НАСТОЯТЕЛНИ ПИТАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С Т.Н. "КОНКУРСИ" ЗА ДИРЕКТОРИ НА УЧИЛИЩА В ПЛОВДИВ И ПЛОВДИВСКО

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-жа Диана Ковачева, омбудсман на Република България

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

НАСТОЯТЕЛНИ ПИТАНИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С Т.Н. "КОНКУРСИ" ЗА ДИРЕКТОРИ НА УЧИЛИЩА В ПЛОВДИВ И ПЛОВДИВСКО

от групата на небезразличните граждани на България

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

В блога на г-н Ангел Грънчаров (и на страницата му във фейсбук) прочетохме някои неща, които са свързани с Вашата неуморна дейност в сферата на пловдивското образование, които пораждат доста съмнения – и поставят някои необходими питания. Позволяваме си (след продължителни дебати в нашите среди) да Ви препратим тези публикации и във връзка с тях да Ви зададем ония въпроси, които, разбира се, никой друг няма да Ви зададе (защото Вашата неуморна дейност преминава, кой знае защо, в условията на пълна секретност и непрозрачност, сякаш сте ръководителка на някаква тайна, нелегална, да не кажем направо... мафиотско-мутренска организация, а не на една съвсем публична държавна организация).

Първата публикация в блога на г-н Грънчаров е със заглавие Нима за ръководството на пловдивското образование съвсем не са потребни мениджъри-личности с по-прогресивни и демократични убеждения? и там той пише следното:

РУО-Пловдив обяви, че търси кандидати за директори на 31 училища в града и областта. Моя милост дълго време очаква ръководството на пловдивското образование (което има голяма вина за упражнения над мен произвол в последните години, т.е. ми е, така да се каже, морално задължено – дължи ми справедлива реабилитация за преживените обиди, унижения и щети!) да се обърне към мен с любезна покана да участвам непременно в конкурса – щото в момента са твърде много необходими опитни и доказани борбата за промяна в образованието личности като мен (моля да не пропускате вложената в тия думи и в това очакване ирония!). Разбира се, чаках напълно напразно такава покана до последния ден и в последния момент, въпреки полученото категорично доказателство, че не съм желан в тези "конкурси", реших да подам документите си, направих го по имейла. Документите ми, както и можеше да се очаква, не бяха приети. Ето писмото на г-жа Иванка Киркова, началничка на РУО-Пловдив, с което тя обосновава този очакван от мен отказ (от отговора личи, че такива "лигавщини" като реформа, промяна, реална демократизация и пр. в пловдивското образование изобщо не са нужни, тям не са потребни и мениджъри-личности с по-прогресивни и демократични убеждения, то залага на доказано неефективния стандартен тип на послушния изпълнител!):

Това пише там г-н Грънчаров. В тази връзка смятаме, че е наложително да Ви запитаме следното:

1.) Давате ли си сметка защо г-н Грънчаров (и други дейци на образованието, които са настроени реформаторски и демократично като него) не виждат смисъл да участват в т.н. "конкурси" за училищни директори?

2.) Вълнува ли Ви въпроса за това каква е загубата за пловдивското и българското образование, дължаща се на горното обстоятелство, на обстоятелството, изразено в горното питане?

3.) Разбирате ли какво показва същото това обстоятелство ако то се осмисли по посока на това в какво състояние се намира ръководената от Вас система на "образование" – след като истински ратуващите за дълбоко потребната промяна в българското образование не само че са остракирани от системата, но и сами вече не виждат смисъл да правят нещо работите да се променят и да тръгнат към добро?

4.) Като ръководителка на пловдивското образование имате ли някакви безпокойства в тази връзка – или състоянието на пловдивското образование напълно Ви устройва?

5.) Имате ли някакви идеи за смислена промяна, за реална демократизация и модернизиране на отношенията в училищните и образователните общности след като със своето поведение категорично показвате, че дейци на образованието и личности като г-н Грънчаров за Вас са нежелани и непотребни за пловдивското и българското образование?

6.) Вие къде намирате смисъла на своята дейност, в каква посока според Вас е той: да охранявате властващото си и привилегировано положение в една разкапваща се от вътрешни абсурди "образователна" система – или сте готова, предвид банкрута на ръководената от Вас организация, да поемете все пак отговорност за станалото – и, ръководейки се от морални подбуди, да се оттеглите от своето тъй престижно и привилегировано положение? Щото все пак ето вече 10-тина години Вие сте начело на пловдивското образование, а промяна към добро не се забелязва, коя според Вас е естествената и логична реакция по този повод – след като така или иначе следва да носите отговорност за станалото през тия решаващи, ала пропилени, заради погубените шансове, години?

Още много въпроси можем да зададем, но засега спираме дотук; горепосочените въпроси са добра база за отпочването на тъй дълго проваляната лично от Вас наша инициатива за откриването на работата на т.н. "кръгла маса" по реалната демократизация (и декомунизиране!) на пловдивското образование. Като проваляте съвсем съзнателно нашата инициатива, давате ли си сметка какво всъщност това означава – и какво то показва за Вас? Нима Вие фактически признавате, че такива неща като демократизация и декомунизиране на отношенията н училищните общности не само не са желани, напротив, Вие сте техен открит противник и враг?

Втората публикация на г-н Грънчаров е във фейсбук, ето какво той пише там:

Това са имената на кандидатите за директори на училища за 31-те пловдивски училища, за които има обявени конкурси за директори. Искам да ви попитам случайно знаете ли нещо за някой от тези кандидати, все пак ние, гражданите, родителите, общността би следвало да се запитаме що за личности имат намерение да станат началства на учебно-образователните, възпитателни и личностно-формиращи общности, в които ще се обучават нашите деца и внуци. Представяте ли си ако начело на тия общности бъдат поставени хора, които са със съвсем скромен, да не кажем посредствен или мизерен личностен и ценностен потенциал (примерно, вълнува ги единствено собствената им кариера!), давате ли си сметка какъв ефект ще има това върху съзнанията на ръководените от тях учители и ученици – и какво поражения може да им нанесе?

Ще бъда благодарен да ми кажете какво знаете за някой от кандидатите! Вълнува ме да разбера що за личности са те, дали пък не са само или най-вече партийни кандидатури, които нямат някакви значими постижения на образователно-възпитателното поприще...

1. Марияна Найденова
2. Детелина Милкотева
3. Зорница Пранджева
4. Розета Божанова
5. Емил Начев
6.Златина Стаматова
7. Мария Неделчева
8.Запрян Христев
9. Силвия Стойчева
10. Мариана Филипова
11. Красимира Вътева
12. Тинка Балабанова
13. Михаил Казанджиев (за този другар знаем, че е активист на партия АТАКА!)
14. Диана Генова
15. Михаил Крантов
16. Георги Джумайов
17. Десислава Стаменова
18. Пенка Найденова
19. Дияна Шекерова
20. Ирина Колева
21. Борис Бабугеров
22. Донка Георгиева
23. Лука Мачев
24. Татяна Димитрова-Славова
25. Янка Минева
26. Пламен Стоилов
27. Стефан Филчев
28. Стефка Иванова
29. Боряна Андонова
30. Генка Христова
31. Любен Жилков
32. Любка Иванова
33. Костадин Петлешков
34. Мирена Попова
35. Димитър Стефанов
36. Милена Атанасова
37. Венета Горялова
38. Таня Милушева
39. Ваня Крайчева
40. Ирена Душкова
41. Десислава Вълкова
42. Елена Бижева
43. Петя Кирова
44. Людмила Атанасова
45. Величка Маринова
46. Катерина Додова
47. Мариана Златанска
48. Красимира Кючукова
49. Пенчо Токучев
50. Иванка Кличева-Върбанова
51. Мария Баракова

Това пише г-н Грънчаров. Можете да погледнете, минали са вече 10 дни от това негово питане или обръщение (имащо характера на анкета), до този момент никой от неговите многочислени приятели и симпатизанти (близо 5000 на брой!) не е казал нито една дума за някой от кандидатите; това какво Ви говори? Дали това не показва, че кандидатстващите за тия директорски постове не само че не са изявени сред пловдивската общественост, не само че са "световно неизвестни", но те, предполагаме, са някакви личности със съвсем скромни личностни качества, виждате, сме напълно дискретни – защото не желаем да правим каквито и да било по-остри квалификации на техния личностен, творчески, професионален или организационен потенциал. Тук също възникват безчет въпроси, та поне малко от малко да се вникне в създалата се толкова многозначителна ситуация. Примерно този: защо, уважаема г-жо Киркова, за тези ръководни или властнически постове не желаят да участват изявени, доказани личности от по-сериозен калибър? На нас специално от целия този списък ни е известен единствено г-н Михаил Казанджиев, и на нас той е известен като политически изявено лице, той е функционер на партия АТАКА, както знаем, той вече стана директор на някакво училище, но очевидно сега е решил да се устрои на директорски пост в някакво по-престижно училище. По тази логика се питаме: а дали и останалите напълно неизвестни за нас кандидати не са функционери на другите управляващи партии в момента, на което именно и се дължи тяхната неизвестност за нас, въпреки че ние, небезразличните граждани, сме предимно образователни дейци, но нищичко не сме чели или чували за тях? В тази връзка, г-жо Киркова, си позволяваме да Ви запитаме за следното:

1.) Бихте ли имала добрината да ни дадете кратки биографични данни за всеки един от кандидатстващите за директори лица? Не смятате ли че за нас, гражданите-данъкоплатци, е много важно да знаем що за личности ще се разпореждат занапред с нашите пари?

2.) Не смятате ли за необходимо да дадете известна публичност за това как протичат конкурсите за директори? Примерно не е ли възможно небезразлични граждани да бъдат поканени да присъстват като наблюдатели на интервютата, не разбираме какво толкова има да се крие, та продължавате да държите на пълната секретност на тия конкурси?

3.) Възможно ли е не само да оповестите оценките от теста, получени от съответните кандидати, но и да ни дадете възможност, като граждани и данъкоплатци, да се запознаем с техните писмени работи – та да си направим съответните или подобаващите изводи за "обективността" на "конкурса"?

4.) Предвид сегашната сложна ситуация в страната (масови граждански протести искат оставката на компрометираното правителство на мафията и също така на дискредитиралия се като служител на мафията главен прокурор!) не смятате ли, че тези конкурси не бива да бъдат провеждани от апарата на вече компрометираната изпълнителна власт, т.е. конкурсите за директори на училища, следователно, трябва да бъдат замразени – с оглед да бъдат проведени от една ползваща се с доверието на гражданите нова власт?

И още много други въпроси бихме могли да Ви зададем, но пред това да не Ви затрудним прекалено, спираме дотук. Ще се радваме съвсем скоро да получим Вашите отговори на поставените от нас въпроси, като този път се надяваме отговорите Ви да не бъдат в обичайния нищо не казващ, чисто формален и бюрократичен начин на изразяване (по-скоро: на криене на истината!), а имаме крехката надежда да започнете да отговаряте най-сетне по същество.

Позволяваме си да Ви изпратим и ето този спомен от преди 8 години, той е от страницата на г-н Грънчаров във фейсбук. За какво той свидетелства, разчитайки на Вашата интелигентност, се надяваме да се досетите сама.

Уважаеми господин Президент на Републиката,

Уважаеми господин Премиер,

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаеми господин омбудсман на Пловдив,

Изпращаме Ви поредното си отворено писмо с идеята да Ви информираме за тресавището, в което се намира не само пловдивското, но и българското образование като цяло, а най-вече да Ви покажем пълната несъстоятелност на отдавна изживелия времето си командно-административен (бюрократичен) подход в образованието, който нанася непоправими вреди не само на съзнанията на младите в свидното ни отечество, но и предизвиква страшни поражения в живота на многострадалната ни нация. Ще се радваме с тия наши апели за освестяване да предизвикаме у Вас подобаващата реакция, която е съдбовно необходима, защото, знайно е, тази вредна система трябва да се демонтира едновременно и отгоре, и отдолу. Признаваме си обаче, че не сме големи оптимисти, че дължимата промяна ще я правите тъкмо Вие, защото и г-н Премиерът, и г-н Министърът най-вече си пропиляха всички шансове да сторят необходимото и разумното – и след провала си е крайно време вече да се оттеглят – стоенето Ви на тези постове всекидневно нанася неизчислими вреди! Ползваме се от случая да си подадете незабавно оставката!

Уважаеми господин Президент на Републиката,

Позволяваме си да изкажем одобрението си за Вашето поведение в последните няколко седмици, същевременно Ви предупреждаваме много да внимавате какво ще правите занапред – защото примерът на напълно провалилия се Премиер винаги трябва да стои пред Вас като указание за това какво не бива в никакъв случай да допускате или да правите!

27 юли 2020 г.

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ, 

упълномощен от групата на небезразличните граждани 

да води кореспонденцията с институциите)