ДО РЕКТОРА НА ПУ "П.ХИЛЕНДАРСКИ": ОТСТРАНЕТЕ НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА И ПОПРАВЕТЕ НЕПРОСТИМАТА АНОМАЛИЯ!

До проф. д-р Румен Младенов, Ректор на ПУ "Паисий Хилендарски"

До г-н Ивайло Старибратов, народен представител, преподавател в ПУ "П.Хилендарски"

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив,

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката (в оставка)

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив,

ДО МЕДИИТЕ

 

ДО РЕКТОРА НА ПУ "П.ХИЛЕНДАРСКИ": ОТСТРАНЕТЕ НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА И ПОПРАВЕТЕ НЕПРОСТИМАТА АНОМАЛИЯ!

от групата на небезразличните граждани

 

Уважаеми господин Ректор,

От публикация в блога на г-н Ангел Грънчаров (по-долу я привеждаме цялата, молим тя да бъде смятана за неделима, органична част от това писмо), а и от предаването "Изкуството да се живее", излъчено на 15 април тази година по Пловдивската обществена телевизия (то може да се гледа на запис ето тук) разбрахме, че студент най-вероятно от възглавявания от Вас университет заявява, че би желал философът г-н Ангел Грънчаров да бъде негов преподавател – поради ония ценни качества, които въпросният студент, по неговите собствени думи, открива у него. Заинтересувахме се от поставения от този студент интересен казус и установихме (а някои от нас и предварително знаеха това), че г-н Ангел Грънчаров е бил преди доста години преподавател в Пловдивския университет, работил е в тогавашната катедра по "Марксизъм-ленинизъм" или по т.н. "Обществени науки", както по-късно, в началото на прехода към демокрация, е била наречена същата тази катедра, но е бил уволнен съвсем несправедливо от университета – и то по чисто политически мотиви. За тази история бихте могъл да се информирате от публикации в блога на самия г-н Грънчаров, които той е писал през годините, ние сега се чувстваме длъжни, след като ги изчетохме, да ги приведем и тук, с оглед постигане на необходимата смислова пълнота на нашето изложение: Мое отворено писмо до академичните ръководства на ПУ, съдържащо една шокираща с откровеността си екстравагантна и дори направо скандална идея! (в този текст има също така и много интересно, по наша преценка, отворено писмо, което самият г-н Грънчаров и писал до предишния ректор на ПУ, до проф. З. Козлуджов), намерихме и по-ранна публикация (тя е от 2011 г., а току-що цитираната е от 2016 г.), озаглавена Предложение до новия Ректор на Пловдивския университет, в която г-н Грънчаров, в качеството си на основател и главен редактор на философското списание ИДЕИ предлага на ПУ сътрудничество, по този същия казус пък открихме и друга публикация, тя е със заглавие До Ректора на ПУ доц. З.Козлуджов – с благодарност за толкова милата любезност и в нея личи нескриваното разочарование на автора от липсата на каквато и да била реакция от страна на г-н Ректора; в тази връзка пък успяхме да намерим и любопитно продължение на историята, ето публикацията, от която можете да се информирате какво е станало малко по-късно Необходимо уточнение около идеята за сътрудничество на философите в ПУ и редакцията на списание ИДЕИ, значи тогава г-н Ректорът е обещал да помогне да се получи сътрудничество между катедрата по философия в ПУ и философското списание ИДЕИ, ала най-вероятно катедрата не е откликнала изобщо и работата, както става обикновено у нас, е замряла. (Всички тия публикации, съдържащи важна информация по разглеждания в нашето писмо казус, молим да ги приемете като неразделна, органична част от нашето писмо, ние ще ги присъединим към него накрая, но те следва да се четат там, където са цитирани в него!) 

Както и да е, във връзка с цялата тази история ние, бидейки наистина небезразлични граждани, се чувстваме длъжни да Ви кажем следното:

1.) Срамота е, че след толкова много години ПУ и неговите сменящи се ръководства не са направили абсолютно нищо за да реабилитират поне чисто морално своя бивш преподавател по философия г-н Ангел Грънчаров, изгонен така несправедливо от университета и то по чисто политически причини, както, за жалост, ставаше в ония смутни времена в началото на прехода от комунизъм към демокрация, а и, което е още по-страшно, продължава да става и до ден-днешен (липсата на какъвто и да било акт на реабилитация, на надмогване на причинените тогава несправедливости означава, че и всички по-сетнешни, пък и сегашното (!) ръководство не само се солидаризира с тези несправедливости, но и продължава да ги налага (!!), което пък, от друга страна погледнато, продължава да трови живота ни, да внася отровата на деморализацията (а това значи обезчовечаване, то е израз именно на обезчовечаване!) в него!

2.) Академията е духовно средище по идея, по принцип, по презумпция, по смисъла на съществуването си, по същината и по естеството си; убедени сме знаете, че самата дума „Академия” е възникнала защото ученикът на Сократ, именно Платон, е основал в 387 пр.н.е своя философска школа в една маслинена горичка край Атина, архаичното име на местността е Ἑκαδήμεια, Hekademia, по време на класическата епоха става Ἀκαδημία, Akademia и това име се свързва с легендарния древногръцки герой Академ, др.-гр. Ἀκάδημος, Ἑκάδημος, който показал на братята Кастор и Полидевк мястото, където е била скрита тяхната сестра Елена, похитена от Тисей); ПУ има претенцията да е академично учреждение, това е чудесно, но тази академичност трябва да се утвърждава непрекъснато, тя трябва да пронизва всички дела на хората, работещи в нея, всичко, що става в нея, да, тя следва да одухотворява съществуването на личностите, които работят и живеят в нея или благодарение на нея; ако това последното го няма, то такъв "академизъм" става кух или мъртъв, него вече го няма, той се превръща в празна претенция; значи академизмът трябва да се защищава и насърчава; добре де, но ако духът на автентичния академизъм е правдолюбието и свободолюбието (понеже, както е известно, тъкмо Истината е това, което ни прави свободни, по думите на Спасителя!), то как тогава се свързва с претенциите на ПУ за академичност това, че университетът изпитва пълно безразличие към крещящата несправедливост, която навремето е била проявена спрямо един член на същата тази академична, а значи проникната от правдолюбие и свободолюбие общност?

3.) Господин Ангел Грънчаров и през годините, в които е работил в ПУ, и след уволнението му от ПУ е показал в ред дела своето правдолюбие и свободолюбие, т.е. демонстрирал е по категоричен начин своята непресекваща академичност, останал е верен на чисто академичния дух, който и на младини е показал не по-малко категорично в качеството си на университетски преподавател; добре де, не е ли същинска културна аномалия това обстоятелство, че такъв по същество образцов академичен деец като него продължава да е вън от същата тази академична общност, която е украсявал, не се боим да се изразим така, навремето; не се ли оказва, че този именно факт, че г-н Грънчаров продължава да е извън академичната общност на ПУ, е удостоверение, че самата тази академична общност е изменила, е изневерила на своята академична същина, допуснала е да се овладее от неакадемичност, от антиакадемичност, т.е. е допуснала да бъде овладяна от злотворен, от чужд на академизма, сиреч, овладяна е била от един по същество неакадемичен „дух”, който именно, по тази причина, е и толкова злотворен?!

4.) Дали академичността на ПУ не е дискредитирана жестоко и осквернена от този тъй показателен, направо многозначителен факт: че претендиращата да е академична общност на ПУ продължава не просто да понася и търпи обезчестяващата я (тъкмо откъм академичност!) несправедливост, имаме предвид изгонването на академичен деец от ранга на философа Ангел Грънчаров, който въпреки това през нелеките години продължи да носи запален, простете за метафората (но тя е съвсем уместна!), факела на академизма, но и по този начин продължава да съучаства в него – щото, докато този продължителен акт-процес на непресекваща несправедливост няма как да спре да скверни академичността на ПУ до момента, в който не бъде решително пресечен, нима е толкова трудно да бъде разбрано дори това?!

5.) На нас, небезразличните граждани (ние сме от най-различни професии и специалности, но всички до един сме изпълнени с преклонение към същинския академизъм, щото не позволяваме да угасне неговия пламък в сърцата ни!), ни е неудобно, че ни се налага да Ви разясняваме тези саморазбиращи се неща на Вас, видния деец и ръководителя на едно по презумпция академично учреждение, каквото е ПУ, но ето, за жалост, ни се налага сега да Ви кажем в прав текст тези неща, надявайки се те не само да бъдат оживени в съзнанието Ви (допускаме, че те са били изтласкани от съвсем други интереси и съображения там някъде и надолу – в дебрите на безсъзнателната част на Вашата душа!), но и да бъдат измъкнати оттам и върнати на подобаващото и то най-високо място; от което следва, че се надяваме, като осъзнаете тъй нелепата и дори тъй екстравагантно-грозна несправедливост, която продължава да тегне върху репутацията на ПУ, да направите нужното да я снемете, да осъществите тъй потребния на ПУ поврат към истинския, към автентичния академизъм, което означава:

а.) Да направите нужното да бъде отменено позорящото ПУ решение на някогашния Филолого-Педагогически факултет, което стана предпоставка философът Ангел Грънчаров да бъде уволнен и изритан по недопустимо грозен начин от академичната общност на ПУ;

б.) Да обезсилите, да отмените политически мотивираната заповед на тогавашния ректор на ПУ проф.д-р Никола Балабанов, който не пожела да се съобрази с никакви норми на академизма, на морала, на справедливостта и безцеремонно уволни философа Ангел Грънчаров от ПУ;

в.) В израз на разкаяние за стореното и за причинените на философа Ангел Грънчаров щети от всякакъв характер, най-вече морални, имащи най-вече чисто духовно естество, да предложите на Академичния съвет на ПУ г-н Ангел Грънчаров да бъде възстановен на работа като преподавател по философия в ПУ, било като му се присвои длъжността "почетен преподавател", било под някаква друга форма, това вече следва да прецените Вие, с оглед той да бъде реабилитиран напълно и изцяло.

6.) Философът Ангел Грънчаров, по нашето дълбоко убеждение, в израз на своето правдолюбие и на своето тъй неподправено свободолюбие и навремето е влязъл в остър конфликт с властващите в тогавашната, простете, "академична", а по същество напълно бюрократична, сиреч, съвсем несъвместима с автентичния академизъм система, а и, в знак на своето неприемане и на категоричния си протест, е отказал да приеме нормите и правилата на не по-малко бюрократизираната (а това значи не просто неакадемична и антиакадемична, но и напълно безчовечна, нехуманна, противочовечна, античовечна и пр.!) и дори казармено-военизирана система за получаване, за фабрикуване и за присвояване на т.н. на́учни титли и звания, която е предпоставка за успешна "академична", а по същество напълно или съвсем кариеристична, иначе казано, чужда на автентичния академизъм, социална реализация; по тази причина, в израз на своя напълно осъзнат бунт, той се е развивал по един напълно естествен, съчетаващ се със свободолюбието и правдолюбието му начин, работил и творил е, иначе казано, съвсем свободно, както и подобава за истински отдадената на автентичния академизъм суверенна, отдадена на вечния дух творческа личност, т.е. позволил си е лукса да бъде напълно причастен на неугасимия академичен дух, иначе казано, правил е това, което трябва, което е длъжен – без да мисли за каквато и да е кариера или външен социален и материален просперитет; проявил е съвсем свободно своя талант, изявил е своята творческа оригиналност и индивидуалност като е написал поредица от изследвания в различните области на философското знание, подготвил е, написал е също така и е издал поредица от учебни помагала, които подпомагат духовното развитие на младите хора, те са служили години наред като учебни помагала за изучаващите философските учебни дисциплини в гимназиалната образователна степен; в крайно сметка той е написал повече от 30 книги, сред които има и най-сериозни чисто философски курсове лекции, монографични изследвания по различните проблеми на философията; с неговите книги можете да се запознаете като използвате онлайн изданията им, всички те са достъпни за съвсем свободно ползване, наред с хартиените им издания, които г-н Грънчаров навремето е дарил на Университетската библиотека; да не говорим за множеството негови статии, публикувани както в издаваното от него философско списание ИДЕИ, така и в ред други философски и научни издания, в това число и международни; сиреч бъдещите му биографи имат голям простор за своята изследователска дейност – като се потрудят да направят пълен списък на публикациите му; с оглед на това какво пречи философът Грънчаров да получи статуса на щатен университетски преподавател без да има съответните научни звания и титли, знаем, че в ПУ работят и са работили доста такива, при това без да са имали постиженията, които има той?!

Простете, че ни се наложи да бъдем тъй обстойни, но сам ще се съгласите, че казусът е твърде особен и е много интересен също така, той носи в себе си пребогат, многозначен смисъл. Е, постарахме се да го изявим по възможност по-ясно и същевременно вкратце, доколкото това изобщо е постижимо. 

В заключение смятаме, че ПУ ще си очисти имиджа и ще илюстрира академизма си ако направи това, което ние си позволихме да Ви препоръчаме; разбира се, не на нас трябваше да ни се налага да правим това, а Вие сам трябваше да се досетите и да го направите; да, отвътре, в самата академична (а това значи непременно и демократична!) общност следваше да се намерят личности и сили, които да инициират това, което инициираме, вярно, с голямо закъснение; да, едва сега дръзваме да го сторим с това отворено писмо ние, небезразличните граждани. Ала това, уви, не стана, явно вътре в самата академична общност са съвсем слаби силите и са плахи личностите (ако изобщо ги има!), които биха могли, на чисто демократична основа, да проявят достойнството и да настояват да бъде направено това, което ние предложихме и сторихме сега, пак повтаряме, с огромно закъснение, което не говори добре за ситуацията с академизма и демократичността вътре в университетската общност; надяваме се, ще имате достойнството да признаете и това. Но ето, ние най-безкористно Ви предлагаме: отстранете несправедливостта и поправете непростимата аномалия! Да, добре знаем, че има някои пречки, които ще Ви се наложи да надмогнете или преодолеете, но това именно Ви дава шанс да покажете предаността и отдадеността си тъкмо на академизма – и привързаността си към демокрацията, а в крайна сметка и към хуманността, към човещината!

Уважаеми господин Ректор на ПУ, 

В заключение държим да Ви уведомим, че по наша преценка бихте могъл да реагирате на нашето писмо и да ни дадете своя отговор в течение на седмица-две, добре, нека да бъде 1 месец; след изтичането на този срок, ако от Ваша страна не последва никаква реакция, ще възприемем това като доказателство, че ситуацията с академизма и демократизма в ПУ е плачевна, че Вие не желаете да се възползвате от тъй благодатния шанс за възраждането на академичния дух, който Ви дадохме, по причина на което ще приемем мълчанието Ви за сигнал, че с аналогични писма следва да се обърнем тогава към ръководствата на други университети: на тях ще предложим да се възползват от качествата, от творческия и преподавателския потенциал на философа Ангел Грънчаров. И така ПУ ще проиграе окончателно шанса да се спаси от позора че е прокудил този свой преподавател; имайте предвид, че историята няма да Ви прости този тъй безсмислен провал и позор...

Уважаеми господин Старибратов,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаеми господин Министър на образованието и науката в оставка,

Уважаеми господин омбудсман,

Ще се радваме с властта и с авторитета на институцията, който имате (и на който следва да сте носители и изразители!), да се свържете с ръководството на ПУ и да го насърчите в извършването на това, което ние имахме добрината и се сметнахме за длъжни да му препоръчаме. Можете да направите това на чисто човешка основа (човещината и идеализмът стоят най-високо в ценностната скала, в йерархията на автентичния академизъм!), а не за да го принуждавате, не, разбира се, за никаква властова или законова принуда не става тук дума: ние имаме предвид просто да се присъедините към чисто моралния по същината си акт, към който сега Ви призоваваме да се присъедините. За което предварително Ви благодарим!

Иска ни се да вярваме, че съзнавате отговорността си за дълбоката промяна в системата на университетското образование, която тепърва предстои, и за която това, за което сега Ви призовахме по този необичаен начин, е само един малък знак, жалон, маркер, симптом и дори, смеем да предполагаме това, някакъв може би съвсем малък, но точно затова решаващ подтик или поне насърчение.

17 април 2021 г.

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ, упълномощен от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите)

ПРИЛОЖЕНИЯ, КОИТО СЛЕДВА ДА СМЯТАТЕ ЗА ОРГАНИЧНА И НЕДЕЛИМА ЧАСТ ОТ ГОРНИЯ ДОКУМЕНТ:

четвъртък, 15 април 2021 г.

Какви съвсем щури идеи се родиха напоследък в главите на тъй немирните небезразлични граждани?

Тази сутрин в пощенската си кутия открих интересно писмо, което заслужава да получи по-голямо разпространение защото в него се поставят важни въпроси, макар да са поставени в една "чисто личностна", така да се рече, форма. По тази причина го и публикувам заедно и с мой кратък отговор, който веднага пратих на автора (понеже ако отложа писането на такъв отговор за "по-подходящо време" най-вероятно ще забравя и никога няма да му бъде отговорено, това поне съм установил и затова имам правило да отговарям веднага след прочитането на всяко получено писмо):

Здравейте,

Господин Грънчаров, с интерес изслушах беседата Ви. Научих доста неща. С някои съм съгласен, с други не съм съгласен. Но говорите доста увлекателно, това не мога да Ви го отрека. Аз съм студент по политология и много се интересувам от темите, които интересуват и Вас. В университета, в който уча, са рядкост преподавателите като Вас. Повечето са твърде посредствени и от тях не научаваме кой знае какво, при тях ученето е мъка. Изискват да им четем книгите и да им възпроизвеждаме мислите. Слабо се интересуват от това какво мислим ние. 

Зная, че Вие преди години сте преподавал в университета. Но са Ви изгонили оттам. Защо не сте опитал пак да се върнете? Според мен е грешка от Ваша страна че не сте се опитал да направите една академична кариера. И че сте станал учител в гимназия. Не че учителстването не е важно, и то е важно, но Вашият потенциал е за университетски преподавател. Сега ако бяхте останал в системата на университетското образование щяхте вече да сте авторитетен професор и от Вашата дейност щеше да има много повече положителен ефект, щяхте да помагате на много студенти да се развият като творчески личности. Оценявам подхода Ви като много добър и съвременен. 

Та мисълта ми е, че е много жалко, че сте се примирил с изритването Ви от системата на университетското образование. В което са се наместили толкова много посредствени хора, за жалост. А такива като Вас са нищожно малцинство. Това е много вредно за страната ни, щото в университетите се подготвят бъдещите учители. Ако те са обучавани от посредствени и некадърни професори и доценти, то след това и те ще станат безлични, посредствени и некадърни. 

Според мен не сте постъпил правилно като сте се отказал от академична кариера и сте се примирил. Трябвало е да се борите, трябвало е да мълчите, да не се бунтувате с нередностите в бюрократичната академична система, с оглед да се запазите и след това студентите Ви да имат шанса да общуват с Вас. Моля да разкажете повече защо постъпихте така, интересно ми е. 

Аз също съм пред избор какво да правя, как да се развивам в бъдеще. В университет ли да работя в бъдеще или като чисто практически политолог? Интересно ми е какъв съвет ще ми дадете. Аз лично добре знам, че повечето известни политолози у нас са придобили слава, пари и влияние щото са измекяри и слуги, обслужват печалното статукво. Т.е. платили са огромна нравствена цена. Аз не искам да стана като тях. но не крия, че искам да направя успешна кариера, та въпросът ми е: възможно ли е у нас според Вас да се промени ситуацията и един ден да е възможно да си истински успял политолог без да си бил години наред "съвест под наем" (примерно като дец. Стойчо Стойчев, политологът на Бойко Борисов)? Просто ми е интересно дали сте оптимист или вече не вярвате, че у нас е възможна позитивна промяна. 

Аз се разприказвах, но да се върна към първоначалната си мисъл: за мен щеше да е много приятно да имах в университета преподавател като Вас. Дали не е възможно и на Вашите години вече да опитате да започнете работа в университет? Защо не защитихте дисертация, сега вече е лесно, защо не опитате за година-две да минете през тия досадни процедури и да се върнете в университета? Мислил ли сте за това? И дали не е възможно някой университет да Ви покани като "почетен професор", като "гост-професор", като "частен доцент", да Ви даде курс някакъв, с оглед и преподавател от Вашето ниво да може да общува със студентите? Дали това е възможно да се предложи или направи? Вие имате ли свои приятели, които са университетски преподаватели, т.е. те да Ви предложат преподавателско място в някоя катедра в някой от университетите в страната? 

Какво може да се направи в тази посока? Сега ми хрумва такава една екстравагантна идея: дали пък Общността на небезразличните граждани да не предложи на СУ или ПУ да Ви вземат първоначално като хоноруван преподавател, а пък след това за година-две да станете и редовен такъв? Аз лично съм готов да предложа това, ето, предлагам го сега. Та да видим какво ще стане, ще реагират ли изобщо на такова предложение. Сега като сте около 60 години, бихте могъл да поработите 10-тина поне години в университет, както е било когато сте бил млад. Защо да не опитаме? Какво ще кажете?

Поздрави,

В.Т.

Ето и моя отговор:

Здравейте, г-н В.Т.,

Благодаря Ви за толкова интересното писмо, което поставя наистина важни според мен въпроси! По тази причина решавам да Ви отговоря на него в предаването "Изкуството да се живее", просто ще го прочета там и след това ще направя свой коментар, ще Ви отговоря на поставените въпроси. Същевременно там и други хора, зрителите, ще имат възможността да реагират, да кажат какво мислят, мисля, че ще стане интересно. Тъй че днес, от 11 часа, можете да гледате предаването на живо и дори да се свържете по редакционния телефон ако искате да участвате в дискусията по поставения от Вас самия проблем, пък ако не можете да го гледате наживо (излъчва се и на страницата на ПОтв във фейсбук), след това ще можете да го гледате и на запис, било пак там, било тук, в моя блог. Да не забравя, сложих писмото Ви като коментар и в блога си, под публикацията с видеото, съдържащо въпросната моя беседа, която днес пък също ще се излъчи по ПОтв, но като запис, в другото мое предаване, именно предаването "На Агората...". Напоследък ми хрумва това друго мое предаване да го правя... на площада в Пловдив, сиреч, на самата Агора, там да разговарям с разни хора, а не в студиото, ще видим де, на мен ми се струва хубава тази идея, днес ще я предложа на г-н Тодоров, евентуално пловдивчани, вместо да говорят по телефона, да могат да участват директно в предаването просто като дойдат на площада. Как възприемате тази идея Вие? Ето, на мен пък ще ми е интересно да разбера какво мислите по този мой въпрос.

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

неделя, 24 януари 2016 г.

Мое отворено писмо до академичните ръководства на ПУ, съдържащо една шокираща с откровеността си екстравагантна и дори направо скандална идея!

Завчера, в петък следобед минах покрай централната сграда на ПУ "П.Хилендарски" и реших да седна в бистрото, което е прилепено до главния й вход. Пих един горещ чай, разгледах някои нови книжки, които преди малко бях взел от печатницата. И в един момент се овладях от спомени. В този университет съм работил близо 7 години преди доста време вече, издържах конкурс за асистент по философия в далечната 1985 г. В 1992 г. бях уволнен. Пред прозореца на бистрото, което е в двора на университета, видях прозореца на кабинета на третия етаж, който обитавах в ония паметни години. В един момент, както си мислих за миналото, в съзнанието ми се роди една щура идея. Ще разкажа сега за нея, ще ви обясня защо се налага да предприема нещо за реализацията й, с оглед да си направя нещо като тест, като експеримент (употребявам думата експеримент понеже думата тест у нас не се схваща подобаващо). Но ето първо вкратце как и защо бях уволнен от университета. Съвсем накратко, защото аз за тия истории съм писал и на други места (нейде в книгите си за нашия епохален български преход от комунизъм към демокрация). Да, съвсем вкратце ще разкажа, напълно лаконично, обещавам.

Във времето на моето преподаване или на работата ми в ПУ станаха доста неща. Аз бях в секцията по философия на катедрата по "Марксизъм-ленинизъм", да, имаше такава катедра в ония времена (във всеки университет или институт имаше такова нещо). Бях доста млад, бил съм на 26 години когато спечелих конкурса. Знаете, тогава, в 1985 г. започна славната епоха на "перестройката". Духовете постепенно се разбуниха. Аз в ония години се изявих като автор на много и то крайно революционни статии в младежкия вестник на Пловдив, наричан "Комсомолска ИСКРА". В 1987 г. по моя инициатива беше основан т.н. ФИЛОСОФСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ в ПУ, който съществува през цялото време до уволнението ми в 1992 г. Клубът провеждаше разностранна и свободна дейност, предимно канехме добри философи от София, които изнасяха лекции по най-горещите и опасни теми. Няма как да изброя имената на всички поканени в Клуба философи, но ще кажа някои имена: акад. Азаря Поликаров, акад. Кирил Василев, проф. Ц. Бояджиев, проф. С.Герджиков, философът Здравко Попов, проф. Любен Сивилов, проф. Николай Василев, Красен Станчев, проф. Иван Славов, д-р Стефан Пенов и много други. Тия техни лекции бяха празник на философията и на свободомислието, младите хора, които идваха и активно участваха в обсъжданията на Клуба, се чувстваха наистина революционери или най-малкото дисиденти, неприятели на съществуващата система. 

Разбира се, като ръководител и създател на Клуба аз си имах известни неприятности, влязох в неизбежен сблъсък с ретроградно-мислещите началства, академични или партийни (аз лично в партията им не съм бил, но тяхната партия имаше власт над всичко, беше времето на диктатурата, на еднопартийния режим), по едно време властите ми организираха "преврат", махнаха ме от Клуба, сложиха му за ръководител човек, който направи нужното Клубът да загине, но те не предвидиха такава една евентуалност: Клубът мина в "нелегалност", пренесе се в моя кабинет, пак се събирахме, правехме си обсъждания, в един момент групата около мен успяхме да си върнем "властта" в Клуба и пак започнахме своята бурна дейност. Ходили сме на разни научни конференции, печелили сме конкурси и прочие. Другарите се изпълваха с безсилна злоба и търсеха начин да постигнат реванш. И в такава една обстановка дойде 10 ноември 1989 г. и работите, дето се казва, "отидоха съвсем по дяволите": дойде демокрацията!

От само себе си се разбира, че ние, от Философския клуб, се хвърлихме в започналите се борби, ходехме по митинги, участвахме в "живи вериги", в демонстрации, в дискусии по създаването на първите опозиционни партии, моя милост е един от учредителите на пловдивския КЛУБ ПО ДЕМОКРАЦИЯ, изказвах се на някои от първите митинги на искащите незабавна промяна граждани, в моя кабинет в сградата на ПУ се събраха студентите, които създадоха Независимо студентско дружество, алтернатива на казионния комунистически младежки съюз (ДКМС) и пр. Аз се изявих като антикомунист, като либерално мислещ човек, прозападно ориентиран, не криех ценностите си, напротив, влизах в какви ли не полемики, често най-разгорещени. Пръв в катедрата по "Марксизъм-ленинизъм" изказах публично позицията си против задължителното изучаване т.н. "идеологически предмети" от всички студенти, което беше възприето от цялата катедра като "предателство", като "неколегиален акт" и пр., в един момент аз станах в техните очи "народен враг". Когато правителството на Луканов даде на преподавателите от всички катедри на всички вузове в страната 10-месечен платен отпуск за да се "преустройват" и да си подготвят "нови лекционни курсове", аз публично обявих, че никога не съм вярвал в марксизма-комунизма им, че в този смисъл не се нуждая от "преустройване" на мисленето си, заявих, че това "преустройване" е аморално, поради което се отказах от отпуск, заявих, че ще водя свои алтернативни на официалните курсове, започнах на съвършено свободна и доброволна основа тия свои курсове; на лекциите ми идваха не само студентите от Дискусионния Клуб, но и много други студенти, интересуващи се от философия. Разбира се, с тази своя акция аз, дето се казва, си подписах смъртната присъда. И затова бях един от първите двама преподаватели от катедрата, които бяхме уволнени изцяло репресивно, за наказание и за отмъщение, другарите, които владееха всички властови лостове в университета, ни изритаха от него безпощадно, по един най-грозен начин. Ето как стана това.

За да мине безболезнено "преустройването" на другарите с твърда марксистко-комунистическа школовка-мундщровка и за да успее нагаждането им спрямо новите "плуралистични реалности на живота" съответните органи (факултетен и академичен съвети) трябваше да извършат някои процедури; другарите бързаха защото се задаваше страшно време, "ония, страшните и брадатите" от СДС предстоеше да вземат властта, а другарите да пострадат като се лишат от благинките си. Затуй измислиха нещо крайно аморално, а именно, Факултетният съвет да гласува промяна на наименованията на специалностите им, примерно, който е държал конкурс за доцент по научен комунизъм, примерно (да, и такива идиотщини се учеха в ония времена, върху тях студентите биваха изпитвани и пр.!), понеже, зер, вече е неприлично в новите времена да имаш титлата "доцент по научен комунизъм" (самите другари набързо се отказаха, наужким де, външно, от комунизма си, но го запазиха дълбоко в сърцата си, чакайки идването на по-добри времена когато проклетата демокрация ще издъхне!), и значи ето, другарите извършиха фалшификация и си гласуваха промяната, примерно, доцентът-страдалецът на научния комуниъм вече ставаше "доцент по политология", звучи вече по-добре, нали така? Преподавателите по "История на БКП" (имаше и такъв "академичен предмет!) станаха преподаватели по "Най-нова българска история" и пр., същата процедура беше приложена и всички дето са "от наште", т.е. верните на партията другари получиха новите си, променени научни титли, с оглед да се дегизират и да преживеят някак задаващите бурни политически времена, ветрове и дори урагани. 

И ето тук другарската "нáучна", с извинение, мафия стори тази подлост спрямо мен (и историчката Катрин Сариева), само на нас, двамата, щото не бяхме от "наште", не благоволиха да променят названията на длъжностите, аз, примерно, бях наказан за непослушанието си и за "измяната" си спрямо комунизма-марксизма по ето какъв подъл начин: всички другари, преподавали цял живот марксисткия "диалектически и исторически материализъм" (така се наричаше комунистическата "единствено-научна и най-правилна философия"!), станаха, за миг се преобразиха в "преподаватели по философия", само на мен това наименование не беше присвоено и променено, аз си останах със старото наименование "преподавател по диалектически и исторически материализъм", представяте ли са каква хубава гавра измислиха, за да си отмъстят за предателството спрямо комунизма им таваришчите?! И на това основание другарят ректор Никола Балабанов, бивш партиен секретар и до ден днешен активист на БСП (бил е и техен кандидат-депутат и пр.) радостно подписа моята заповед за уволнение и тържествуващо ми я връчи! Че бях уволнен по чисто политически причини е ясно като бял ден, да не говорим за това, че аз специално имах предостатъчно научни публикации и то в най-авторитетни научни списания, другарите не можеха да ми намерят по тази причина цаката дълги години, но ето, най-после дойде желаният момент, изритаха ме, отмъстиха ми така гадно, както само те могат. Пропуснах да кажа, че за 7 месеца през 1991 г., месеците преди и по време на провеждането на изборите през октомври 1991 г. (които СДС спечели), аз бях председател на временната управа (или кмет) на гр. Долна баня, моето родно място, предложен, разбира се, от СДС (учредител съм на СДС в родния ми град), това още повече спомогна другарите в мое лице да виждат "класов враг", подлежащ на безжалостно унищожение; два месеца след като се върнах на работа в ПУ, бях уволнен и изритан от университета по този най-грозен начин.

Активистът на БКП, партиен секретар на БКП и ректор на ПУ по онова време, проф. Никола Балабанов

Законът тогава беше такъв, че аз не можех да обжалвам уволнението си в съда, имаше специален член, според който уволнения, предизвикани чрез гласуване в т.н. "колективни органи за управление", именно факултетният съвет беше такъв орган, не можеха да се обжалват пред съда. Таман мина давностният срок от 6 месеца и Народното събрание гласува промяна, според която вече можеше да се обжалват и такива решения, т.е. отпадна забраната в закона, но за мен беше вече късно да обжалвам. Същият този Парламент, вече в него имаха крехко мнозинство "ония, страшните, брадатите" от СДС (премиер беше Филип Димитров), гласува страховития "Закон Панев", според който партийните другари от БКП-БСП не можеха да заемат ръководни длъжности, проф. Балабанов, ректорът, трябваше да напусне поста си, той пострада от този единствен лустрационен и декомунизационен закон, а пък по друг параграф, чини ми се, беше закрита и цялата дегизирана, натъкмена за новите условия бивша катедра по комунизъм-марксизъм. Но другарите набързо си организираха нови конкурси и най-доверените им другари бидоха върнати на работа. Ректор вече беше Огнян Сапарев, сътрудник, естествено, на ДС. Такива работи. Това е кратката история на моето паметно уволнение-изритване от ПУ.

Преди известно време в Пловдив се завърна моя състудентка от СУ, която дълги години живя в Австралия (сега също е там). Тя ми разказа как в Австралия е станала доктор по философия, как като се върнала в Пловдив, отишла в катедрата по философия на ПУ и запитала има ли начин да води някакъв курс лекции, погледнали обаче с недобро око на нея, казали, че ще я потърсят ако им потрябва и нищо не станало, разбира се, пратили я "да гони Михаля" или да си търси "зелен хайвер". Та се сетих и за нея, по този повод в главата ми, както казах, се роди една крайно щура идея, ето, ще ви разкажа за нея, но под формата на съвсем официално писмо, което ще изпратя на сегашния ректор на ПУ Запрян Козлуджов, на Декана на Философско-историческия факултет и на ръководителя на катедрата по философия; ето това писъмце:

До проф. д-р Запрян Козлуджов, Ректор на ПУ "П.Хилендарски"

До доц. д-р Красимира Кръстанова, Декан на Философско-историческия факултет на ПУ

До проф. д-р Райчо Пожарлиев – Ръководител на катедра "Философия"

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, философ, бивш преподавател по философия в ПУ (1985-1992 г.)

Уважаеми господин Ректор,

Уважаема госпожо Декан,

Уважаеми господин Ръководител на катедрата по философия,

Пиша ви по един твърде интересен казус, който има най-вече нравствени измерения, които, по моето разбиране, съвсем не са за подценяване. Ще се постарая да изразя мисълта си, която ме вълнува, пределно откровено, честно, а също така и лаконично, щото иначе темата е голяма и твърде интересна. Не крия, много ми е интересна вашата реакция на това мое писмо. Мога да имам предположения за това каква ще ви бъде реакцията, но все пак се чувствам длъжен да ви дам възможността сами да изберете реакцията си. По тази причина и ви пиша тъй странното си писмо.

Чел съм, че някога, преди три века, никому неизвестният тогава философ Имануел Кант писал писмо до всерусийската государиня и самодържица императрица Екатерина Велика (тогава, както, прочее, и сега пруският, немският град Кьонигсберг бил в състава на Руската империя) и коленопреклонно молел да бъде назначен за преподавател, доколкото си спомням, по логика (в това последното не съм сигурен). Разбира се, кандидатурата на Кант била отхвърлена, бил назначен на това професорско място човек, чието име днес никой не знае, името му историята не е благоволила да запомни. В контекста на това, което ще ви пиша по-надолу ще разберете смисъла на този толкова показателен иначе пример. Не, нямам намерение да се сравнявам с Кант, но това не пречи да имаме известни общи места в биографиите си; не крия, че съм горещ почитател на Кант, мой кумир във философията от ранните ми младежки години, наред със Сократ и Платон, разбира се (Хегел също е обичан от мен и доста ми е повлиял, нищо че си имам и известни резерви към него!).

Аз доста рано, на 26 години, издържах конкурс за асистент по философия в ПУ и работих в този университет почти 7 години. След което бях уволнен репресивно, по политически причини - в края на 1991 г. Защо тълкувам така уволнението си съм го обяснил на съответните места, тук не ща да се повтарям, заради краткостта, но при интерес бихте могли да се запознаете с моето тълкуване на ония далечни събития (примерно като прочетете началната част на ето тази публикация в моя блог, където вкратце съм се обосновал за гледището си: Мое отворено писмо до академичните ръководства на ПУ, съдържащо една шокираща с откровеността си екстравагантна и дори направо скандална идея!). Защо не съм обжалвал навремето тъй несправедливото си уволнение също съм обяснил (апропо, въпреки тогавашния закон, съдържащ забрана да се обжалват по съдебен ред уволнения, предизвикани с решение чрез гласуване на т.н. "колективни органи на управление", аз обжалвах пред съда заповедта за моето уволнение, издадена от тогавашния ректор проф. Никола Балабанов, но съдът не даде ход на делото тъкмо заради визираната клауза в тогавашния закон, отменена, прочее, малко след като изтече давностния срок за обжалване в моя случай). Тогава, дето се казва, "времената бяха такива", ставаха какви ли не неща, включително и скандални, включително и крайно несправедливи, но това не ни пречи на нас, съвременниците, да си имаме своите различни интерпретации на миналото, на случилото се. Та ме вълнува, уважаеми г-н Ректор, госпожо Декан и г-н ръководител катедра, Вашата оценка на случая, нищо че са минали толкова години от онова време. Нещо ако е било несправедливо, грозно или неправо когато е било извършено, няма как с течение на времето да стане справедливо, красиво или право, вярвам, че като добре образовани хора ще се съгласите с едно такова простичко твърдение. А пък справедливостта изисква, с оглед правдата да си вземе своя реванш, макар и късно да реагираме подобаващо, достойно, щото все пак институциите, които оглавявате, се занимават с една толкова възвишена и фина по естеството си духовна, в това число и чисто нравствена дейност, дейност, имаща висок нравствен смисъл. Тия, нравствените неща, по моето разбиране, от което няма да се откажа никога, съвсем не бива да бъдат пренебрегвани, щото, ако си го позволим, животът ни, дето се казва, наистина съвсем ще отиде по дяволите. Вярвам в това, на тази идея съм се старал да бъде верен през целия си живот.

След уволнението ми от ПУ, което преживях крайно тежко, болезнено, не крия, бях изключително обиден заради проявената грозна несправедливост и неблагодарност (тогава бях на 32 години, кажи-речи на Христовата възраст!), моя милост се занимаваше най-вече с изследователска дейност в сферата на философията, също така практикувах по специалността си в рамките на учредения от мен частен ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА HUMANUS, осъществих много инициативи, примерно, написах и издадох учебни помагала по всички изучавани в гимназиите философски предмети, някои от които добиха голяма популярност сред младите хора. Изобщо в това благодатно за мен време аз написах и доста други книги, близо 20 заглавия, предимно в областта на философията, психологията, обществознанието, гражданското образование. Позволете ми тук да не цитирам заглавия, но при интерес от ваша страна ще можете да се информирате за написаните и издадени от мен книги в моя блог, намиращ се на ето този адрес. 

През последните няколко години група ентусиасти, преподаватели по философия, създадохме философското списание ИДЕИ, то излиза вече седем години, по три книжки в годината, тази, 2016-та година ще бъде осма от създаването му. Издавахме го в трудни условия, без подкрепа отникъде, но въодушевлението ни беше толкова голямо, а съзнанието, че правим нещо нужно и полезно, ни даваше сили да устоим на изпитанията и трудностите. Списанието работи за личностното, идейното и духовно въздигане на младите хора в България, в него със свои текстове са участвали много учени, включително и преподаватели от Пловдивския университет. Втора година съществува и списанието за съвременно образование и за "духовните неща" HUMANUS, списвано предимно от млади хора, студенти и ученици, и то вече се утвърди, има си своите фенове. През всичките тия интензивни години от живота ми съм работил, с оглед и да се прехранвам някак, и като гимназиален преподавател по философия. Привърженик съм на най-новите и съвременни образователни технологии в обучението на младите, даващи им възможност да развиват своя личностен потенциал, през последните години работих много по тия проблеми, резултат на което е цяла една поредица от книги за реформирането на образователната ни система, училищна и университетска, да, имам и такава една книга, която носи заглавието ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ, в нея съм си позволил да кажа и някои горчиви истина за нашето университетско образование: истината, правдата винаги е за предпочитане, колкото и да е неприятна за дадени хора и социални кръгове или среди. Втора година водя и свое авторско предаване в Пловдивската обществена телевизия, то се нарича "На Агората с философа Ангел Грънчаров", тази инициатива ми е особено приятна, понеже ми дава възможност да правя нещичко за разпространението на неизразимите богатства на философията в съзнанията на най-широките среди на народа ни.

Както и да е, та тия дни ми хрумна една наистина съвсем щура идея, която дръзвам ето сега да ви я предложа: ето, заявявам пред вас желанието си да се върна на преподавателска работа в ПУ, стига, разбира се, да покажете готовност да преоцените позицията на ония ръководства, които ме уволниха преди години така несправедливо, репресивно и дори грозно. Човек като е работил някъде, и то в най-ранните години на своята кариера, е запазил съответните спомени и му е мило това научно, а в случая и академично учреждение, ето, аз изразявам готовността си да се завърна на работа в ПУ! Надявам се, моето връщане и моята бъдеща работа в ПУ ще допринесе за порастване на авторитета на университета, дай Боже да имам сили за това, щото ето вече съм на 56 навършени години. Но пък имам чувството, че съм във времето на своята творческа зрялост и ако Бог е така милостив да ми отпусне още известно време за работа и живот, бих могъл, ще се радвам да е така, да бъда полезен и на студентите, и на академичната институция, която толкова уважавам и обичам. 

Разбира се, за един такъв акт, а именно моето "реабилитиране" в ПУ, вие нямате никакво юридическо или правно задължение, напротив, той би имал само един чист нравствен и човешки смисъл, пък и всичко това, ако е за доброто на младите, за повишаване на качеството на тяхното образование, ще бъде оправдано и възнаградено; все пак справедливостта, доброто и самата правда на живота би следвало да значат нещо за нас, хората, дето сме се посветили на служене на духовното. Та именно с оглед на тия немаловажни в моето възприятие неща аз си позволих да направя своето тъй екстравагантно предложение до вас. 

Няма да скрия, че много ме боли когато чета или слушам приказки, че университетът, на който аз дадох 7 години от своята младост, бил станал "червена крепост", "ченгесарница" или "гнездо на академични мутри", че ченгетата от ДС били именно направили ПУ свое пристанище или уютен, блажен остров; ето, предлагайки ви този високоморален акт, а именно да ме възстановите на работа в ПУ, ще може донякъде да се даде знак, че истината не е точно такава, че ПУ съзнава своята автентична духовна и академична мисия, верен е на нея, че няма да се превърне в нещо като "бизнес-организация" за правене на пари, каквито приказки т.н. "зли езици" така усърдно разпространяват в наше време. Давам малък шанс на моя университет - аз го чувствам като такъв въпреки преживяното! - да си изчисти имиджа и да укрепи авторитета си, знам, че това е мой, а, да се надяваме, и ваш личен морален дълг.

Гледам, че доста преподаватели в ПУ по философските дисциплини пътуват от София или от други места, служители са на други университети и тук са "приходящи", ако мога така да се изразя. Това не е толкова добре, един университет от висока класа следва да си има собствени преподаватели на високо академично ниво. Проф. Асен Карталов беше такъв, но той вече е на години, аз лично не се сещам в областта на философията за име на пловдивски учен от такова високо ниво. 

Разбира се, има и млади колеги, в тях е надеждата. Ще се радвам с каквото мога да помогна на такива перспективни учени. С моето евентуално идване-връщане в ПУ ще доведа и своите скъпи "отрочета", които са един вид "бездомни", имам предвид двете списания, които създадох и на които съм главен редактор вече толкова време. Между другото, на базата на списание ИДЕИ заедно с група украински философи от техния Философски институт към Националната академия на науките на Украйна създадохме международното многоезично научно-теоретично издание на философското списание ИДЕИ, то излиза в специална поредица вече трета година; много учени от Чехия, Украйна, Русия, Индия, Япония и др. участват със свои текстове в това издание. Нищо не пречи и учените от ПУ да се включат със свои текстове в него, не е естествено те да не се възползват от такава една възможност. Направихме нужното да включим изданието в съответните авторитетни международни бази-данни, тъй че изданието се очертава да става все по-солидно, а публикациите в него - по-престижни.

Толкова. Казах каквото ми се искаше да кажа. Благодаря Ви за вниманието! Ще се радвам предложенията ми да бъдат обсъдени и с голям интерес ще чуя или прочета Вашето становище, становището на оглавяваните от Вас органи и институции. За мен всеки резултат от инициативата ми е интересен, любопитен и показателен. Дори само за историята да остане това писмо - позволявам си в завършек такава една малка шега! - то може да е интересно един ден на бъдещите изследователи на нашето така болно време, в което имаме щастието да живеем. 

Позволявам си в завършек да пожелая живот, здраве, щастие, успехи през новата 2016-та година на вас, а също така и на всички колеги от ПУ, макар и със закъснение използвам случая да отправя тази честитка!

24 януари 2016 г.

Пловдив 

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ЗАБЕЛЕЖКА: Да уточня нещо: четох някъде, че най-новите научни постановки за писането на обръщението "Вие" предвиждали тази дума, израз на учтивост, да се пише с главна буква дори когато ставало дума за едновременно обръщение към повече от едно лице. Не ми пречеше да спазя това най-ново научно предписание за правилно писане. Но понеже се плаша туй нещо да не прозвучи и да не се възприеме като прекалено подмазване, затова се въздържах от следването му. Правя това уточнение ей-така, за всеки случай. Пък и хора всякакви, някой да не вземе да се обиди или пък да ме определи като неграмотен, та затова...

понеделник, 4 април 2011 г.

Предложение до новия Ректор на Пловдивския университет

Днес написах и изпратих до новия ректор на ПУ "П.Хилендарски" доц. д-р Запрян Козлуджов имейл със следното съдържание:

Уважаеми г-н Ректор,

Ползвам се от случая да Ви поздравя по случай избирането на този отговорен пост. Искам да Ви пожелая успех във всички Ваши бъдещи начинания!

Г-н Ректор,

От 16 месеца в България в Пловдив и София се издава ново списание, носещо името ИДЕИ. Това е философско списание, целящо да подпомогне личностното и духовното израстване и укрепване на българската младеж. Предназначено е преди всичко за младите хора, но може да се чете от всеки човек, изпитващ потребност от ценностно проясняване на смисъла на собственото си съществуване.

Ние, основателите на списанието - неколцина преподаватели по философия - до този момент успяхме да издадем 5 броя от списанието. Иска ни се списанието да стане трибуна за свободна изява на мислещи и пишещи хора от различните творчески генерации.

Ето по тази причина си позволяваме да предложим на възглавяваната от Вас образователна институция сътрудничество в списването и издаването на списанието. Убеден съм, че сред преподавателите в ПУ "П.Хилендарски" мнозина ще откликнат на един евентуален Ваш призив заедно да издаваме новото философско списание ИДЕИ. Прочее, сред авторите, чиито статии са публикувани в списанието, вече има и неколцина преподаватели от катедри на Пловдивския университет.

Смятам, че формите на нашето бъдещо сътрудничество и взаимодействие могат да бъдат обсъдени в свободна дискусия, в която участниците от нашия екип са готови да участват най-активно. В скоро време Вие лично ще получите комплект от досега излезлите книжки на списанието, за да можете лично да прецените качествата му. Засега можете да прегледате ОНЛАЙН-ИЗДАНИЕТО на сп. ИДЕИ

За редакционния екип на списанието написа Ангел Грънчаров, главен редактор

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

понеделник, 29 август 2011 г.

До Ректора на ПУ доц. З.Козлуджов - с благодарност за толкова милата любезност

На 4 април 2011, понеделник, моя милост изпрати официално Предложение до новия Ректор на Пловдивския университет, в което към доц. З.Козлуджов, ректорът, се обърнах ето така: 

Уважаеми г-н Ректор, 

От 16 месеца в България в Пловдив и София се издава ново списание, носещо името ИДЕИ. Това е философско списание, целящо да подпомогне личностното и духовното израстване и укрепване на българската младеж. Предназначено е преди всичко за младите хора, но може да се чете от всеки човек, изпитващ потребност от ценностно проясняване на смисъла на собственото си съществуване. Ние, основателите на списанието - неколцина преподаватели по философия - до този момент успяхме да издадем 5 броя от списанието. Иска ни се списанието да стане трибуна за свободна изява на мислещи и пишещи хора от различните творчески генерации. 

Ето по тази причина си позволяваме да предложим на възглавяваната от Вас образователна институция сътрудничество в списването и издаването на списанието. Убеден съм, че сред преподавателите в ПУ "П.Хилендарски" мнозина ще откликнат на един евентуален Ваш призив заедно да издаваме новото философско списание ИДЕИ. Прочее, сред авторите, чиито статии са публикувани в списанието, вече има и неколцина преподаватели от катедри на Пловдивския университет. 

И така нататък. Заедно с писмото в канцеларията на Ректора бяха занесени и досега излезлите броеве на списанието, за да може негова милост да се запознае с тах лично. От оня момент измина доста време, но до този момент Ректорът и изобщо ръководството на ПУ не даде ни най-малък знак за някаква реакция, т.е. мълчанието е пълно. В тази връзка тази вечер решавам да нопиша ново, заключително писмо до г-н Ректора на ПУ; ето какво му написах тоя път: 

Уважаеми г-н Ректор, 

Преди 5 месеца Ви изпратих писмо с предложение за сътрудничество между издателите на списание ИДЕИ и Пловдивския университет. До този момент Вие не изразихте никаква реакция и предпочетохте да си замълчите. 

В тази връзка искам да Ви благодаря за толкова милата и дори трогателна любезност. Оценявам я като израз на академизъм, на зачитане на другата личност и на свободолюбие. 

Ползвам се от случая да пожелая на ръководената от Вас институция нови успехи на академичното и научно поприще! 

С поздрав: Ангел Грънчаров, главен редактор и основател на списание ИДЕИ 

ПОСЛЕПИС: Г-н Ректор, тъй като списанието, явно, съвсем не Ви интересува, то Ви моля да оставите при секретарката си предоставените Ви броеве, та да можем да ги получим обратно - с оглед да ги подарим на институция или на лице, за които списанието ще представлява все пак някакъв интерес.

четвъртък, 1 септември 2011 г.

Необходимо уточнение около идеята за сътрудничество на философите в ПУ и редакцията на списание ИДЕИ

Публикацията от 29 август 2011, понеделник, със заглавие До Ректора на ПУ доц. З.Козлуджов - с благодарност за толкова милата любезност, или по-скоро изпратеният имейл до г-н Ректора вчера породи следния резултат: по телефона ми се обади самия Ректор, за да ми обясни точната ситуация. И тъй като вече съм дал публичност на проблема, се налага и сега да дам информация за основното от нашия разговор. Да приемем, че този разговор е нещо като "интервю", като сякаш не е известно само това: кой кого интервюира :-) 

Г-н Ректорът ми обясни, че само извънредната му ангажираност е причина за това, че не ми е отговорил на предишния имейл. Списанията ги е получил, разгледал, някои статии прочел, впечатлението му е, че списанието е добре оформено, но че наистина кръгът от пишещите в него трябва да бъде разширен. Мнението му е, че за пораждане на сътрудничество на ПУ и списание ИДЕИ моя милост трябва да се срещне със специализираната катедра, именно тази по философия; книжките от списанието вече били препратени на нейния ръководител доц. Райчо Пожарлиев. Сега ще се очаква реакцията на катедрата, ако тя прояви интерес да си сътрудничим, параметрите и формите на сътрудничеството ни ще бъдат обсъдени в разговор между двете страни. 

Това е в общи линии. Мисля, че бях длъжен да известя читателите на блога за факта на този телефонен разговор, предвид двете публикации по същата тема. Причината е ясна: искам да бъда точен, а читателят да не бъде подведен. 

Разбира се, и читателите на ИДЕИ ще бъдат известени за всичко случило се около списанието, в това число и за този опит да установим отношения с философите в Пловдивския университет. 

Прочее, г-н Ректорът си спомни, че моя милост навремето, твърде отдавна, е работила в ПУ, където наистина в "праисторически времена", именно в периода 1985-1992 година, бях асистент по философия. По тази причина все пак чувствам ПУ по особен начин и ще се радвам основаното от мен списание да си сътрудничи именно с неговата катедра по философия. Ще видим де, да се надяваме, че университетските философи ще откликнат на предложението ми. 

Разбира се, живот и здраве да е, ще ви известя за резултата от цялата история. Прочее, днес ще бъда в София, най-сетне намирам време да ида да видя новата книжка на списанието и да я доставя до Пловдив - и на абонатите му. Наистина съм твърде зает напоследък, едва сега смогвам да ида. За мен всяка нова книжка е нещо като среща с най-близък човек, или, да го кажа направо, все едно човек е получил щастието да види новороденото си дете. А раждането на една книжка на списанието е когато то види бял свят, т.е. излезе свежо-свежо от печатницата. 

Простете за сантименталността, но аз съм вече възрастен човек и известна сантименталност ми е простена...