба, която регламентира нашето учреждение. Ще имате ли добрината да ми кажете що е това учебен план и коя е институцията, която го изработва, по какъв начин става това? А?

Аз: Господине, хубав въпрос ми поставяте, но съм длъжен да кажа нещо принципно: аз нали все пак кандидатствам за учител по философия, а не за... юридически съветник на директора? Да не е объркано нещо в списъка с въпроси, да не сте взел другия списък, със списъка за друг конкурс? Щото не мога да асимилирам каква е връзката на тоз въпрос с работата на един учител по философия? Затруднен съм да зацепя каква е връзката, въпреки своята философска квалификация. Сигурен ли сте, че сте взел списъка за изпитване на кандидатите за учител по философия? Щот по моите представи съвсем друг е смисъла, друга е същината на работата на учителя по философия, за съвсем други неща би следвало да ме питате. Очаквах да ме питате нещо примерно за моя преподавателски подход. Щото ний, учителите по философия, се занимаваме с една доста деликатна и тънка работа по духовното пробуждане, за заякването на съзнанията на младите, с оглед да започнат да мислят по-задълбочено, да разбират сложни реалности на живота и човека и пр. А Вие, простете, ми задавате един толкова... тъп въпрос, който, признавам си, абсолютно не ме вълнува. (И други неща казах в този дух, но сега не ща да ги възпроизвеждам, с оглед да не претоваря евентуалните си читатели; разприказвах се, опитах да дам убедителни аргументи в подкрепа на тезата си, свеждаща се до това че оцених първия въпрос на Комисията като прекалено тъп, с хиляди извинения! Та затова и спирам дотук, отказвам се да възпроизвеждам пълната си реч.)

Строго гледащ заместник-директор: Г-н Грънчаров, ама моля Ви се, опитайте да ми отговорите на въпроса, щото аз лично изпуснах връзката на речта Ви с това, което Ви запитах?! Отговоряте ми прекалено философски, моля Ви, върнете се на въпроса ми, знаете ли що е учебен план или не знаете, нема сега да се излагаме и да си философстваме за врели-некипели философски работи де?! (Нещо такова, нещо подобно каза въпросното строго гледащо лице, пак не мога да си спомня точните му думи, които безспорно многократно превъзхождат това, което е останало в бедната ми остаряла веке и по тази причина така нещастна памет или в побелялата ми глава! Оттук-нататък тез уточнения ще ги избегвам, с оглед краткостта!)

Доброжелателно настроена заместник-директорка: Г-н Грънчаров, и ний сме учители, и ний мислим като Вас, но разберете ни, все пак живеем в правова държава и трябва стриктно да спазваме инструкциите и наредбите, спускани отгоре, нали така?! И ний не харесваме много неща в системата, ама се виждаме принудени да търпим и да ги спазваме, да, нямаме друг изход?! Иначе всичко ще рухне в отломки ако почнем и ний, учителите, да си правим каквото ни харесва - и да потъпчем правилата! Те са измислени за наше улеснение и за наше добро, нали така?

Аз: Добре де, разбирам Ви, ама как е възможно Комисия за избор на учител по философия да ми задава такъв въпрос, който няма отношение към същината на работата на учителя по философия? Който прави плановете и програмите, нека да продължава да си ги прави, но аз като учител разсъждавам ето как, щото съм опитен и знам, че ако почна да спазвам програмите и плановете, ще стана за смях пред учениците си; аз да не съм някакъв бюрократичен буквоед или плъх, та аз, моля Ви се, съм учител: по дяволите нека да отидат всички планове и програми ако те пречат на истинския смисъл на моята работа като учител, а именно да помогна на младите хора, на моите ученици, да станат самостоятелно, свободно, пълноценно мислещи личности?! Та водещото за мен като учител е истинският, действителният интерес на учениците ми от добро, от качествено обучение, а всичко останало отива на заден план, дори нека да отиде по дяволите, ако то пречи на развитието на личността, съзнанието, способностите за мислене на младите. (И прочие, сега не ми се възпроизвежда цялата ми реч, от която Комисията изпадна в такава пълна уплаха, че в един момент даже и аз се уплаших дали некой от комисията нема да припадне от възмущение! Затуй спирам дотук, речта ми беше значително по-дълга, установих това не само по изражението на пълна досада, което обхвана изпитващото ме строго гледащо лице, но и по факта, че то почна усърдно да си гледа часовника!)

Строго гледащ заместник-директор: Боже мили, колега, както сме я почнали, доникъде няма да стигнем?! Отговаряте ми като философ, а аз немам време тук да слушам пространни философски речи. Или отговаряйте на въпросите ми, или заминавайте Вие по дяволите, ако ми позволите да ползвам Вашата терминология! Извинявайте, но вече почнаха да ме хващат нервите!

Аз: Аз съм си философ де, винаги по тази причина говоря тъкмо като философ. Нали уж търсите учител именно по философия, ако търсите човек за друга длъжност, примерно за длъжността юридически съветник на г-н Директора, е друга работа. Аз да не съм се объркал, вие да не сте Комисия за търсене на специалист по съвсем други неща, а не учител по философия?!

Доброжелателно настроена заместник-директорка: Спокойно, г-н Грънчаров, точно пред надлежната Комисия се намирате, впечатлението Ви, че сте се объркал, е погрешно. Нямам думи да кажа колко добре Ви разбирам, ама се опитайте и Вие нас да разберете де?! Имаме още 6 кандидата да изпитваме с тия въпроси, а времето Ви почти изтича както сте се разфилософствал! Какво ще правим ако и те се разфилософстват като Вас?! То бива философстване, бива философстване, ама се спрете малко де?!

Аз: Ама ето де, виждате, че по този начин показвам именно философската си същност и настройка, значи разговорът ни не е съвсем безсмислен, нали така?! Аз като съм философ каква друга своя същност да покажа? Нема как да ме натикате в кожата на бюрократичен треперко, на учител, който е страхлива мижитурка, която старателно е изучила тъй изтънчената разлика между учебен план и учебна програма, с оглед като я попитат да не обърка нещо - и от това да пропадне целият свят. Не, от мен такъв тъпанар нема как да произведете. Не ми пука какви са разликите между план и програма, да идат те по дяволите, за мен е важен, подчертавам пак, същностният интерес на учениците от добро, качествено, ефективно обучение, с оглед да им помагам да станат личности, да станат човеци, да станат личности и добри граждани. Това е истински важното за мен. Другото, простете, са досадни формалности и глупости!

Строго гледащ заместник-директор: Майната ти де, нещастнико!Ако не бях толкова възпитан, щях да кажа точно това, ама ето че сега се въздържам! Я го виж ти, разфилософствал се?! Къде се намираш ти бе?! Ще ми усуква той, ще шикалкави, ще ми се прави на интересен с тия празни приказки?! Ти да ми паднеш на улицата ще ти дам да разбереш, ама хайде сега да се правим на възпитани?! (Сами разбирате, така аз лично разчетох изражението на лицето на въпросното строго гледащо лице, той такива думи не е произнасял, той смутолеви нещо, което аз не съм запомнил, хиляди извинения, но по изражението на лицето му прочетох точно тия непроизнесени думи! Лицата също много говорят, очите също, те най-вече говорят, забелязали ли сте това?!)

Аз: Както и да е, разбирам Ви напълно. И Ви съчувствам, че сега не можете да ме праснете по главата с една бухалка, та да ми потрошите черепа. Но пък нали Ви обърках плана да ме хванете, че не зная каква е бюрократичната премъдрост на това що е "програма", ето, да видим сега колко ли точки ще ми дадете след като Ви опропастих плана да ме хванете в невежество?!

Строго гледащ заместник-директор: Ти къде се намираш бе?! Да беше тук пред мен щях да ти дам да разбереш?! Егати хулиганина си?! Какъв учител може да е тоз нещастник бе?! (Тия думи прочетох на лицето на въпросното строго гледащо лице, ама те си останаха дълбоко в сърцето му, не стигнаха до устата и езика му - по напълно понятни причини, нали така?!)

Доброжелателно настроена заместник-директорка: Господа, господа, моля Ви, недейте така?! Г-н Грънчаров май се почувства обиден, че го изпитваме като лош и недисциплиниран ученик, съжаляваме, че се появи такова усещане, хиляди извинения! Но той прекрасно разбира, че държавните образователни стандарти са за нас нещо като свещена крава и никой от нас не смее даже и да си помисли да се прави на свободен и да си преподава както и каквото си иска! Ний мразим анархията и свободата с цялата си душа! Не щем свобода, искаме си държавните образователни стандарти, щот така си живеем по-лесно. Майната им на учениците, личности ще ми стават те: ний да не сме станали личности, та ще допуснем те да стават личности? Няма да допуснем това, е, ще се преструваме, че го допускаме и го насърчаваме, ама то е ще е само наужким, лицемерно, лъжливо ще е, така да се рече; нека да сме честни да си го признаем де?! Та г-н Грънчаров, не си мислете, че ний не ги разбираме тез неща, прекрасно ги разбираме, но си пазим службата, не сме луди като Вас, че да си  счупим и ний главите заради някакви си там щури свободолюбиви идеи?! Хайде де, ще си загубим ний службите, заплатите и пенсиите заради някакви щури философски идеи, да не сме луди като някои философи?!

Ето така протече разговора ни, не точно със същите думи, но духът, патосът, атмосферата беше точно такава, за това гарантирам, смисълът беше точно такъв, поне така ми се е отпечатал в моята тъй опитна и многострадална душа (и в побелялата ми от дългия ми живот и от неговите изпитания глава!). Сами разбирате, че ако опитам да опиша разговора до самия му грандиозен финал, ще трябва да пиша още няколко часа и ще се получи не едно диалогично есе, а ще се получи диалогична повест, дори диалогичен роман може да се получи, та да засенча самия Сократ и Платон дори, нали така? Не, мерси, немам такива намерения и амбиции.

Затова, понеже ми писна да пиша, ще свърша дотук, а пък утре, живот и здраве да е, ще продължа. А може и да не продължа, щото вече комай си изпълних задачата и намерението, нали Ви показах как премина всичко - тоз фрагмент, съдържащ и некои чисто художествени метафори-хиперболи (казвам това, пиша това за да не ме даде въпросната уважавана Комисия под съд за клевета и за обида!), е многазначителен, щото се опитах да пресъздам тъкмо духа на станалото, ако ме разбирате изобщо. И тази ми беше именно целта, е, изпълних си я.

Понеже явно няма да седна друг път да пиша още, искам да кажа още няколко неща, които са важни. Всички въпроси не бяха точно такива, с такова бюрократично и формалистично-канцеларско естество, но бяха предимно такива. Питаха ме също за какво ли не, поставиха ми още не по-малко глупави въпроси (от моя гледна точка!), а накрая изтърсиха ето тоз въпрос, пред който дори и Оруел (Кафка и цялата абсурдистка компания от гении!) несъмнено ще онемее:

Доброжелателно настроена заместник-директорка: Какви награди имате, г-н Грънчаров?

Щях за малко да падна от стола като чух тоз въпрос! (Добре че столът ми има подлакътници та се задържах някак!) Какво отговорих ли? Сега ли да го опиша или друг път? (Общо взето отвърнах, че съм безкрайно богат на... наказания и на уволнения; с тях най-вече съм награждаван, а не с награди, нито пък с грамоти, нито ордени имам; с което твърде много се гордея; добавих, че също така най-голямата награда, която съм получил, са думите на благодарност от мои бивши ученици, които много често чувам или чета; благодарят ми разни мои ученици, пръснати по целия свят, че съм им помогнал навремето да станат пълноценни личности; ето тази за мен е най-голямата ми награда!) 

Хайде да спра дотук, пък ако се сетя тия дни, ще отговоря, ще напиша по-пълно какво отговорих (на останалите не по-малко сюблимни въпроси, сериозно, бяха не по-малко възхитителни и останалите въпроси!), сега просто ми се отщя да пиша (прочее, написаното е напълно достатъчно; сега разбирам това, няма повече да пиша, спирам окончателно!). Простете, ама немам сили, изчерпах се, махам се от клавиатурата! 

Хубав ден ви желая!

 

Мутро-гербовашката омерта да бъда държан извън образУванието в тъй приказната страна Мутроландия още се спазва!

Резултатът от "събеседването" в ХГ-Пловдив излезе. Виждате, че съм събрал недостатъчно точки за да бъда удостоен с честта да преподавам в училището, в което в началото на "лошите 90-те години" бях за малко директор; иначе казано, назначеният от предишната мутро-комунисто-гербовашката власт директор спази височайшата омерта лицето Ангел Грънчаров, т.е. моя милост, да бъде държан извън образУвателната система на тъй приказната страна Мутроландия...

Интересно е, че "новото" ръководство на РУО-Пловдив (винаги директорите се съветват с него когато трябва да решават такъв щекотлив въпрос дали да бият шута на "неправилно мислещ" учител като мен!) е дало карт-бланш и за това мое опраскване на лицето Емил Кръстев Начев, което директорства от известно време в това училище.

Каква ще бъде моята реакция на тази поредна гавра и репресия ще научите съвсем скоро... уверявам Ви, ще има такава, няма да си замълча...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

 

 

Какво МОН (не)отговори по повод на апела ни руско-кагебисто-путинският пропагандист проф. Иво Христов да се раздели с университета?

ПРИПОМНЯМЕ НАШЕТО ПИСМО, НА КОЕТО ГОРНОТО Е "ОТГОВОР":

НИМА СТИГНАХМЕ ДОТАМ, ЧЕ В БЪЛГАРСКИТЕ НАУЧНИ ОБЩНОСТИ АКАДЕМИЧНИЯТ ДУХ ОТДАВНА Е ПОРУГАН, ИЗПЪДЕН И ОТЛЕТЯЛ?

Какво писмо получихме от омбудсмана на България?

 

Как да измъкнем нашите академични дейци от материалистическо-кариеристичната бездна на бездуховността и аморализма, в която са пропаднали?

До г-н Кирил Петков, Министър-Председател на Република България

До акад. Николай Денков, Министър на образованието и науката

До г-н Атанас Атанасов, Министър на културата

До академик доктор на математическите науки Юлиан Ревалски, Председател на БАН

До проф. дфн Анастас Герджиков, Ректор на СУ "Св.Кл.Охридски"

До проф. д-р Румен Младенов, Ректор на ПУ "П.Хилендарски" - Пловдив

До проф. д-р Христо Бонджолов, Ректор на ВТУ "Св.Св.Кирил и Методий"

До Проф. дфн Веселин Петров, Директор на Института по философия и социология към БАН

Допроф.д.пс.н. Соня Карабельова, Декан на Философския факултет на СУ "Св.Кл.Охридски"

До доц. д-р Иван Колев, Ръководител на катедра "Философия" на ФФ на СУ "Св.Кл.Охридски"

До доц. д-р Стойка Пенкова, Декан на Философско-историческия факултет на ПУ "П.Хилендарски"

До доц. д-р Валентин Аспарухов, Ръководител на Катедрата по философия на ПУ "П.Хилендарски"

До доц. д-р Милена Моцинова-Бръчкова, Декан на Философския факултет на Велико-Търновския университет "Св.Св. Кирил и Методий"

До проф. дн Вихрен Бузов, Ръководител на катедра "Философски науки" към ФФ на Велико-Търновския университет "Св.Св. Кирил и Методий"

ДО МЕДИИТЕ

Как да измъкнем нашите академични дейци от материалистическо-кариеристичната бездна на бездуховността и аморализма, в която са пропаднали?

ОТВОРЕНО ПИСМО от групата на небезразличните граждани

Уважаеми господин Премиер,

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаеми Министър на културата,

Уважаеми господин Председател на БАН,

Уважаеми Ректор на СУ "Св.Кл.Охридски",

Уважаеми господин Ректор на ПУ "П.Хилендарски" - Пловдив,

Уважаеми господин Ректор на ВТУ "Св.Св.Кирил и Методий",

Уважаеми господин Директор на Института по философия и социология към БАН,

Уважаема госпожоДекан на Философския факултет на СУ "Св.Кл.Охридски",

Уважаеми господин Ръководител на катедра "Философия" на ФФ на СУ "Св.Кл.Охридски",

Уважаема госпожо Декан на Философско-историческия факултет на ПУ "П.Хилендарски",

Уважаеми господин Ръководител на Катедрата по философия на ПУ "П.Хилендарски",

Уважаема госпожо Декан на Философския факултет на Велико-Търновския университет "Св.Св. Кирил и Методий",

Уважаеми господин Ръководител на катедра "Философски науки" към ФФ на Велико-Търновския университет "Св.Св. Кирил и Методий",

Обръщаме се към Вас, а чрез Вас и към научно-академичните общности на ръководените от Вас авторитетни научни и академични учреждения, защото искаме да поставим един изключително важен, по нашето дълбоко убеждение, проблем, от който зависи, без преувеличение, нашата съдба като държава, народ и страна. Ще се радваме да вникнете в нашите основания и да откликнете, да реагирате по подобаващия, по достойния начин. Смятаме, че по поставения от нас проблем следва да се проведе най-задълбочена и дори разгорещена дискусия не само в средите на ръководените от Вас научни и академични общности, но и сред цялата културна и демократична общност на страната ни. Ето за какво става дума.

Не можем да скрием, че непосредствен подтик за нашето писмо ни даде публикацията със заглавие Защо интелектуалците, защо философите у нас не си изпълняват ролята и мисията?, която наскоро открихме в блога на философа Ангел Грънчаров. Тази публикация е във видеоформат, там авторът разсъждава по поставения проблем и апелира за започване на дискусия. Същият философ многократно е поставял същия проблем и в текстови вид, ето примерно две публикации, които заслужават да бъдат споменати в тази връзка: 

Предлагам дебат по темата: каква е ролята на интелектуалците, разбираме ли тяхната духовна мисия?

Онемяха ли българските философи?

Да добавим и тази публикация с тъй многозначителното заглавие, която нашата общност подготви съвсем наскоро: 

НИМА СТИГНАХМЕ ДОТАМ, ЧЕ В БЪЛГАРСКИТЕ НАУЧНИ ОБЩНОСТИ АКАДЕМИЧНИЯТ ДУХ ОТДАВНА Е ПОРУГАН, ИЗПЪДЕН И ОТЛЕТЯЛ?

От тези и други публикации в неговия блог и също така в онлайн-изданието на редактираното от г-н Грънчаров философско списание ИДЕИ научихме, че от известно време в света се разгръща движението на т.н. публични философи, на представителите и дейците на т.н. ПУБЛИЧНА ФИЛОСОФИЯ (в някои страни, примерно в Украйна, ги наричат "публични интелектуалци"); видни представители на това движение, примерно, са професорът от Харвардския университет Майкъл Сандел, а в Украйна от години работи в същата, така да се рече, неразорана и буренлива нива професорът от Киевския университет Андрей Баумейстер. Какво правят тези двама интелектуалци (и не само те, ние обаче споменаваме тук техните имена като пример, който лично нас ни е впечатлил особено силно!) можете да разберете като сами се поинтересувате, като си направите съответната справка; не се съмняваме в това, че Вашият несъмнен професионализъм съдържа ония качества, които ще Ви позволят да оцените подобаващо смисъла на това, така да се рече, съвременно и при това тъй плодотворно философско движение. (Макар, разбира се - ние добре съзнаваме това! - че по самото си вътрешно естество философията най-вече не само винаги е била най-активна участница в провежданите в обществото дебати по истински важните въпроси, нещо повече - тя общо взето винаги и е поставяла, инициирала е, подклаждала е тези дебати или дискусии по, да подчертаем това, истински важните, съдбовно значимите, най-необходимите въпроси!) Да де, така е било, така е и сега, но у нас защо не е така, защо у нас философите в огромното си мнозинство така упорито мълчат, защо техният глас не се чува на широката медийна, публична, обществена арена?! Нима българските философи и интелектуалци дотолкова презират народа си, че не смятат за нужно да се принизяват дотам че да разговарят с него - и да му кажат по един съвсем човешки начин какво мислят?! (Изключенията у нас от това правило са толкова малко, че те само подчертават тази наша справедлива и затова така тъй неутешителна, напротив, толкова обезпокоителна констатация!) 

Тук се налага сред пренебрежимо малкото изключения да споменем името на философа Ангел Грънчаров; справедливостта изисква да признаем, че той е един от малкото философи у нас, които си изпълняват най-съвестно ролята, задачата и мисията и то от много години; през целия си съзнателен живот г-н Грънчаров по същество е бил именно един такъв публичен философ, бил е философ, който упорито е работил на тази нива, на това тъй нелеко и неблагодарно поприще, изявявал се е като горещ привърженик и деец на публичната философия; правил е това и в преподаването, и не само като е участвал във водените публични дебати по най-важните въпроси, но и също така, нерядко, сам ги е иницирал. За жалост обаче обществеността е посрещала тия инициативи, както е обичайно у нас, с ледено мълчание, от това правило не прави изключение, за жалост, и философската общност, общността на философите, която, Бог знае защо (а може би дори и самият Бог крайно много ще се затрудни да каже защо?!) упорито мълчи, мълчи така... крещящо, независимо от това, че сякаш е дала някакъв строг обет за пълно мълчание, за непроронване и на дума?! 

Е, знаем, философите и интелектуалците и у нас са също така бъбриви, те плямпотят и дърдорят непрестанно, но нима някой изобщо ги чува когато те "дискутират" разни пишман-научни проблеми в своите "кристални замъци" на тъй величавата си куха "академичност" и "научност", капсулирана, сякаш в черупка на яйце, също така имитираща истинската, същинската академичност - и научност?! 

Спираме дотук в описанието на този тъй чудат феномен на пословичното мълчание на българските философи, на тяхната дистанцираност, на тяхното високомерно менте-аристократическо странене от тъй изопачения, безсмислен и непълноценен (а той е такъв именно заради тяхното потресаващо глупаво и ирационално мълчание!) обществен и културен (в това число и политически!) дебат в свидното ни отечество, което именно и дава правото на г-н Грънчаров да констатира, че на това основание сякаш самата ни нация е... обезглавена, държи се така, че все едно е лишена от глава, лишена е от мозък, лишена е от душа, а пък "духовният" живот у Нашенско, на това основание, е тъй изроден, пошъл, опростачен... чувстваме се така силно затруднени да изнамерим подходящите думи за да представим тази толкова гибелна аномалия - и затова предпочитаме да млъкнем, да замълчим и ние...

МЪЛЧАНИЕТО Е ЗЛОТО обаче, ето това е нещото, което искаме специално да изтъкнем, благодарим за нея на изтъкнатия наш интелектуалец, писателя, историка и журналиста г-н Иво Инджев, които именно я и предложи преди години - и който също така всеки ден поставя кой от кой по-важни въпроси, имащи огромно значение за пробуждането на нашата национална и човешка свяст; за жалост и те, както обикновено става, са посрещани също така с ледено мълчание, сякаш са глас в пустиня. Да, неслучайно духовният живот в свидното ни отечество се представя добре с метафората на безплодната пустиня именно защото безпътицата, бездуховността и обезчовечаването у нас са стигнали до заплашителни, застрашаващи съществуването на страната и на нацията ни мащаби. 

А причината за това е липсата на пълноценни дискусии и дебати, което се дължи именно на факта, че философите най-вече, че учените, че интелектуалците изобщо не си изпълняват ролята и мисията, най-позорно са дезертирали от нея; обратната страна на което е, че са се превърнали в противоположността на това, което трябва да бъдат, превърнали са се в безлика тълпа от жадни за титли, власт, постове, външна бляскава, като ламаринени или лимонадени капачки кариера материалисти, превърнали са се, иначе казано, в лакома най-вече за пари и за паразитиране, за сладко "академическо"-хедонистично нищонеправене бездуховна, сиреч тотално аморална сган!

Нека да се почувстват обидени тия същите наши нАучни и "академични", с извинение, дейци, ние точно това целим: защото ако не ги заболи нима някога ще осъзнаят мащаба и величината на падението и на израждането си? Нима Сократ, нима Платон, нима Аристотел, нима Кант или Хайдегер, Сартр и пр. някога са били такива презрени мижитурки, които заради кариера са способни да жертват и чест, и идеали, и призвание, и достойнство, и съвест, и човещина, и всичко?!

Позволяваме си тук, пак с оглед да ядосаме въпросните наши дейци, да цитираме малка част от това, което е направил този непризнат отникъде и от никого скромен труженик философа Ангел Грънчаров, който тихо и честно си е изпълнявал през целия живот ролята; ето малка част от плодовете на неговата тъй изобилна, направо благодатна (благословена от Бога може би?!) дейност:

● ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ

ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ-2 (Приложения)

● Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ПРЕПОДАВАНЕТО

● Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите: ДИСЦИПЛИНАТА

● БОЛНИЧЕН ДНЕВНИК

Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование)

● VERITAS ODIUM PARIT...

● Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище (В контекста на общата ситуация на българския живот)

● Документално допълнение на моите "Изследвания върху състоянието на нравите в едно училище"

● Изкуството да си учител

● Експеримент по свобода

● За НЕздравомислието

● За духовните неща с българска специфика

● ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО (Как се прави демократично училище?)

● ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ-БУНТАР

● Реформа на НЕобразованието

● УЧИЛИЩЕ ПО СВОБОДА

● ДНЕВНИКЪТ НА УЧИТЕЛЯ

● Венелин Паунов: най-добрият училищен мениджър, когото познавам

● За свободомислието

● Философски ненаучен манифест

● ФΙΛΟΣΟΦΙΑ (Курс лекции)

● ЛАБОРАТОРИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ

● ФИЛОСОФИЯ

● ПСИХОЛОГИЯ (учебно помагало)

● ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА: класическа логика

● ИЗКУСТВОТО НА МИСЪЛТА (Класическа логика)

● УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА - Учебно помагало по философия на правото, политиката и държавата (Кратък вариант)

● ЛАБОРАТОРИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ (Книга за опитващите се да разбират)

● ПСИХОЛОГИЯ (Животът на душата)

● ЕТИКА

● ИСТОРИЯ

● ПСИХОЛОГИЯ

● ЕРОТИКА И СВОБОДА (Практическа психология на пола, секса и любовта)

Практикум по психология

● Едно учебно помагало по личностно развитие и гражданско образование

(И т.н., написаното от философа Грънчаров може да се намери в неговата цялост, напълно достъпно за ползване, в блога му!) Едва ли знаете, че за "благодарност", както винаги става у нас (та нали трябва непременно да стъпчем и в крайна сметка да убием всичко добро и свястно, което имаме?!), този философ беше изритан по най-грозен начин от образователната система, университетска и училищна, в която описаните по-горе херои блаженстват и царуват тъй умилително; той беше лишен от преподавателски права, беше остракиран от образованието в тъй приказната страна Мутроландия, както сам предпочита да нарича, за съжаление, нашето тъй клето, но затова пък още по-свидно отечество. И по този пункт спираме дотук, изводите ги остяваме Вам.

И тъй, ето малка част от въпросите, които искаме да Ви поставим, и които могат, така да се рече, да запалят огъня на тъй потребната за обществото ни дискусия:

1.) Защо мълчат философите у нас - и докога ще мълчат? Има ли надежда да нарушат обетите си за мълчание? Мълчащият философ що за създание, що за урод е?!

2.) Как да измъкнем нашите академични дейци от материалистическо-кариеристичната бездуховна бездна, в която са се озовали, в която са пропаднали?

3.) Съзнавате ли вината, която носи пред обезглавената ни нация обездуховнилият се неин "духовен", а всъщност прогизнал от пошъл материализъм-кариеризъм "елит" (не знаем вече къде по-напред да сложим кавичките?!)?

4.) Могат ли една страна и един народ да съществуват и да просперират ако техните (по презумпция и по предназначение) духовни водачи са станали по-слепи и от слепците (да ни извиняват хората с увредено зрение, много молим за извинение за метафората, към която ни се наложи тук да прибегнем!)?

5.) Дали пък коренът на всичките ни проблеми като държава, страна и народ не е именно този: понеже духовните водачи на народа са дезертирали най-подло от ролята, задачата и мисията си - и са допуснали да извратят, да изродят, да опошлят съзнанията, душите си (които по презумпция следва да са образцови за народа, да са пример, достоен за следване!)?

6.) Каква промяна към добро може да има в страната и в държавата ни ако ние самите си останем все същите, т.е. ако не направим нужното да преживеем оня дълбок духовен поврат в съзнанията, в душите си, та да започнем като индивиди, като човешка общност, като народ все по-уверено да изпълняваме ролята и мисията си, водачи в която обаче трябва да са ни именно тези, които сега-засега са подло дезертирали, както казахме, от нея - и така са извършили едно най-тежко морално престъпление (не се претисняваме да употребим тази тъй точна дума!)?

7.) Нима българските философи и интелектуалци дотолкова презират народа си, че не смятат за нужно да се принизяват дотам че да разговарят с него и да му кажат какво мислят - и то по един пределно ясен, съвсем човешки начин, откровено, с прости, разбираеми думи?! (Специално отново слагаме и тук този въпрос, понеже, по наша преценка, той трябва да бъде поставян не по-малко настойчиво от останалите!)

Още десетки други, още по-необходими и безпощадно правдолюбиви въпроси ще се родят в предстоящите дебати, които, да се надяваме, Вие, уважаеми дами и господа академични и научни ръководители, ще подкрепите и ще насърчите. За което именно и Ви призоваме най-настойчиво! 

Защото, вярваме, добре съзнавате какво означава това ако и Вие пак си замълчите...

Уважаеми господин Министър-Председател,

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаеми господин Министър на културата,

Изпращаме този документ и на Вас за да Ви информираме за ситуацията - и с надежда, че поставеният проблем няма да остане извън Вашето полезрение. Нещата са дълбоко свързани и затова решихме, че е правилно да Ви посочим кой по наша преценка е главният фактор за оня съдбовен духовен поврат, който свързваме с истинската, с действителната, с разумната промяна. И без който останалите промени са съвсем невъзможни. Ще се радваме да осъзнавате тия толкова важни зависимости и на тази основа да направите нужното да се отприщи духовната енергия на страната и нацията ни.

6 февруари 2022 г.

С УВАЖЕНИЕ: ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ, упълномощен да води кореспонденцията ни с институциите