До г-жа Иванка Киркова,
Началник на РУО-Пловдив
До г-н Красимир Вълчев,
Министър на образованието и науката
До г-жа Стоянка Анастасова,
Директор на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"
До г-н Борислав Стаматов,
омбудсман на Пловдив
ДО МЕДИИТЕ
ДАВАТЕ ЛИ СИ СМЕТКА КОЛКО СТРАШНО Е ТОВА, ЧЕ НЯМА НАДЕЖДА ДА ПОИСКАТЕ ПРОШКА ЗА ЗЛОДЕЯНИЯТА, КОИТО ПРИЧИНИХТЕ?!
от групата на небезразличните граждани
Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,
Уважаеми господин Министър,
Уважаема госпожо Директор на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин",
Уважаеми господин омбудсман,
Преди един месец Ви изпратихме свое послание-пожелание-апел, озаглавен ПОЖЕЛАНИЕ ЗА ПРЕДЕЛНО ИНТЕНЗИВЕН, ДУХОВНО ПРЕЧИСТВАЩ И ОТРЕЗВИТЕЛНО-СПАСИТЕЛЕН, ОСВОБОЖДАВАЩ ДУШИТЕ ВЕЛИКДЕНСКИ ПОСТ!.Мина цял месец на великденския пост, имали сте предостатъчно време да осмислите поставените от нас въпроси, имали сте и възможността да преживеете оня дълбок духовен поврат, който Ви пожелахме, с оглед да осъзнаете ония съдбовни истини, без които просто няма как да ни отговорите, и то пределно честно, истински, както подобава.
До този момент, за жалост, отговор не сме получили (а 1 месец е и законно установения срок, в който длъжностните лица следва да отговарят на жалбите, заявленията, питанията на гражданите!), от което си правим извода, че явно нямате и намерение да ни отговаряте. Явно нашите въпроси са непосилни за вас, явно исканото от нас прекалено много ви е затруднило, а може би пък сте решили, изхождайки от съзнанието за тъй измамната властническа всепозволеност, че няма да ни отговорите ей-така, просто щото не щете, щото не ви харесва, щото, видите ли, можете да си го позволите! (Няма как да не знаете, но ще ви го напомним: г-н Премиерът Борисов, Вашият върховен повелител, има наглостта да заяви пред своя колега, пред Министър-Председателя на Обединеното Кралство Джеймс Камерън, недоумяващо запитал го как така сам ще кара джипа, ето тия знаменателни думи, представляващи синтетичен израз на същината на неговото авторитарно управление: "Да, то е забранено, но ние можеме да си го позволиме!", което накара англичанинът да онемее!)
Но ние, многоуважаеми дами и господа властващи в българското образование, държим изненадващо за вас да ви уведомим, че, първо, като български граждани с демократични наклонности, принципно не сме съгласни с вашия толкова порочен модел на управление, второ, както забелязвате, от години и то пределно открито, публично се борим с вас, носителите на този същия авторитарен, крайно антидемократичен манталитет, трето, независимо от това какво на вас лично и субективно ви харесва или не ви харесва, щом като сте все още на тези публични длъжности и то в тази толкова деликатна сфера, каквато е образованието и възпитанието на нашите деца и внуци, просто сте длъжни да си изпълнявате перфектно задълженията, т.е. сте длъжни да ни отговорите на въпросите, да кажете какво мислите!
Още повече че тези въпроси носят в себе си един фундаментално важен смисъл, пречистващ и освобождаващ душите ви от гореупоменатите догми, които именно са така порочни, обременяващи, пречещи ви да видите реалността такава, каквато е.
С настоящето си отворено писмо освен че Ви уведомяваме, че сте в нарушение на закона (задължаващ ви в срок да отговаряте на жалбите, въпросите и предложенията на гражданите!), държим непременно да ви известим, че в най-скоро време ще се обърнем към новия висш управленски екип (както се очертава, той най-вероятно ще бъде служебно правителство, назначено от г-н Президента на Република България!) и чрез тях ще изискаме ПЪЛНА И ОБЕКТИВНА ПРОВЕРКА НА БЕЗПРЕЦЕДЕНТНИЯ ПО БЕЗЗАКОНИЕТО СИ КАЗУС ОКОЛО МНОГОГОДИШНАТА РЕПРЕСИЯ, ОКОЛО СТРАШНИЯ ТЕРОР, осъществен над учителя по философия и гражданско образование в пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ ЛЕНИН" Ангел Грънчаров и неговата съпруга. Тъй че все още имате няколко дни, в които можете да реагирате и да облекчите малко поне своята съвест. Защото въпросите, които Ви поставихме, имат предимно нравствен, човешки смисъл, вярваме, вече разбрахте, че за нас, за разлика от вас, ние смятаме, че този смисъл е тъкмо най-важният - и той си остава такъв въпреки това, че го игнорирате така продължително и безусловно, което пък е и вашата главна грешка, главен управленски провал и голяма, вина, която сами не си представяме как справедливо можете да изкупите поне отчасти.
Та за да ви помогнем да осъзнаете за какво именно става дума ви съветваме да прочетете още веднъж обръщението, което ви изпратихме преди месец. (Държим да уведомим многоуважаемата г-жа Стоянка Анастасова, директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", че макар това наше обръщение да й е изпратено само "за сведение", поставените в него въпроси се отнасят и за нея, т.е. че държим непременно да чуем нейните отговори; знаем, че тя твърде много обича да пише, бидейки литераторка, ето, даваме й благодатната възможност най-сетне да облекчи душата си, още повече че съвсем скоро ще дойде тъй дългочаканият край на нейното толкова печално властване!)
На второ място, с оглед да ви помогнем в подготвянето на своите отговори, искаме да ви предоставим още безкрайно полезна "храна за душите", нея можете да си я набавите като прочетете ето тези две съвсем скорошни публикации в блога на г-н Грънчаров, които именно и ни подбудиха да напишем това наше поредно отворено писмо: Вас лично нема никаква опасност да ви "разпънат на кръст", така ли?! и второто: Хора, защо продължавате да убивате тъкмо най-истинските си учители?
Вярваме, че като прочетете тези толкова силни и така необходими, по нашата преценка, публикации, сами ще си поставите някои наистина съдбовно важни въпроси около собственото си нравствено състояние, примерно ето тези (даваме ви само пример, естествено, че вашите собствени въпроси ще бъдат значително по-добри - т.е. ще бъдат още по-безпощадно прями, т.е. изискващи пределна откровеност в отговорите!):
1.) Как се чувствате в позицията на ония, "разпъващите на кръст", ония, които осъществяват и провеждат въпросното "разпъване на кръст"? (Вярваме, че вашата интелигентност ви позволява точно да разберете защо използваме тъкмо тази метафора!)
2.) Можете ли изобщо да си представите как се чувстват, какво преживяват ония ваши жертви, които вие така безцеремонно "разпъвате на кръста"?
3.) Кой ви дава правото в нашия прогресивен, сиреч тъй напреднал, демократично и авангардно мислещ XXI-ви век да се занимавате с такова толкова безнадеждно остаряло, анахронично и противочовешко в сърцевината си занимание, каквото е "разпъването на кръст" и то не на кой да е, не на някакви си там разбойници (даже и разбойниците в днешно време не ги разпъваме на кръст, тях, по-скоро, ги пазим като "писани яйца" и ги държим не другаде, а тъкмо в... министерските и директорските кабинети: виждате ли колко човеколюбиви сме ние, гражданите на нашия прогресивен, сиреч тъй напреднал, демократично и авангардно мислещ XXI-ви век!), а да "разпъвате на кръст" пак именно учители, и то именно такива учители, които имат смелостта да не са презрени, покорни, унизени, не съзнаващи достойнството си мижитурки?
4.) Давате ли си сметка, че убиването на учители - защото толкова жестоките, безчовечни репресии, този толкова безцеремонно грозен терор, тези невероятно страшни унижения и пр., на които подложихте жертвите си, по същество не са нищо друго освен макар и бавно, т.е. още по-мъчително и значи още по-жестоко и садистично убиване! - е абсолютно недопустимо престъпление, а това, че жертвите ви в този случай все още не са окончателно умъртвени, изобщо не ви оневинява, напротив, то, по Божията повеля най-вероятно, ви дава шанс да осъзнаете най-сетне какво правите и на това основание да се възпрете?!
5.) Да, но това, че за момента не се забелязват никакви признаци на възпиране, да не говорим пък за покаяние, какво ви показва на вас самите, вие лично как го тълкувате и възприемате?!
6.) Нима не е по-страшно не положението на вашите жертви, на жертвите на вашия произвол, а вашето собствено положение, щото тъкмо вие носите цялата и пълната отговорност за този тъй страшен грях, който си позволихте, повтаряме, тъкмо в нашия толкова прогресивен, сиреч тъй напреднал, демократично и авангардно мислещ XXI-ви век?!
7.) Дали има някаква надежда, с оглед на казаното дотук, не само в писмен вид да изразите разкаянието си за стореното, но и да излезете пред нашето общество напълно публично, открито и пределно честно да изразите с думи разкаянието си, да признаете греха си, да си раздерете дрехите, да си посипете главите с пепел (да, така са постъпвали в ония толкова диви, безчовечни, варварски времена искрено разкайващите се!), да помолите жертвите си за опрощаване и за милост?
8.) Има или няма надежда да се случи това?
9.) А давате ли си сметка какво значи това, че, както предполагаме, няма никаква надежда представеното в т. 7 изобщо някога да се случи?!
10.) Давате ли си сметка колко страшно е това, че няма никаква надежда да поискате в чисто човешки план прошка за злодеянията, които причинихте на учителското семейство Грънчарови в последните толкова паметни години на наистина безпрецедентните за българското образование - и затова сякаш изцяло сатанински, бесовски ексцесии, беззакония, безобразия и пр.?
Спираме дотук. Можем да направим с лекота тези въпроси и 20, и 30, и... 100, казусът, както виждате, е изключително благодатен. И него го дължим на учителя по философия и по гражданско образование, на философа Ангел Грънчаров, когото вие държите вече цели 6 години извън системата на българското образование!!! Да, г-н Грънчаров продължава обаче, в толкова тежките, в непоносимо тежките условия, да ни дава вдъхновяващ пример за това какво трябва да прави истинският учител! Да, той всеки ден изнася своите превъзходни и безценни уроци, в това число ги изнася и на вас, на представителите на властващата бюрокрация; от години той ви изнася толкова важни, вдъхновяващи уроци по морал и по демокрация, от които обаче вие сякаш изобщо нищо не разбрахте - сякаш живеете на някаква друга планета!!!
В тази връзка си позволяваме да зададем още един, и то пределно важен въпрос, който в никакъв случай не бива да бъде отминаван без внимание, ето го този въпрос и то поставен така, както го постави в блога на г-н Грънчаров един негов бивш ученик:
Предлагам небезразличните граждани да напишат отворено писмо до родителите на всички ученици от тет ленин, които са учили в това училище след първото уволнение на г-н Грънчаров. В него нека да предложат тия родители да поискат оставката на директорката на тета на основание на това, че техните ученици са били ощетени и на тяхното нравствено, личностно и духовно развитие са били нанесени невъзвратими щети поради отстраняването на този забележителен учител. Защото тия ученици не са имали възможността да общуват с него и по този начин да се обогатят като личности. Моля някой небезразличен гражданин който умее да пише да предложи проект на такова писмо. Аз съм бивш ученик на г-н Грънчаров и живея в момента в Калифорния.
Това пише този бивш ученик на г-н Грънчаров. Ето, ние по този начин изпълняваме предложението му в съвсем неподправен вид. Вярваме, че тези наши отворени писма ги четат и много от родителите на учениците от пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ ЛЕНИН", ето, обръщаме се по тази начин и към тях. Какво те ще направят и дали ще се организират за такава хубава гражданска инициатива е отделна работа. По-скоро няма да се организират, както обикновено става у нас. Което именно, по нашето дълбоко убеждение (и за жалост!), е главната причина властващите да си позволяват да правят каквото им скимне. И което, разбира се, и насърчава вас, властващите, да си се разпищолвате колкото си искате...
Очакваме с неподправен интерес вашите реакции. Липсата на реакция, както е известно, също е реакция, и то още по-многозначителна и дори още по-категорично ясна. Като интелигентни, да се надяваме, хора и личности, вярваме, знаете дори и това.
1 май 2021 г.
С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ,
упълномощен от групата на небезразличните граждани
да води кореспонденцията с институциите)
Няма коментари:
Публикуване на коментар