СПЕШНИ И НАСТОЯТЕЛНИ ИСКАНИЯ ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ КРЕЩЯЩИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ НА АБСУРДНАТА "ОБРАЗОВАТЕЛНА" СИСТЕМА

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив
До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Янка Такева, Председател на Синдиката на

българските учители към КНСБ,

До г-н Юлиян Петров, Председател на

Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“
До г-жа Диана Ковачева, омбудсман на Република България
До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив 

ДО МЕДИИТЕ

СПЕШНИ И НАСТОЯТЕЛНИ ИСКАНИЯ ЗА ИЗЛИЗАНЕ ОТ КРЕЩЯЩИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ НА АБСУРДНАТА "ОБРАЗОВАТЕЛНА" СИСТЕМА

от групата на небезразличните граждани на България

Уважаеми Господин Министър,

Уважаема Госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаема Госпожо Председател на Синдиката на българските учители,

Уважаеми Господин Председател на Синдикат „Образование“,

В навечерието сме на новата учебна година. Тежко болната ни образователна система ще бъде подложена на действието на нови абсурди, свързани с т.н. „корона-вирусна пандемия“ – въпреки че заболяванията и дефектите й, причинени от многократно по-опасния вирус на недоубития и дори вампирясал комунизъм, са й предостатъчни. Нашата позиция, която безброй пъти сме изразявали и в обръщенията си до институциите, си остава неизменна: лечението на тежко болната и затова агонизираща система е спешно необходимо.

Спасителният път според нас е: лечение и оздравяване чрез непосредствена и практическа РЕАЛНА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ, ДЕКОМУНИЗАЦИЯ и ЛИБЕРАЛИЗИРАНЕ на отношенията в конкретните образователни общности, там, „долу“, в училищата, от самите общности на учениците, учителите, родителите, небезразличните граждани. Което означава, че следва да бъде изоставен отдавна фалиралия по всички линии анахроничен и ретрограден модел на дирижираното от всевластната образователна бюрокрация (мафия) и също така командно-административно, влязло в дълбоко противоречие с потребностите на живота, на съвременността и на българската младеж менте-„образование“, което ни доведе до страшни поражения, до отчайваща масова не само функционална, но и дори най-банална, фактическа неграмотност. (Нима не е признак за убийствено явна фукционална неграмотност това, че самите властващи бюрократи в образованието продължават да се инатят и да не признават най-простите очевидности на тотално фалиралата „образователна“ система, влизайки в пълно противоречие с действителните потребности на младите от съвременно и ефективно обучение и образование?! И то само и само да запазят безпределния си властови монопол, довел до същия този фалит – нима някой може да си представи по-голяма наглост?! Това последното е най-вече за вас, драги отдавна дезертирали от мисията си „синдикални“ лидери, които така усърдно и безсрамно обслужвате пошлите интереси на същата тази „образователна“ мафия, отговорна за безчет поражения в душите на българската младеж и на целокупния ни многострадален народ!!!)

Изминаха вече две години от създаването на Общността на небезразличните граждани. За тия две години отправихме безчет предложения, а отсреща ни "отговарят" като ни облъчват единствено с високомерна, маниакална, непроницаема властническа инертност-безотговорност! На нито едно от нашите предложения властващите не отговориха нещо смислено, а се правеха на изоглавени като ни пишеха писма, прогизнали от пределно тъп бюрократизъм и от напълно безотговорно нежелание да променят презрения си властнически комфорт, защищаващ правото си на свещено нищонеправене – и за охраняване на печалното статукво, в което се имитират и „демокрация“, и „модерност“, и „диалогичност“, и „реформиране“, и дори се правят и някакви концесии на иначе тъй презряната „либералност“. Да, властващите се страхуват (като дявол от тамян!) от разклащане на властовия им монопол чрез допускане на това, което ние искаме: искаме открит пред цялото ни общество демократичен дебат върху истински важните реални и така тежки проблеми. 
По тази именно причина вече втора година самозабравилите се властващи в пловдивското образование правят всичко за да не допуснат предложената от нас „кръгла маса“ по непосредствената и практическа реална демократизация, декомунизиране и либерализиране на отношенията в конкретните училищни общности – и също така и в мащаба първоначално на пловдивското образование, а след това и в мащаба на българското образование като цяло. Министерството на образованието пък мълчи като делфийски оракул и не си мръдна и пръста за да озапти разпищолилите се до невъзможност властващи в пловдивското образование, възприемащи се за нещо като феодални господари било на училищата си, било на тъй изгодната за своеволията им система, осигуряваща им „законовите рамки“ на техния невиждан, направо безпрецедентен произвол. Излишно е да казваме как се държите вие, драги „синдикални“ лидери, но все пак, за да ни е чиста съвестта, ще го кажем: държите се като синдикални патерици на все тази същата самозабравила се (заради чувството си за безнаказаност, извиращо от тяхното самовластие – на основата, на почвата на узурпирането на властта!) директорско-инспекторска-министерска „образователна“ бюрокрация, която придоби всички очертания на мафия, разположила се в държавната власт, в която се държат така, че сякаш им е нещо като бащиния!

С оглед на казаното се чувстваме длъжни най-напред да ви призовем за следното:

Подайте си незабавно оставките – ако имате съвест, ако поне малко имате някакво пък макар и крайно атрофирало чувство за отговорност! Вие фалирахте, вие досъсипахте българското образование – и за всичкото това неминуемо ще отговаряте! Един малък жест, който донякъде може да ви спаси е сами да си подадете оставките – и да поемете отговорността за причинената от вас катастрофа!

Имитацията на „реформи“ и имитацията на „образование“ завърши, катастрофата е тотална, хаосът е пълен, щетите и вредите върху съзнанията на младите и на цялата нация са неизчислими! Даже се стигна дотам че заради прословутия „корона-вирус“ цял учебен срок не се провежда учебен процес, а се имитира лъжливо „дистанционно обучение“ и се писаха фалшиви оценки – деморализацията в сферата на „образованието“ явно е така напреднала, че никой от участващите (примерно защо един поне действащ учител не се поне малко възмути от галимацията и фалшификацията!) даже не се опита да възроптае, камо ли пък да протестира!!! (В тази връзка вижте поне публикацията в блога на г-н Ангел Грънчаров: Искате ли доказателство за това колко много ни лъгаха за "тъй ефективното" дистанционно обучение на учениците?)

На второ място държим да ви съобщим, че безобразията и беззаконията станаха вече съвсем сюрреалистични: докога ще продължава терора спрямо учителя, който се осмели открито да разкаже истината за това, което става в българското образование, имаме предвид г-н Ангел Грънчаров (явно това е неговия съвсем непростим "грях": че, бидейки демократ, направи нужното да предизвика дебат върху реалната катастрофална най-вече в психологическо-нравствен план ситуация в училищата и в бюрократичната система!)?! Вече години наред той е подложен на невиждан терор, опраскахте го по най-мутренски начин, изхвърлихте го от образователната система, отнехте му преподавателските права, обявихте го за "абсолютно негоден да бъде учител" (независимо от това, че повече от три десетилетия е бил учител!), остракирахте го от системата, превърнахте го в дисидент, подложихте го на безпрецедентни унижения, които, предвид здравословното му състояние и възрастта му, застрашиха дори и живота му! (Да не говорим за това, че на същите беззакония беше подложена и съпругата му, също учителка, независимо от това, че за разлика от него тя няма неговите "грехове", нейната вина е само тази, че е съпруга на учителя, срещу когото властващата бюрокрация е обявила безпощадна война!) От блога на г-н Грънчаров разбрахме (виж: Защо ситуацията в образованието е така плачевна?), че репресиите срещу г-н Грънчаров продължават, отново той кандидатства за всяко обявено учителско място по философия и гражданско образование в цялата страна, но отново и отново директорите не приемат документите му (!!!), а ако ги приемат, изобщо не ги вземат предвид, даже не го канят за интервю ("събеседване"!), което означава, че отново го подлагат на най-безогледна дискриминация и то по чисто политически признак! Г-жо Киркова, кога ще направите онова, което законът изисква от Вас, за да спрете репресиите срещу този така скромен и самоотвержен, а също и беззаветно предан на каузата на истинското образование български учител?!
На трето място ето още един симптом за безогледна дискриминация и унижение на достойния български учител: в цялата Пловдивска област на много места часовете по философия и гражданско образование са на хонорар, по тази причина те се заплащат така обидно мизерно, че никой правоспособен философ не проявява интерес към тях (ако вземе такива часове, такъв учител просто не може да съществува, г-н Грънчаров беше принуден да се опита да живее с "възнаграждение" от около... 120 лв. на месец като учител в гимназията в гр. Брезово, но не издържа и за да оцелее, се видя принуден да започне работа като... нощен пазач!!!). По тази причина тия часове по философия и гражданско образование се водят от учители-неспециалисти, примерно учители по география, пеене, физкултура, рисуване, биология и прочие, възможно е в някое селско училище и на... чистачките да е предоставено да водят часовете по философия и гражданско образование! Когато г-н Грънчаров попита инспекторката по философия Антоанета Кръстанова как е възможно в крайна сметка да се окаже, че всеки, включително и съвсем неподготвени, несведущи в областта на философията хора могат да преподават този учебен предмет, а единствено той, дипломираният в престижен световен университет и отдавна доказал се философ се оказа, че е "абсолютно неспособен да бъде учител" и да преподава  философия, г-жа Кръстанова отговорила, че не виждала никакво противоречие в това, щото тя била правила проверки и била установила, че въпросните неспециалисти "най-старателно се подготвяли по учебника" и си водели "съвсем нормален учебен процес", а само философът Грънчаров водел часовете "неправилно", санким, не си е разказвал урока по учебника!!! Същата тази инспекторка активно подпомогна издевателствата и безогледната разправа с учителя Грънчаров, осъществена от директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" г-жа Стоянка Анастасова, тя даже отиде да свидетелства срещу него и в съдебната зала (!!!) за да "доказва" безпределно тъпите и смехотворни тези на въпросната самозабравила се феодална господарка, та в тази връзка, уважаеми г-н Министър, и уважаема г-жо Началник на РУО-Пловдив, се налага да Ви запитаме: нима тези две самоотвержени труженички на безпрецедентната репресия над един български учител какво още правят на постовете си, нима отдавна не трябваше да са забравили, че са имали власт, която не се дава от нас, гражданите, за да се правят такива безобразия и беззакония, а за нещо съвсем друго?!?!?!
Позволяваме си в тази връзка да дадем разумно предложение за решаване на крещящия по абсурдността си проблем около масовото преподаване от неспециалисти на такъв фундаментално важен учебен предмет (какъвто е философията и гражданското образование!): какво пречи, първо, да се промени тарифата на заплащане на тия учебни часове и тя да стане пропорционална на заплащането, което се дава в случай, че те се водят от учител на щат; второ, какво пречи тия часове да се водят дистанционно от правоспособни учители (като г-н Грънчаров), ние си представяме, че е напълно възможно учениците да бъдат в учебната, в класната стая, а пък учителят да общува с тях от екрана на компютъра?! (По този начин един учител ще може да провежда значително повече учебни часове, особено ако се направи съответната за това организация!) Освен това РУО-Пловдив отдавна можеше да реши проблема като задължи съответните директори на няколко съседни училища да обединят часовете по философия и гражданско образование и да образуват по този начин щатна бройка, която вече да може да се заеме от превоспособен учител?! Разбира се, те не направиха нищо в тази посока, което илюстрира обстоятелството, че качеството на обучението на учениците за тях е последна грижа, те са заети преди всичко как по-ефективно да тормозят нетипови учители като г-н Грънчаров.
Има още много важни проблеми, които предпочитаме да поставим за дискутиране или дебатиране на "кръглата маса" по реалната демократизация, която предпочитаме да водим с един нов екип на РУО-Пловдив и с нови директори на училищата, защото се разбра (от последните директорски "конкурси" в Пловдив и Пловдивско!), че назначаваните от този изцяло дискредитирал се вечен екип на РУО-Пловдив не заслужават подобаващо доверие - нима не е известно, че и тук действа исконния битиен принцип "подобното се привлича от подобно"?!

Уважаема Госпожо омбудсман,
Уважаеми Господин омбудсман на Пловдив,

Тъй като в момента гражданите на България искат оставката на г-н Премиера (ние от своя страна изцяло сме солидарни с това искане!) и в този смисъл в България вече няма легитимна, заслужаваща нечие доверие власт, изпращаме копия от това наше писмо и до Вас с надеждата да направите нещо в предела на авторитета и на правата си, та да спомогнете исканията в това писмо не само да стигнат до адресатите си, но и да имат дължимия ефект (щото сме убедени, че този документ без Ваша решителна намеса ще има същата съдба каквато имаха всички досегашни наши изложения - ще бъде хвърлен в кошчетата за боклук!).

31 август 2020 г.

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ, 

упълномощен от групата на небезразличните граждани 

да води кореспонденцията с институциите)

Какво да правим, докога ще сме безотговорни за безобразията на мутренските властващи в образованието?!

Вижте видеото, в което се разказва за вършените от мутризираната власт безобразия и беззакония: Защо ситуацията в образованието е така плачевна?

Получихме отговор от г-жа В.Кастрева, Началничка на РУО-София

Получихме следния отговор от г-жа В.Кастрева, Началничка на РУО-София:

ДО:

Г-Н ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ 

ЕЛ. ПОЩА: nebezrazlichnite_grajdani@abv.bg 

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ВОДЕНИЧАРОВ,

Във връзка с Ваше писмо, постъпило в РУО – София-град с вх.№РУО1-21099/14.08.2020 г. относно настояване за проверка за установяване самоличността на одиозите на ръководни длъжности в образованието, Ви уведомявам следното:

В РУО – София-град не са постъпвали писмени или устни сигнали относно опити за оказване на натиск върху директори на училища при назначаване на педагогически специалисти по Философия. 

РУО – София-град няма правомощия да установява самоличност на граждани. Можете да се обърнете към органите на Министерство на вътрешните работи за съдействие и предоставяне на повече информация. 

Уверявам Ви, че Регионално управление на образованието - София-град се отнася с внимание и професионализъм към отправените към него въпроси и се стреми да окаже необходимото съдействие и помощ за ефективното разрешаване на поставените проблеми, свързани със системата на средното образование и съгласно своите компетентности.

Д-Р ВАНЯ КАСТРЕВА 

НАЧАЛНИК НА РУО СОФИЯ - ГРАД 

РУО - София-град 

София 1303, ул. „Антим I”, № 17, 

тел.:9356050, факс:9883937, 

www.ruo-sofia-grad.com

НАСТОЯВАНЕ ЗА ПРОВЕРКА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ САМОЛИЧНОСТИТЕ НА ОДИОЗИТЕ НА РЪКОВОДНИ ДЛЪЖНОСТИ В ОБРАЗОВАНИЕТО...

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До д-р Ваня Кастрева, Началник на РУО-София

До г-жа Диана Ковачева, омбудсман на Република България

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

НАСТОЯВАНЕ ЗА ПРОВЕРКА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ САМОЛИЧНОСТИТЕ НА ОДИОЗИТЕ НА РЪКОВОДНИ ДЛЪЖНОСТИ В ОБРАЗОВАНИЕТО, АПЕЛИРАЩИ ЗА НАЛАГАНЕТО НА РЕПРЕСИИ И ОСТРАКИРАНЕТО НА ЕДИН БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И СЪПРУГАТА МУ

от групата на небезразличните граждани на България

Уважаеми Господин Министър,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

В блога на г-н Ангел Грънчаров (и на страницата му във фейсбук) прочетохме, че "група възмутени граждани" са написали твърде интересно, показателно, даже многозначително писмо, което са изпратили до директорите на училищата, в които има обявени вакантни места за учител по философия. След като се запознахме със съдържанието на този одиозен документ смятаме, че той ще заинтересува и вас. Смятаме също така, че е необходимо, ако се наложи, да разпоредите проверка има ли сред авторите на въпросния донос лица, които са на ръководна длъжност в системата на образованието, които чрез въпросния документ апелират да се наложи репресия срещу един български учител и срещу съпругата му, също учителка, водейки се от своите чисто субективни (но за сметка на това политически мотивирани!) чувства на омраза към него. Нашата оценка е, че този документ е симптоматичен за тежката нравствена и психологическа ситуация особено в някои училищни общности, които са имали злата несрета да бъдат ръководени от потресаващо неадекватни спрямо реалностите на живота и действителните потребности на образованието на младите хора личности. Нашата позиция е изразена синтетично от г-жа Мария Василева ето как:

Мария Василева каза:

Печална картина директно от смърдящото поле на българското образование... един ръководител, вероятно директор и литератор, продължава страстно да критикува учителя, изгонен от самия него.
След толкова години и след толкова уроци, които учителят философ предаде на своя директор, той все още не е разбрал кое му е новаторското на учителя. Няма й да разбере никога, ето вижте по-горе манталитета и на поддържащите този директор, дето пишат и кълнат години наред с големи букви!
Задушлива смрад от посредственост, злоба, завист и самочувствие без покритие в полето на българското образование, ей, няма излизане от там, а сме в 2020 година...
Мария Василева

Уважаема Госпожо омбудсман на Република България,

Уважаеми Господин омбудсман на Пловдив,

Ще се радваме да приложите всички достъпни и позволени от закона мерки за въздействие за това щото репресията, за която апелират въпросните "възмутени граждани" да не се осъществи, защото ако това стане, то ще бъдат потъпкани най-базисни човешки и граждански права на уважавания от нас български учител г-н Ангел Грънчаров (и правата на съпругата му, също учителка!), който в тези тежки време има смелостта да излезе открито против блюстителите и защитниците на една дискредитирана и фалирала по всички линии и при това пределно аморална "образователна" и "възпитателна", с извинение, система и така даде пример на останалите учители какво означава да си учител, изпълняващ смирено своята тъй възвишена и духовна по естеството си мисия.

14 август 2020 г.

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ, 

упълномощен от групата на небезразличните граждани 

да води кореспонденцията с институциите)

четвъртък, 13 август 2020 г.

Какъв донос срещу мен написа "група възмутени граждани"?

Позволявам си да публикувам един шедьовър на доносническото "литературно" творчество, с извинение, който беше обнародван от съставителите му като коментар под ето тази публикация в блога ми: Как да се разделим с тъй приятния на масовия българин мутренски манталитет?. Ето, почетете, прегледайте, порадвайте се, посмейте се, заслужава си да се види тоз сякаш неръкотворен лирично-поетичен "бисер" или бълвоч:

Група възмутени граждани днес изпратихме това писмо до директорите и сплотените колективи на всички училища в България, в които има обявена вакантна позиция за учител по философия:

Здравейте,

От блога на пловдивчанина Ангел Грънчаров разбрахме, че е имал наглостта да кандидатства при вас за учител по философия. Считаме, че е наш граждански дълг е да ви уведомим, че лицето е самозванец, чиято квалификация като философ е твърде спорна. Образованието си дължи на следване в едновремешния СССР благодарение на дядо си, комунистически големец от първите години след 9-ти Септември 1944 г. След промените през 1989 г. успешно се е прилепил към СДС и по този начин си е осигурил още няколко години паразитиране на гърба на българския данъкоплатец, представяйки се за учител по философия в елитна пловдивска гимназия, от която впоследствие е уволняван 2 пъти. Качествата му за учител са твърде спорни, тъй като е обзет от манията да организира кръгли маси, дискусионни клубове и пр., на които единствените теми за обсъждане са "Комунизмът", "Русия/СССР и враждебната и политика спрямо България", "Путин и враждебната му политика спрямо България", "Иван Костов", като за Костов лоша дума не дава да се издума.

Г-н Грънчаров притежава рядко срещана мания за величие, която се изразява в перманентните му напъни да списува книжки. Автор е на безчет "книги" без никаква литературна, художествена, философска или каквато друга искате стойност, които залежават у дома му и за което е виновна пловдивската мафия на книгоразпространителите и продавачите на книги. Според негови собствени признания (по данни от блога му) годишно успява да пласира 4-5 бр от книгите си, най-често под формата на подарък. Не е известно някой "читател" да е потърсил повторно г-н Грънчаров за книга. Самият г-н Грънчаров често обявява инициативи "Авторът подарява книгите си" по пловдивските улици и мегдани (отново данни от блога му), но всуе, в края на деня макулатурата поема обратно към дома на г-н Грънчаров.

Причините за уволнението на г-н Грънчаров от пловдивската ПГЕЕ основно се коренят в маниите му за "новаторство", което се състои в отклонение от учебната програма, преподаване на собствен материал със съмнително качество, често основан на публикациите в блога му. Заснемането на уроците според г-н Грънчаров е върховно новаторско постижение, с което той е много горд (видеоклипове от уроците му от времената, когато беше преподавател са достъпни в блоговете му и в канала му в youtube), но което трудно обяснява какво точно им е новаторското. Нещо повече, видеоклиповете на Ангел Грънчаров показват липсата му на качества за преподавател - стига да имате нерви да изгледате повече от 5 минути ще се сблъскате с мрънкане, мънкане, фъфлене и най-вече с изнервящо представяне на тезите.

Г-н Грънчаров не толерира чуждото мнение. Доказателства за това бол, поровете се в блога му, поровете се във видеоклиповете от уроците му.

Г-н Грънчаров вече всъщност се е самоназначил за учител по философия, създавайки "Класна стая по философия" във Фейсбук, използвайки ситуацията около карантината в българските училища в момента. Интересът към страницата е нулев, можете сами да се уверите в това като я посетите.

Г-н Грънчаров неколкократно прави опити да започне работа като учител по философия в редица пловдивски и софийски училища, най-често в дните между 13-ти и 15-ти септември, когато вече е късно за подаване на документи. Ако успее все пак да получи място, обикновено след 2-3 месеца лъсва пълната му неспособност и некомпетентност, след което той е принуден да си търси нова работа, а съответният директор да търси нов учител по средата на сезона (срока). Последното му такова действие беше свързано с едно столично училище, където след около месец и половина работа г-н Грънчаров достигна до откритието, че заплатата му не е достатъчна да покрие разходите му за квартира, храна и останалите му разходи, беше принуден да се откаже доброволно от мястото в софийската гимназия и след това с цялата си наглост обвини директорката на тази гимназия, че го е освободила по напълно неясни критерии и напълно незаконно и че пловдивската директорска мафия (!!!) е стигнала до София.

Г-н Грънчаров страда от мания за величие, което е сериозно психично отклонение. Непрекъснато обявява за имагинерни срещи с негови бивши ученици, на които много им липсвал, които с нетърпение го чакали да се върне да преподава, но реални доказателства за това няма. Нещо повече, г-н Грънчаров регулярно провежда протести на тротоара пред ПГЕЕ - Пловдив, като на една пластмасова градинска маса открива "Училище на тротоара" или на открито, което се радва на нулев реален интерес от страна на учениците, но пък предизвиква небивал интерес сред пловдивските сеирджии.

Г-н Грънчаров е водач на т.нар. "Група на небезразличните към проблемите на българското образование граждани", която включва него самият и 2-3 по-близки приятели и познати, чиято дейност и подкрепа е по-скоро виртуална. От името на тази група г-н Грънчаров организира постоянно дискусии, дебати, кръгли маси, посещения в различни образователни институции, постоянно издава възвания, призиви, петиции и други документи, уникални по своята дебилност и налудничавост. Според действията на въпросната "група", проблемите на образованието ни се свеждат до възстановяването на Ангел Грънчаров като учител по философия в ПГЕЕ Пловдив.

Както вече ви казах по-горе, г-н Грънчаров е списувател. Списува блог, в който редовно публикува отворени писма до различни институции - регионалният инспекторат по образованието в Пловдив, министъра на образованието, омбудсманът (и националния, и регионалния), пловдивските общински власти, директорите на различни гимназии и т.н. По-лесно е да се изброят институциите на които г-н Грънчаров не досаждал с постоянните си молби, писма, възвания, предложения, апели - Плод и зеленчук, Съюза на слепите в България и Българска федерация по Не се сърди човече. Всички останали са подложени на постоянен терор от страна на Ангел Грънчаров.

Г-н Грънчаров страда от такава тежка форма на мания за значимост и величие, че редовно под публикациите в блога си сам си публикува коментари от "анонимни" читатели.

С оглед на казаното поо-горе ви предупреждаваме в никакъв случай да не вземате лицето Грънчаров за учител във вашето училище, защото ако го направите много ще съжалявате. Държим да ви уведомим също така, че Грънчаров е опозиция на всяка власт и сега се представя за борец срещу настоящето правителство, което той нарича "мутренско", игнорирайки факта, че за първи път от години това правителство повиши статуса на българския учител.

С уважение - група възмутени граждани и бивши колеги на въпросния индивид

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo

ПРИЗИВ ЗА ХУМАННОСТ И ЗА ЕЛЕМЕНТАРНА СПРАВЕДЛИВОСТ

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

ПРИЗИВ ЗА ХУМАННОСТ И ЗА ЕЛЕМЕНТАРНА СПРАВЕДЛИВОСТ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от групата на небезразличните граждани на България

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Чувстваме се длъжни да Ви припомним, че според нас е крайно несправедливо и безчовечно отношението към учителското семейство Грънчарови, които вече трета година са остракирани от пловдивското и българското образование: след изхвърлянето им училищата, в които те бяха на постоянни договори, те вече не могат да си намерят работа като учители в нито едно училище, независимо от това, че кандидатстват за всяко обявено работно място! Смятаме, че това се дължи на съвсем умишленото им остракиране от системата – по чисто политически причини, които са Ви добре познати.

Ето, сега отново настъпи периодът, в който се обявяват вакантните места за учители по училищата. Смятаме в тази връзка, че е крайно време да направите нужното да отпадне негласната омерта спрямо учителското семейство Грънчарови, която е спусната от съответното място в ръководеното от Вас образователно ведомство. Настоятелно Ви молим да сторите нещо (водена от чисто морални подбуди!) та поне единият от семейство Грънчарови да си намери работа като учител. Длъжна сте да сторите това с оглед отчасти да си изкупите вината и отговорността за всичко онова, което им беше причинено от тия безогледни репресии в последните няколко години.

Като илюстрация за това какво именно им причинявате с тази репресивна принудителна безработица и с това политически обусловено остракиране от системата Ви изпращаме няколко от последните публикации от блога на г-н Грънчаров, където той, под формата на "учителски дневник" описва всички ония унижения и страдания, които е принуден да понася в своята битка за оцеляването си – и за оцеляването на неговото семейство в условията, в които го поставиха властващи церберки под Вашето вещо ведомство:

петък, 31 юли 2020 г.

Дали в някое училище на свидното ни отечество ще се намери поне един разумно мислещ директор?

В моя дневник май отдавна нищичко не съм писал - ако не броим някои снимки с кратък коментар, които пускам отвреме-навреме. Е, тази сутрин ще напиша нещичко - за да не остане празнина в жизнеописанието на един опраскан и остракиран от мутро-комунистическата "образователна" система на тъй приказната страна Мутроландия учител-дисидент, който, за да оцелее някак, се налага да работи като нощен пазач (за да отмъстят на мен властващите цербери на мутро-комунистическия режим опраскаха също и съпругата ми, тя също е учителка, но от две години е безработна!).

И тъй, ето едно събитие, което мисля заслужава да бъде отбелязано в дневника ми. Знаете, че напоследък са страшни горещини. Аз съм нощен пазач, но от известно време работим на 24-часови смени, т.е. по-голямата част от дежурството ми минава през деня. И така, преди два дни, правейки редовния си обход (територията на охранявания обект е голяма) в горещината по едно време усетих, че премалявам, че някак си силите ме напускат; наложи се с последни сили да се довлека до една сянка и да поседна, а пък след малко и полегнах (очевидно нещо ставаше със сърцето ми, страдам от тахикардия и от неритмичен пулс, в оня момент сърцето ми биеше така силно, че не можех да доловя пулса!). Повече от половин час ми се наложи там, на сянка, да се опитвам да възстановя силите си.

Разбира се, всичко може да стане в такъв един момент, Божия работа е човек да оцелее: слава Богу все още съм "наличен", така да се каже, в този тукашен грешен свят. Напоследък, не зная дали е заради голрещините, но почти постоянно съм крайно отпаднал, често долавям, че нищо не мога да върша поради липса на сили. И в такъв момент ми се налага да полегна. Преживях тежък период в последните години на страшни битки с разпищолилите се церберки на мутро-комунисто-гербовашкия режим, това подкопа не само здравето ми, но и изпи силите ми. А още няколко години имам до навършването на пенсионна възраст. Дали ще доживея до пенсия вече е доста съмнително. На моменти се отчайвам. Да не говорим за това, че поради тази безработица в последните 7 години ще получа най-вероятно някаква мизерна пенсия, стига изобщо да се пенсионирам. Обидата, униженията ме съсипват. Старая се да не мисля за тия неща, но няма как, подобни мисли и настроения често овладяват съзнанието ми.

Както и да е. Като капак на всичко стана така, че получих още един удар - старата ми кола, с която пътувам до работата, се развали. Не мога да я ползвам. Чудя се какво да я правя, да я захвърля не ми се ще (доста неща в последните години ми се наложи да ремонтирам и подменя в нея, доста пари погълна скромната ми кола!), а да си купя друга евтина кола не смея и да помисля. А без кола не мога да ходя на работа. Наложи се няколко пъти синът да ме кара с колата си за да си запазя работата. Другият вариант е да ходя пеша до обекта, но това значи сутрин рано да вървя пеш поне час и половина. От една страна е добре за здравето, от друга страна проблем е, че трябва да нося тежък багаж (даже вода се налага да си носим, там, на обекта, водата не става за пиене!). Ето още един проблем, който ме досъсипва и отчайва. Проблемът, който този път се появи в старата ми кола, е следният: колата не може да запали. Ключът не ще да превърти, нещо стана със запалващия механизъм. Преди около година за същия проблем ми взеха 120 лева. Сега се обадих и "майсторът" ми заяви, че за 170 лева смятал, че може да се справи, можел да реши проблема. Яката дерат кожата тия "майстори". Това за мен обаче са огромни пари. Получавам минималната заплата. С удръжките и застраховките тя става още по-хилава.

При това положение (понеже местните бюрократи в Пловдив яростно поддържат моето остракиране от образователната система!) ми се налага да си търся работя за учител по философия къде ли не. Кандидатствам вече из цяла България за всяко обявено място по философия. Като капак на всичко се появи и дискриминация на възрастов признак - освен другата, на политическа основа най-вече. Просто дори и да не знаят нищичко за мен откровено ми заявяват, че понеже възрастта ми била напреднала, предпочитли "да подмладяват колектива" и затова искали да си вземат по-млад учител. Откровено ми го заявяват това тъй умните местни директори. (Не им пука това, че най-добри философи са ония, които са на по-почтена възраст!) Да не говорим за това колко пари хвърлям на вятъра за пътувания по междуградски автобуси и влакове.

Ето, в момента пиша това във влака, който хвърчи към София. Бедността ми, мизерията, в която се задушавам, заради тия пътувания става още по-натърпима. Но нямам друг избор. Имам крехката надежда да успея някъде да попадна на що-годе човечен директор и да си намеря работа. Заинатил съм се да разбера дали в някоя училище в свидното ни отечество ще се намери поне един директор, който мисли за качеството на обучението на учениците си. Иначе казано, искам да проверя дали има поне един директор на училище, който мисли що-годе разумно. Мога да осигуря обучение по философия на най-високо ниво. Обикновено установявам, че това съвсем не вълнува директорите. (Съвсем други неща ги вълнуват тях - и обикновено те нямат нищо общо с образованието като такова!) И понеже съм се заинатил да продължа търсенията и проучванията си, ето, пътувам днес за София. Дали пък в София няма такъв един директор, за когото такива "незначителни" неща като това как биват обучавани учениците, има някакво значение?

Разбира се, имам намерение да бъда днес и на софийския протест. Това беше допълнителния стимул да пожертвам толкова пари за да пътувам до София и обратно. Вечерта по някое време, живот и здраве да е, ще се върна в Пловдив. А вие имате ли намерение да идете днес на протеста против мутро-гербовашката власт? Ако не за друго, елате заедно да отмъстим на мутренската власт за това, което стори на мен. Или това за вас няма значение, щот мислите глобално? ОК, както искате си мислете.

Стига толкова. Спирам дотук, щото батерията на стария ми лаптоп всеки момент ще угасне. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

понеделник, 20 юли 2020 г.

Докъде водят репресиите, на които ме подложи мутро-гербовашкият режим?

На работа вчера... за да оцелее семейството ми (подложено на репресии, на терор и на остракиране от образователната система: със съпругата ми и двамата сме учители, опраскани от мутро-геробвашката власт!) съм принуден да работя всякаква работа.

Поради здравословни проблеми напоследък (имам тежко заболяване на сърцето) ми предстои влизане в болница...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

събота, 18 юли 2020 г.

Ще помогнете ли на бедстващо учителско семейство, опраскано и остракирано от управляваната от мутрите образователна система?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

събота, 18 юли 2020 г.

Нашият клуб за... работа

Останалата част (освен мен и съпругата ми, също като мен безработна учителка!) от нашата ентусиазирана бригада, съставена все от работливи интелектуалци...

Работим всичко - и то най-качествено! И, работейки, междувременно нищим всякакви теми и проблеми, философстваме най-усърдно...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен... 

петък, 17 юли 2020 г.

Какви са делниците на един репресиран от мутро-комунистите заради демократичните му убеждения учител по философия?

На работа вчера. Опраскан, уволнен, репресиран и остракиран от самозабравили се образователни властници на мутро-комунистическия режим учител по философия и гражданско образование е принуден да работи каквато и да е работа само и само да оцелее някак семейството му...



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

четвъртък, 16 юли 2020 г.

На ранчото ни бликна днес вода: свършиха ми робските теглила с мъкненето на туби вода!

На ранчото ни бликна днес вода: свършиха ми робските теглила с мъкненето на туби вода!

сряда, 15 юли 2020 г.

Поради това, че ми се налага да посетя стоматолог съм принуден да си разпродавам книгите

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

сряда, 15 юли 2020 г.

Кога е щастлив онеправданият от мутрите учител?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

сряда, 15 юли 2020 г.

И заради идеите в тази моя книга мутренската власт в образованието ме опраска!

Благодаря за рекламата! :-) Разлисти ли тази книга? Мен като автор ме вълнува едно нещо: разбираемо ли съм казал това, което исках да кажа? Ако имаш добрината да споделиш, ще ти бъда благодарен...



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Луна Слънчогледова Пусни някой откъс Ели, без коментар, на някоя страница. Благодаря!

1

• Харесване
•  · Отговор
•  · 2 седмици

• 

  Елена Игнатова "Свободата е живота ми, а животът е свобода!" - това промълви веднъж на изпита си един мой студент, на който аз понечих да пиша двойка понеже нищичко не можеше да каже по въпросите си. Паднал му се беше на горкия въпроса за материята - говоря за ерата на комунизма. Аз тогава го запитах, за да му помогна, да ми каже нещичко за отношението между живот и свобода. Младежът сякаш се оживи и почна да мисли. И изтърси тия думи. Писах му шестица, тайно от доцента разбира се. Което е показателно за ситуацията в българското образование изобщо, която от години се влошава. А се влошава понеже в него се прави тъкмо това, от което няма особен смисъл - и се обръща гръб тъкмо на истински важното и значимото: мисленето, насърчаването на творческия импулс, откривателството, адаптирането към ония задачи, които ни поднася самият живот.
  Творческите импулси, впрочем, принадлежат към разреда на истински духовните и на жизнено-устойчивите неща. Те са родствени на свободата - нима може да има творчество без свобода?! А има ли нещо творческо в това, с което принуждаваме да се занимават нашите ученици и студенти? Едва ли има: системата не позволява. Тя е направена така, че да убива творческия импулс, тя насърчава репродуцирането на чужди мисли, а не раждането на свои...

Дотук свършва нашият своеобразен „цитат“. Довършваме отвореното си писмо ето как:

Уважаеми г-н Министър,

Уважаеми г-н омбудсман на Пловдив,

Молим Ви, ползвайки се от моралния авторитет на своята длъжност да направите нещичко с оглед нашия призив да постигне дължимия ефект. За нас е безобразие в такива невъзможни и крайно унизителни при това условия на всекидневна борба за оцеляване да бъде поставяно едно българско учителско семейство, и то при положение, че г-н Грънчаров има и тежко заболяване на сърцето.

Държим също така да Ви уведомим, че ако в предстоящия период на кандидатстване за учителски места кандидатурите на г-н Грънчаров и на съпругата му г-жа Грънчарова отново единодушно, като по височайша заповед, биват игнорирани от училищните директори с оглед репресията над тях да продължи, то ще се видим принудени да уведомим за нетърпимата безчовечност посланиците на страните от ЕС и също така посланика на САЩ у нас.

Защото ще се окаже, че у нас, в тъй приказната страна Мутроландия, човечност явно съвсем вече няма!

1 август 2020 г.

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ, 

упълномощен от групата на небезразличните граждани 

да води кореспонденцията с институциите)