ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ПАМЕТНИЦИТЕ НА ПОЗОРА, ОКУПАЦИЯТА, ЛЪЖАТА И ТИРАНИЯТА

До г-н Румен Радев, Президент на Република България

До г-н Стефан Янев, Министър-Председател на Република България

До г-жа Йорданка Фандъкова, Кметица на София

До г-н Здравко Димитров, Кмет на Пловдив

До доц.д-р Диана Ковачева, омбудсман на Република България

ДО МЕДИИТЕ

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРЕМАХВАНЕ НА ПАМЕТНИЦИТЕ НА ПОЗОРА, ОКУПАЦИЯТА, ЛЪЖАТА И ТИРАНИЯТА

от групата на небезразличните граждани

Уважаеми господин Президент,

Уважаеми господин Министър-Председател,

Уважаема госпожо Кмет на София,

Уважаеми господин Кмет на Пловдив,

Като добри - а това значи свободолюбиви, правдолюбиви и разумно мислещи! - български граждани смятаме, че сме длъжни да Ви напомним, че един тежък, бихме казали злокобен и най-вече злотворен български проблем продължава десетилетия да си остава нерешен, т.е. продължава да трови българския живот: все още не са премахнати паметниците на позора, на окупацията, на лъжата, на робството, имаме предвид паметниците на т.н. "съветска", а по-точно казано на червената армия; това са всъщност паметниците, прославящи тържеството на комунистическата тирания, диктатура, бесовщина, иначе казано - триумфа на комунистическото робство. Смятаме, че е крайно време този, подчертаваме изрично, крайно злотворен проблем най-сетне да бъде решен, т.е. тези паметници да бъдат премахнати - и сложени в музеи, където да бъдат струпани всички ония тъй перверзни и кичозни творения от епохата на комунизма. 

В тази връзка, за да облекчим мисловния процес във Вашите души и умове, Ви предлагаме да прочетете тъй правдивото и убедително писмо на проф. Любомир Далчев, което е с многозначителното заглавие ЖАЛОНИТЕ НА ПОРОБИТЕЛЯ (знайно е, че проф. Далчев е бил принуден да участва със своя скулптурна група в направата на софийския паметник, наречен от журналиста Иво Инджев МОЧА, т.е. Монумент на Окупационната Съветска Армия, което е най-правилното, исторически коректното му наименование!). (Писмото е препубликувано в блога на г-н Ангел Грънчаров, пловдивски учител, философ и писател, активен член на нашата общност, който се е възползвал от публикация от страницата във фейсбук на известната писателка г-жа Даниела Горчева, живееща от години в Холандия; благодарение на тези личности ние именно се овладяхме от идеята да напишем настоящето свое писмо до Вас!) 

Надяваме се, че най-внимателно ще изчетете и ще се постараете да вникнете във верния, в точния смисъл на този забележителен документ - и съобразно него да вземете тъй потребното на страната и народа ни решение за премахването на тези наистина позорящи, обиждащи народа и страната ни паметници, за преместването им в съответните музеи на комунистическия тоталитаризъм, на комунистическата тирания и бесовщина. 

Ще се радваме да намерите у себе си достойнството, разумността, смелостта да вземете това тъй потребно на страната ни решение - и по тази начин да спомогнете за освобождаването на духа на българите и на България (щото е срамота и грехота в 21-вия век да продължаваме да робуваме на своето малодушие, на своята низост!). 

Толкова от нас. Знайте, че Ви предлагаме, че Ви даваме шанс да покажете: българи ли сте - или сте презрени слуги на поробителката Русия? 

Уважаема госпожо омбудсман на Република България,

Ще се радваме с намесата си най-ефективно да подпомогнете уважаемите дами и господа носители на върховната власт в свидното ни отечество с оглед на това да успеят да надмогнат слабостта си във вземането на това тъй душеспасително, народополезно, човеколюбиво и добротворно българско дело!

Приятни размисли Ви желаем! 

1 окт. 2021 г.

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, упълномощен от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите

ПРИЛОЖЕНИЕ, КОЕТО Е ОРГАНИЧНА И НЕДЕЛИМА ЧАСТ ОТ ГОРНИЯ ДОКУМЕНТ:

петък, 1 октомври 2021 г.

Идея и предложение за провеждане на чудесен тест на тема: Българи ли са властващите у нас - или са презрени слуги на поробителката Русия?

ЖАЛОНИТЕ НА ПОРОБИТЕЛИТЕ

В печата, пък и устно, комунистите се стараят с различни доводи да убедят нашата общественост да не се поддава на своите чувства и възмущение и да запази паметниците, построени през времето на комунистическата диктатура. Това е намерението. Доводите са: тяхната голяма естетическа стойност и принос към българското културно богатство. И с това се изчерпва въпросът. Изпускат се съществени проблеми, от които зависи резултатът. Какво увековечават тия монументи? Националното самочувствие и гордост? Първо да помислим за моралното право на защитата и едва тогава за тяхната художествена стойност, ако я имат.

Още с идването си на власт комунистическите лидери побързаха да изявят своята голяма благодарност и още по-голяма сервилност и подмазване на узурпатора за подарената им власт и подкрепа. Варна стана Сталин и улиците по селищата (бяха) прекръщавани с имената на комунисти, българи и руснаци. Това бе на първо време и също недостатъчно. Започна изграждането на паметници по цялата страна, за да се изтъкне и възвеличи „любимата партия” и хората, които я ръководят. И не само българи, но и руснаци, които дори нямат нищо общо с нашия народ и история. Това беше най-важното и належащото за режима. Паметниците на Съветската армия и на съпротивата станаха задължителни за всяко селище. А същите тези лидери с настървение рушаха нашето минало и култура.

Това всеки българин знае и го е изпитал, за да става нужно да се припомня. Със свито от болка сърце гражданите са гледали и понасяли неправдите, нахалството, бруталността и жестокостта на режима и естествено е да ненавиждат техните паметници и идоли на самохвалство и наглост, които се натрапват на всяка крачка, нахалстват и обиждат. И тогава с какво морално право колегията от номенклатурата и техните привърженици защитават своите изградени паметници, с които искаха да утвърдят и напомнят с присъствието си неправдите и униженията, които българският народ трябваше да понася и търпи. И сега нека не се учудваме на комунистическата наглост, у тия другари липсва срам, честолюбие и морал.

А какви са техните измерения за художествените ценности на паметниците и на творбите, изобразени в тях? Званията и наградите са давани по нареждане на номенклатурата, давани по-скоро като заслуги към партията. А техният брой е грамаден и не може да бъде меродавен за преценка. Оценка за художествената стойност на изобразеното по паметниците – и въобще на изобразителните изкуства у нас – трябва да стане макар и в бъдещето, защото не малко неяснота и поквара съществува и в по-далечното минало след освобождението ни от турците.

Дори ако художествените достойнства на творбите по паметниците са много големи, това не е мотив паметникът да остане – да оправдае неговото съществуване и особено сега.

Интересно е да разкажа, макар и сбито, за паметника на Съветската армия в София.

Ръководител беше арх. Данко Митов. Арх. Ив. Васильов даде архитектурата. Тя има своите качества и неудачи: централното тяло е тежко и не се оправдава от реализираната скулптурна група (пеперудката) едно хрумване на Иван Фунев, което голямото партийно жури хареса и наложи. За да има единство в украсата, Борис Ангелушев даде графични наброски – скици, от които скулпторите да се съобразяват и работят.

Мара Георгиева и Васка Емануилова взеха централната, увенчаващата група – покровителството на съветския воин. Иван Лазаров, който впоследствие отпадна и бе заменен от посочения от партията Иван Фунев, взе посрещането на съветските войски. Васил Зидаров получи сцената от военните операции. Петър Дойчинов – организацията в тила. Аз взех „Октомври”.

Предвиждаха се помощници, за да се изпълни срочно. В комунизма всичко се замисля набързо, за да се изпълни срочно. Помощниците бяха току-що завършили студенти по скулптора, от които беше изпълнена възложената работа. Те правеха етюди по натура, каквито са правили в академията, и ги пренасяха в композициите. Фунев, Зидаров и Дойчинов идваха, за да одобрят направеното, без да влаган нищо свое, никакви подобрения и промени. Това беше „социалистическият реализъм”, който се приемаше. Моят „Октомври” беше върнат няколко пъти за поправки като „формализъм”. Не се интересуваха от психология и динамика, искаха подробности и загладена повърхност, детайли, които премахват при отливане на композицията в бронз.

Най-голямата неудача е фигурата на комисаря, вмъкната като идеологическа необходимост и която е катастрофа за устрема, постигнат в раздвижените стойки на действащите лица от антуража. И все пак моята композиция се отделя рязко от останалото.

И тогава къде са творческите ценности и постижения в тоя голям паметник?

И сега редно ли е на нашата българска земя още да стърчат паметниците – жалони на робството и жестокостта, на неправдите и униженията, на страха и подозрението.

Никой народ няма да позволи и приеме такава гавра – да търпи паметници за възхвала на своите поробители. И никъде по света няма такъв един абсурд, какъвто искат да ни наложат комунистите. Проф. Янчулев е част от българския народ и неговия културен елит, изтребван поголовно, и той не само има правото, но е и задължен да махне тези противни строежи, специално направени, за да утвърдят властта на поробителя, да всяват страх и покорство, без да обръща внимание и държи сметка на крясъците на пребоядисаните комунисти. С непрестанните си саботажи и своето гнусно поведение и лъжи те и сега доказват категорично, че не са българи, нито български поданици.

проф. Любомир Далчев

 

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Благодаря за напомнянето на това писмо на проф. Далчев, което е добре да бъде прочетено от колкото се може повече хора - понеже ни казва самата истина, и то от човек, който е бил принуден да участва в създаването на Паметника на лъжата и на окупацията, монумента, прославящ тържеството на комунистическата тирания и бесовщина у нас! Този текст трябва да бъде изчетен най-внимателно от сега управляващите, от президент, министър-председател, кметица на София, кмет на Пловдив и пр. - защото, ако те успеят да вникнат в истината, съдържаща се в него, ако успеят да се освободят от заблудите, мисля, че биха могли да вземат това трудно за тях (като комунисти и комуноиди!) решение да бъде премахнат този позорен паметник, този паметник на нашия български позор, щото е срамота вече 30 години да не можем да решим този проблем, именно преместването на въпросния паметник на друго място, в музей на комунистическите абсурди и идиотщини (нима не е пълна идиотщина да наричаш окупаторите "освободители" и да лъжеш, че целият народ им е благодарен за това, че са посекли, че са ликвидирали за десетилетия българската свобода - и българската чест?!) Аз смятам, че това писмо трябва да се изпрати на имейлите на въпросните фигури (ние, от Общността на небезразличните граждани, ще го напишем и изпратим, поемаме тази належаща задача с чиста съвест!), вземащи решенията у нас, макар че у мен съществува съвсем основателно съмнение дали тези официални лица у нас именно вземат решенията или, особено що се отнася до въпросния МОЧА (Монумент на Окупационната Червена Армия!) решенията се вземат от съвсем друго място, именно от Москва; т.е. възниква съвсем основателното подозрение: ние независима и свободна страна ли сме, или все още сме страна, която е окупирана от Русия - понеже нейни верни мекерета и роби властват у нас?! Ето по този начин ще направим един хубав тест спрямо властващите в момента: те български управници ли са, или са слуги на имперския руски интерес? Да видим дали ще го издържат този хубав, пък макар и толкова прост тест - или ще се самоизобличат като презрени слуги на Русия...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

На "Социалните грижи" в Пловдив явно не им пречи баба Марийка да умре от студ - в името на тържеството на "пълната законност" в тъй приказната страна Мутроландия?

Уважаеми г-н Воденичаров, 

Както Ви е известно, г-жа Марийка Иванова в момента не ползва социални услуги.

Освен това не е посещавала дирекцията, в която работя, поради което няма откъде да знам къде се намира.

Мисля, че е необходимо да се обърнете по този въпрос първо към децата и роднините на г-жа Марийка Иванова, а не

А при необходимост те да сигнализират в районното РПУ за да бъде обявена за издирване.

Оценявам високо Вашата гражданска активност.

Но не мога да приема за нормално, че Вие и Вашата група сте повече загрижени за г-жа Иванова от нейните деца и роднини.   

С уважение,

Октай Шериф

(На снимката е авторът на горното писмо; както забелязвате, по неговата меродавна преценка ние, небезразличните граждани, сме "ненормални" - щом, видите ли, си позволяваме да сме загрижени за баба Марийка!)

ДОБАВКА:

 

Г-н Октай Шериф помага на друг бездомник. Баба Марийка засега е оставена да замръзне и да умре... с оглед "Социалните грижи" в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ да се отърват най-сетне от този тъй неприятен им казус, с който не могат да се справят от години; понеже нямат друга, по-голяма грижа от тази кому другиму (както личи от писмото по-горе!) да прехвърлят ОТГОВОРНОСТТА за нейната предстояща и почти сигурна (по тази причина) гибел - стига баба Марийка все още да е жива де, което не знаем за момента. (Но при създалото се положение ще разберем жива ли е или не е евентуално когато някое... куче не почне да се разхожда с някой неин крайник, да пази Господ!) Та мисълта ни е, че г-н Октай Шериф едва тогава, предполагаме, ще се трогне и нищо чудно да отиде при трупа на ненуждаещата се повече (слава Богу!) от никакви "социални грижи" мъртва баба Марийка. Подчертаваме, в момента никой не знае тя дали е жива или вече не е жива...

Смятаме за безпредметно да влизаме в спор с г-н Шариф, той величаво стои в канцеларията си всеки ден и, предполагаме, безмълвно, с тъжно (ЗАГРИЖЕНО!) изражение на лицето чака било някой от близките на баба Марийка, било "полезен идиот" като г-н Грънчаров да се погрижи за нея и да я спаси, щот "Социалните грижи", както знаем, са толкова отдадени на каузата на "ТОТАЛНАТА ЗАКОННОСТ-и-ЧОВЕЧНОСТ" в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, че на тях не им пречи в името на нейното окончателно тържество да стоят и да чакат докато баба Марийка бъде принесена в жертва, сиреч, се помине от студ там нейде на тротоара...

Отвърнахме му със следното писмо:

Здравейте, г-н Шериф,

Благодарим за отговора! Позволихме си да известим обществеността на Пловдив за него, както и да кажем нещичко по тъй неразрешимия казус, който обаче съвсем реално заплашва да бъде платен с живота на клетата баба Марийка. Ето, запознайте се с това как виждаме нещата ние, смятаме, че така ги вижда всеки що-годе здравомислещ наш сънародник:

На "Социалните грижи" в Пловдив явно не им пречи баба Марийка да умре от студ - в името на тържеството на "пълната законност" в тъй приказната страна Мутроландия?

Приятно четене и приятни размисли Ви желаем!

ПРИЗИВ ЗА БЛАГОДЕТЕЛНОСТ И ЗА МИЛОСЪРДИЕ, ОТПРАВЕН ДО ЛИДЕРИТЕ НА ОСНОВНИТЕ ПАРТИИ

До г-н Слави Трифонов,

Председател на ПП "Има такъв народ”

До г-н Бойко Борисов, Председател на ПП ГЕРБ

До г-жа КОРНЕЛИЯ ПЕТРОВА НИНОВА,

Председател на БСП

До г-н МУСТАФА САЛИ КАРАДАЙЪ,

Председател на ДПС

До г-н ХРИСТО ЛЮБОМИРОВ ИВАНОВ,

Съпредседател на ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ (а чрез него и до лидерите на останалите партии в коалицията)

До г-жа МАЯ БОЖИДАРОВА МАНОЛОВА-НАЙДЕНОВА,

Председател на Движение "ИЗПРАВИ СЕ БГ!" (а чрез нея и до лидерите на останалите партии в коалицията)

До г-н Кирил Петков и г-н Асен Василев, инициатори на политическия проект "Промяната продължава"

ДО МЕДИИТЕ

ПРИЗИВ ЗА БЛАГОДЕТЕЛНОСТ И ЗА МИЛОСЪРДИЕ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от групата на небезразличните граждани

Уважаеми дами и господа лидери на партии и коалиции,

Принудени сме да се обърнем се към вас с този призив за милосърдие понеже проблемът е наистина много тежък и също така е много спешен. Надяваме се, че ще вникнете, ще схванете подобаващо нашия апел и ще откликнете, ще проявите човещината си, ще направите нещо добро. Ето за какво става дума.

Г-н Любен Воденичаров от Пловдив е роден с ДЦП (детска церебрална парализа). Увредени са крайниците му. Претърпял е 5 операции на краката. За щастие болестта не е увредила мозъка му, напротив, той е изключително интелигентен и общителен; г-н Любен Воденичаров е една много богата в духовно отношение личност. Преди месеци той падна и оттогава при всеки опит движение или преместване изпитва силни болки в гърба. Същевременно г-н Воденичаров страда и от бъбречна недостатъчност 2-ра степен, това е наследствено заболяване (майка му в момента е на хемодиализа!) и към момента е на специална диета. Заради състоянието на бъбреците той не може да приема обезболяващи медикаменти за да облекчи болките в гърба и е принуден да ги понася. Ако пък се стигне до хемодиализа, положението му ще стане нетърпимо. За да се намери изход от създалата се тежка ситуация, влошаваща се всеки ден, се налага провеждането на скъпи изследвания, та евентуално лекарите да разберат дали организмът му може да понесе евентуална животоспасяваща трансплантация на бъбрек. Майка му в момента чака трансплантация на бъбрек и е с болно сърце.

От доста време се опитваме да помогнем да г-н Воденичаров като апелираме за провеждането на благотворителна акция за събиране на средства - за да бъдат заплатени въпросните скъпоструващи изследвания. Но хората явно са твърде зле финансово, народът обеднява и ето, събраните до момента средства са съвсем недостатъчни, направо мизерни. По тази причина, не виждайки друг изход, сме принудени да се обърнем към вас.

Предлагаме да разпространите този апел сред членовете на депутатските листи на вашите партии и коалиции и да ги призовете да помогнат според възможностите си за събиране на средства в помощ на г-н Воденичаров. Вярваме, че сред кандидат-депутатите от всички листи има много добри хора, които ще направят нужното за да спасят човека и гражданина Любен Воденичаров, една личност, многократно показала пред обществеността на града ни своите високи личностни, духовни, интелектуални и граждански качества и съзнание.

Банкова сметка за събиране на средствата:

BG46FINV91501004117981 BIC:FINVBGSF

Първа Инвестиционна Банка АД

Любен Климентов Воденичаров

Благодарим много за проявената човечност!

С УВАЖЕНИЕ: Ангел Грънчаров, упълномощен от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ПЕТКОВ И ВАСИЛЕВ, ДАВАМЕ ВИ ШАНС ДА ДОКАЖЕТЕ НА ДЕЛО ПОРЯДЪЧНОСТТА СИ!

До г-н Кирил Петков

До г-н Асен Василев

ДО МЕДИИТЕ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ПЕТКОВ И ВАСИЛЕВ, ДАВАМЕ ВИ ШАНС ДА ДОКАЖЕТЕ НА ДЕЛО ПОРЯДЪЧНОСТТА СИ!

Отворено писмо от групата на небезразличните граждани

Уважаеми господа,

По идея на учителя и философа от Пловдив г-н Ангел Грънчаров решихме да Ви направим един малък, но много точен, сигурен и ефективен, направо безпогрешен нравствен тест. Вие сте нашите най-нови и свежи политици и при това е чудесно, че се афиширате като обединители на почтените хора и личности у нас, за което Ви поздравяваме: ние сме убедени, че сте тръгнали по единствено верния път. По тази причина Ви предлагаме да включите в кандидат-депутатските си листи следните ДОКАЗАНО ПОРЯДЪЧНИ ЛИЧНОСТИ (и то доказани на дело, напълно практически, не от вчера, а от много години!) от Пловдив:

1.) Евгений Тодоров

2.) Любен Воденичаров

3.) Светозар Гледачев

4.) Людмил Попов

5.) Любомир Апостолов

6.) Ангел Грънчаров

7.) Николай Димов

С интерес ще очакваме реакцията Ви. Убедени сме, че като възпитаници на Харвард ще оцените високо достойнствата на нашия подход. Ние също така в не по-малка степен сме убедени, че самите вие сте порядъчни хора, но искаме да ви дадем шанса да докажете това на дело, практически. (Тия, които само говорят, че са порядъчни, ала не са, за жалост, такива, те, излиза, ни баламоосват и лъжат, т.е. са твърде далеч от порядъчността!)

По нашето скромно мнение няма как истински, сиреч действително (т.е. на този, което това личи по действията му!) порядъчният човек да не е в състояние не само да се възхити на доказано порядъчни хора, каквито са хората, предложени в горното списъче, но и с ентусиазъм да ги подкрепи и да ги постави редом със себе си, без да робува на каквито и да било глупави скрупули.

20 септ. 2021 г.

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, упълномощен от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите

КАК ЩЕ ПОСТЪПИТЕ СЛЕД КАТО ОСЪЗНАЕТЕ ТЪЙ СКАНДАЛНИТЕ ФАКТИ, ПОКАЗВАЩИ АБСОЛЮТНО НЕСЪСТОЯТЕЛНИТЕ ПРЕДСТАВИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ НА ЕКСПЕРТКАТА КРЪСТАНОВА?

До г-жа Ирена Анастасова, Председател на Комисията

по образованието и науката в Народното Събрание

До проф. Николай Денков, Министър на образованието и науката

До г-жа Антоанета Пакова, Началник на РУО-Пловдив

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

 

КАК ЩЕ ПОСТЪПИТЕ СЛЕД КАТО ОСЪЗНАЕТЕ ТЪЙ СКАНДАЛНИТЕ ФАКТИ, ПОКАЗВАЩИ АБСОЛЮТНО НЕСЪСТОЯТЕЛНИТЕ ПРЕДСТАВИ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ НА ЕКСПЕРТКАТА КРЪСТАНОВА? 

Отворено писмо от групата на небезразличните граждани

 

Уважаема госпожо Председател на Комисията по образованието и науката,

Уважаеми господин Министър образованието и науката,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаема господин омбудсман на Пловдив,

С огромно удивление прочетохме в блога на г-н Ангел Грънчаров нещо като репортаж, в който той разказва за поредния си опит да проведе диалог с властващите в пловдивското образование; щом като ние се удивихме на малка част от станалото на тази знаменателна среща, вярваме, че и Вие, стига да съзнавате отговорностите си, ще се удивите не по-малко, поради което Ви предлагаме сами да прочетете този неголям, ала многозначителен текст; ето го: Опраскахме те, Грънчаров, щото учеше учениците да философстват, но не ги учеше да знаят що е философия!. В тази връзка, в качеството си на небезразлични граждани, се чувстваме не по-малко длъжни да Ви запитаме за следното:

1.) Какво Ви показва, като сведущи и дори напреднали в областта на образованието, това тъй интересно твърдение на г-жа експертката Кръстанова, имаме предвид твърдението й, съдържащо се в самото заглавие? Ние смятаме, че то говори за това, че дългогодишното пребиваване на въпросната госпожа във властта, в управлението на нашето цветущо образУвание (пишем тази дума така неслучайно, г-н Грънчаров ни даде този пример, той също така използва и не по-малко многозначителната дума НЕобразование!) е довело до нейното потресаващо самозабравяне, т.е. до откъсването на съзнанието й от живите реалности на действителния живот (тавтологията ни е съвсем умишлена!), до капсулирането на съзнанието й в бронята на някакви нямащи нищо общо с реалността остарели бюрократични догми, т.е. стигнало се е дотам, че света, който обитава съзнанието на г-жа Кръстанова, явно няма нищо общо с реалния и тъй грешен наш свят, а това пък ни дава правото да констатираме, че при нея се е стигнало дотам, че се е възпроизвела или породила някаква вторична функционална неграмотност (независимо от тъй показната ученост на овластената госпожа!), поради която тя именно дръзва да говори публично такива наистина потресаващи, направо фрапантни нелепици.

2.) Дали пък упоменатото самозабравяне на г-жа Кръстанова, породило тежкия дефект на нейното съзнание, който се опитахме да опишем току-що, не е породило напълно безоснователната й крепка вяра в свещената догма "Началството никога не греши!", поради което г-жа Кръстанова просто вече няма как да изпълнява качествено ролята си като длъжностно лице, което има функцията да бди как в сферата на пловдивското образование се спазват тъй новаторските и реформаторски (на хартия само, естествено!) постановки на самото МОН? Зер ние знаем, че МОН от години изисква учителите (особено пък тия по философия и гражданско образование!), примерно, да учат младите тъкмо на това да мислят (да философстват, по нашето разбиране, означава тъкмо да мислят, и то пълноценно, истински качествено, цялостно да постигат същинския смисъл на нещата!), е, нима не е срамно това нещо да не се разбира тъкмо от експерта, който вече десетилетия има командни функции в сферата на пловдивското образУвание?!

3.) Давате ли си сметка как влияе толкова сериозно увреденото в основата си властническо съзнание на г-жа Кръстанова върху съзнанията и най-вече върху поведението на всички до един учители по философия и гражданско образование в хилядолетния културен град Пловдив и в цялата Пловдивска област? Значи, излиза, тя заставя учителите в Пловдив и Пловдивско да не учат младите (подобно на "грешника  и еретика Грънчаров"!) на философстване, сиреч, на мислене, а ги учи, предполагаме, да рецитират, подобно на папагалчета, учебниците на професорите, към които същата тази властващата госпожа от години изпитва тъй нежни и светли коленопреклонно-верноподанически чувства, изразяващи се в това, че ги кани на какви ли не семинари, на платени обучения, прави рекламни кампании за покупка от учениците на всички училища на техните „тъй авангардни” учебници и пр.!

4.) Преди време същата тази госпожа беше заявила съвсем открито, без да изпитва каквито и да било неудобства, че уволнението и остракирането от системата на г-н Грънчаров, дългогодишен и ефективен, доказан на дело учител по философия, завършил престижен университет със световна слава, било "напълно правилно", щото, видите ли, "по-правилно" и "по-добре" от него преподавали философията дори и учителите-неспециалисти (т.е. дори без диплома за философско образование!), които много често се подвизават в много училища на подведомствената на г-жа Кръстанова образователна губерния (понеже учители-специалисти не желаят да вземат часовете на хонорар, плащани безбожно ниско, направо мизерно!), щото те, видите ли, за разлика от него, "СИ НАУЧАВАЛИ УРОЦИТЕ ОТ УЧЕБНИКА И ГИ РАЗКАЗВАЛИ НА УЧЕНИЦИТЕ", а той, видите ли, не правел това; та въпросът ни е: давате ли си сметка какво говори и това нейно безцеремонно арогантно твърдение, влизащо в остро противоречие с постановките на самото МОН?

5.) Г-жа Кръстанова и този път (за кой ли път?!) пак била заявила, че дипломата на г-н Грънчаров от Санкт-Петербургския университет от Русия била по "марксистко-ленинска философия", въпреки че тя добре знае, че в тази негова диплома пише, че му се "присвоява квалификацията на философ и на учител по обществознание", при това, като капак на всичко, тя е узаконена с решение на самото МОН (признаващо, че специалността на г-н Грънчаров е именно ФИЛОСОФИЯ!); добре де, нима е правомерно МОН да търпи на длъжност с ръководни функции човек, който открито показва, че не зачита постановленията на самата институция и дори си позволява да не зачита стойността на документи, които са узаконени от упълномощените за това органи на съответните две държави?! Не е ли тази тъй фриволна позиция на г-жа Кръстанова, незачитаща дипломата на г-н Грънчаров, израз на недопустимо и изцяло незаконно политизиране, което е достатъчно за нейното незабавно уволнение?

6.) С потрес разбрахме, че г-жа Кръстанова продължава да не изпитва никакви чувства на съжаление за това, което тя и нейната посестрима, печално известната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" г-жа Стоянка Анастасова (наскоро обявена от Вас, г-жо Началник на РУО-Пловдив – и то съвсем официално! – за "напълно непогрешима", за "абсолютна праведница" и едва ли не за "светица" на изцяло дискредитираната от развалата си образУвателна система!) причиниха на един виден, дългогодишен и уважаван учител по философия и гражданско образование, имащ ред безспорни постижения и заслуги, какъвто в нашата оценка е г-н Грънчаров, а именно устроиха безогледна кампания по неговото личностно и професионално дискредитиране и оплюване (използвайки за разправата си с учителя-новатор, с творчески изявяващия се учител дори и ученици!), фабрикуваха години наред и събираха старателно подготвени, с оглед да заблудят съда, компромати (протоколи за „внезапна проверка” на неговите часове, подбуждайки "възмутени родители" и "недоволни ученици" да пишат горещи жалби за неговото незабавно опраскване, петиции, подписки на "възмутения сплотен колектив" и какво ли не още?), е, на два пъти го опраскваха-уволняваха, т.е. съдът пренебрегваше техните старания, връщаше г-н Грънчаров на работа, те пак продължаваха да правят все същото, т.е. да водят с него безогледна и безпощадно жестока война, и то непременно до "крайната, пълната, окончателната и безвъзвратната победа" и т.н. (г-н Грънчаров, пък и клетата му съпруга вече години наред по тази причина са принудително безработни, без средства за съществуване, принудени са да живеят в унизително мизерни условия!), та значи за всичкото това, видите ли, не предизвиквало никакво съжаление у тъй войнствено настроената госпожа Кръстанова и то въпреки дистанцията на времето, въпреки възможността да осмисли и да осъзнае в каква грозна и безобразно беззаконна кампания е участвала; добре де, на Вас, уважаеми дами и господа депутати, министър, Началник на РУО и омбудсман какво Ви говори и показва, дали пък наистина потресаващият, отчайващият симптом за липса на каквато и да било човечност (израз на недопустим морален дефицит!) не влиза в рязко противоречие с длъжността на г-жа Кръстанова, която все пак ръководи една чисто хуманитарна сфера, именно образованието на нашите деца и внуци?!

7.) Как смятате да постъпите след като Вие самите установите и осъзнаете фактите, които Ви предоставихме великодушно на Вашето внимание, как възнамерявате да решите в крайна сметка този тъй многозначителен за катастрофалната ситуация в родното ни образование казус?

Ще се радваме да ни известите за Вашата меродавна оценка, както и да изложите достатъчно солидни аргументи в нейна полза и защита.

20 септ. 2021 г.

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, упълномощен от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите

ПРИЛОЖЕНИЕ, КОЕТО СЛЕДВА ДА СЕ ПРИЕМА ЗА ОРГАНИЧНА И НЕДЕЛИМА ЧАСТ ОТ ГОРНИЯ ДОКУМЕНТ:

неделя, 19 септември 2021 г.

 

Опраскахме те, Грънчаров, щото учеше учениците да философстват, но не ги учеше да знаят що е философия!

 

При последния ми опит за диалог с властващите в пловдивското образование (състоял се преди няколко дни) експертката по философия в пловдивското РУО Антоанета Кръстанова има добрината да изтъкне следния "главен дефект" на моята дългогодишна работа като учител, заради който се е наложило да ме опраскат-уволнят, да ме изритат от образователната система и да ме лишат де факто от преподавателски права: аз, моля ви се, съм бил учил учениците да философстват, но не съм ги бил учил на това що е философия! :-)

Какво ще кажете, бива си го тоз "аргумент", а? Добре, да си представим, че преподаваният от мен предмет не беше философия, а беше, да речем, обущарство; е, и тогава някаква умна експертка по обущарство да ми каже: драги Грънчаров, не ставаш за учител по обущарство, щото учиш учениците си да правят обувки, но не ги учиш на обущарство! :-) Аз, като чух тези знаменателни думи, се хванах за главата, щото, без да се усеща и противно на намеренията си, ми даде доста висока оценка; не бях очаквал от нея такава похвала; е, тя също така фактически призна, че главната причина да подпомогне опраскването ми от образованието (извършено по пределно нагъл, чисто мутренски начин!) било това, че аз нея не съм й бил признавал авторитета (дължащ се на поста й!), не съм я бил, моля ви се, уважавал, щото съм си позволявал да влизам в спорове с нея, което, явно, й се чини недопустимо.

Тоест пак без да иска призна, че чисто субективна (и капризна, т.е. женска!) емоция стои в основата на поведението й в този мой епичен конфликт с властващите в нашето тъй процветающо образУвание, т.е. със самозабравилата се и арогантна образователна бюрокрация, чиито манталитет процъфтя особено пищно в ерата на властването на мутро-комунисто-гербоваците.

Опитах се да я подпомогна да осъзнае какво всъщност се и позволила да направи спрямо мен, но се оказа, че тя е далеч от признанието на някакви грешки, щот пък, от друга страна погледнато, всички добре знаем, че сред властващите у нас действа непоклатимият свят принцип "Началството никога не греши!". Благодарение на този принцип Началничката на РУО-Пловдив (назначена от новия, уж антигербовашки режим!) г-жа Антоанета Пакова тия дни има добрината да заяви, че искането от страна на общността на небезразличните граждани за уволнението на затъналата в какви ли не провали, славна и световно известна (заради безобразията си!) директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" било неуместно, щото срещу нея, видите ли, било нямало "никакви жалби", т.е. всички явно я харесвали, от което пък следва, че въпросната влиятелна особа (влиятелна най-вече заради това, че е съпругът й е бил партиен секретар на организацията на БКП в Дирекция "Държавна сигурност" към Областното МВР!), та значи излиза, че въпросната властваща особа един вид е "непогрешима" и "непорочна", сиреч, директно казано, е един вид... светица! :-)

Както и да е. Правете си сметка за морала, що е в главите на въпросните властващи, които обаче си правят каквото им скимне тъкмо защото вие, гражданите, мълчите и гледате като телета или като говеда на ставащо, никак не реагирате, барем да бяхте мучали, но дори и това не правите...

Та моята идея да направя тази визита в сградата на РУО-Пловдив на площад "Джумая джамия" беше да видя дали у тия хора, дето властват (несменяемо!) много десетилетия в пловдивското образование, не се е появила някаква човешка реакция, дали не са ги овладели някаква съжаления за стореното грозно насилие и унижение над един учител, което си позволиха, тикани единствено от глупава злоба към по-различния учител; те всъщност ме уволниха тъкмо защото си вършех качествено и истински, напълно съвестно работата, което пък водеше дотам, че гнилото (ала тъй удобно тям или за тях!) статукво почна да скърца и да се клати; за да го заздравят, опраскаха мен, но по тази умен начин просто, дето се казва, си вкараха таралеж в гащите, да използвам този чудесен народен израз.

И ето, години наред не им идва акъла, че тази грозна и фрапантна, безпрецедентно нагла несправедливост, която проявиха срещу моя милост (и срещу съпругата ми, щото, за да отмъстят на мен, опраскаха и нея, тя също е учителка, тя също вече години наред е безработна, т.е. опитаха се да ни уморят с глад и унижения!), все някак трябва да бъде поправена, щото иначе, докато съм жив, те ден спокойствие от мен няма да видят, аз няма да прекратя борбата за моите права и няма да скръстя ръце; остава само да чакат смъртта ми, та да мирясам, та да млъкна. И виждате ли докъде стига тяхното безочие: ами нека да си пише Грънчаров, нека да си говори, нека да ни изобличава, ние пък ще мълчим и ще гледаме конвулсиите му докато умре най-накрая!

Това е, драги дами и господа, другарки и другари съдебни заседатели, такова е положението. И то е такова не за друго, а заради вас, вие сте главната причина за тия безобразия. Властващите дръзват да правят това, което им позволявате да правят именно вие, гражданите; като спите, като не си изпълнявате ролята, те ще си правят каквото им скимне и ще продължат да се гаврят с вас. (Като се гаврят с мен, учителя, те и с вас се гаврят, ала вие това не го усещате: просто сте безчувствени да го усетите!)

Майната ви най-после, писна ми да ви убеждавам, правете каквото си искате, чупете си главата, страдайте, плащайте безкрайно висока цена за глупостта и за безхаберието си: щото калпавото образУвание в тъй приказната страна Мутроландия осакатява човешкия потенциал на нацията, осакатява го в най-важното за човека място, именно в съзнанието, в ума, в мозъка, в главата, както сте свикнали съвсем неправилно да говорите; хората с дефектно (като вашето!) съзнание именно гледат като говеда когато се гаврят с тях и дори не го усещат.

Толкова. Желая Ви хубав ден и приятни размисли - де да можехте да мислите де, ама де тоз късмет да ви споходи?! Бъдете здрави, пък майната му на проклетото мислене, дето съвсем не ви се удава...

ДОБАВКА: Пропуснах да кажа, че още в началото на срещата ми с инспекторката Кръстанова (на разговора ни присъстваше и юристката на РУО-то, с оглед ако кажа нещо "неправилно", да могат да ме дадат под съд!) аз предложих целия ни разговор да бъде записан на видео или дори излъчен онлайн, зер, ние сме модерни, аз също така съм и медийно лице, блогър съм, водещ съм на предаване; обещах й да излъча нашия тъй интересен диалог по ПОтв, щото пловдивската общественост, гражданите, отдавна чакат от нея и и от властващите изобщо твърде много отговори на отдавна поставяни въпроси, а те години наред мълчат; излишно е да казвам, че и двете, и юристката, и експертката, скочиха и заявиха, че не щат да бъдат записвани и излъчвани, т.е. държали разговора ни да остане, кой знае защо, в пълна тайна. (Аз точно знам защо не искат разговорът, диалогът ни да получи гласност и публичност, вие знаете ли, вие досещате ли се защо тези дами толкова се плашат от гласността и публичността, хайде, сетете се вие самите, аз да не го казвам този път!) Та те умно хем заявиха, че не щат гласност, хем в същото време протестираха, че като опиша разговора ни, моето описание нямало да бъде пълно и точно, щяло да бъде "изкривено" и пр.; ами казах им, че най-добър лек е да запишем и да излъчим целия разговор, те пак упорито отказаха, явно, по чисто дамски или женски начин се оказа, че май не знаят що всъщност искат! Та това е. Аз сега разказах само за един най-сюблимен момент от разговора ни, а иначе той беше чудесен, превъзходен, имаше още доста такива моменти, но просто ме мързи да пиша за тях. Спирам, че съвсем ми писна. Хайде чао и до скоро!

ДОБАВКА 2: От много бързане ето че забравих да кажа всъщност най-важното, заради което изобщо реших да пиша тази сутрин: помолих г-жа Кръстанова да ми съдейства за реализацията на една ценна според мен идея и инициатива. Става дума за това, че съм решил, щом ми забраняват да учителствам в едно конкретно училище, да започна да учителствам по единствено достъпния за мен начин, а именно: да започна да провеждам открити онлайн-уроци по философия и гражданско образование с учениците от цялата страна! Като чу това, г-жа Кръстанова трепна, сякаш съм я ударил по главата с някакъв мокър парцал; а аз я помолих за следното: да има добрината по съответния ред просто да уведоми колегите-учители по философия, а те пък да уведомят учениците си, че има такива алтернативни и пределно открити уроци по философия и гражданско образование, с оглед ония ученици, които се интересуват, да могат да ги посещават, с оглед да научат нещо различно, нещо повече, нещо небанално и пр. Както и можеше да се очаква, г-жа Кръстанова заяви, че нямало да направи това, нямало никого да уведоми, щото... не стана ясно защо. Требвало да искам разрешение от МОН и прочие, и ала-бала, и тинтири-минтири.

Това е. Та такива алтернативни и открити уроци по философия и гражданско образование аз ще започна съвсем скоро, може би още дори и днес, ще намеря и ученици, щото замисълът е: в напълно свободен разговор с тях младите да бъдат подпомогнати да философстват самостоятелно (т.е. да привикнат сами да "правят обуща", а не само да знаят изчерпателно ще е това обувка, какви видове обувки има и пр.!)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

 

Притеснявате ли се какво става с живеещата, със спящата на улицата 89-годишна баба Марийка - или това съвсем не ви вълнува?

 

До г-н Здравко Димитров, Кмет на гр. Пловдив

До Старши комисар Димитър Балев, Директор на ОД на МВР - гр. Пловдив

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив 

  ДО МЕДИИТЕ

С огромно безпокойство Ви изпращаме ето тази публикация, в която е поставен твърде неприятния въпрос:

Жива ли е още баба Марийка щом като я няма по местата, където обикновено може да се види?

Разделяме безпокойството на г-н Грънчаров. Молим направете нещо с оглед баба Марийка да бъде намерена и евентуално спасена - ако за това вече не е късно!

18 септ. 2021 г.

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, упълномощен от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите

ПРИЛОЖЕНИЕ, КОЕТО Е ОРГАНИЧНА И НЕДЕЛИМА ЧАСТ ОТ ГОРНИЯ ДОКУМЕНТ:

събота, 18 септември 2021 г.

Жива ли е още баба Марийка щом като я няма по местата, където обикновено може да се види?

И омбудсманката на България очевидно смята, че в Българска Мутроландия (щот сме страна на тоталната, на пълната, на съвършената законност!) в името на тържеството на законността (и на... човечността, щото нима нещо струва безчовечният закон?!) нищо не пречи спящата на улицата 89-годишна баба Марийка да настине, да я хване пневмония и да умре - и да бъде изядена от кучетата!

Между другото от 6 дни търся баба Марийка по местата, където обикновено съм я намирал, уви, сега не мога да я намеря. Силно съм обезпокоен, че нещо лошо й се е случило.

Не мога да разбера (сигурно аз не съм нещо наред!) защо институциите (воглаве с кмет, полиция, органи на "социалните грижи" и пр.) смятат, че нищо не пречи 89-годишната фактически бездомна бабичка (щото съседите й самаряни я пропъдиха от собственото й жилище!) да спи на улицата, на плочките на тротоара.

Аз обаче смятам, че допускането на това безобразие е срам за нашия град - и при това то е много опасно, щото според мен е цяло чудо, че баба Марийка все още оцелява, спейки толкова много време на улицата в нощния студ! (Дай Боже да е все още жива де, но това за момента никой не може да каже!)

Бог явно я пази, но нищо не пречи Бог вече дотолкова да се е разочаровал от нас, че да е вдигнал ръце и да е престанал да я пази.

И тъй, поставям ребром въпроса: жива ли е още баба Марийка щом като я няма по местата, където обикновено може да се види? Трябва ли да чакаме кучетата да почнат да носят кокалите й по улиците за да се обезпокоим поне малко за нея, за нейния живот, за клетата й съдба?!

Спирам дотук. Силно съм обезкоен, но то се дължи сигурно на това, че съм ненормален.

На вас, нормалните, нищо ви няма, така ли е, познах ли - или и тук греша?

Хубав ден ви желая - и приятни размисли!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...