Какво писмо получихме от заместник-кмета на Пловдив в отговор на нашия апел за човечност към 89-годишната баба Марийка?

ДОБАВКА: Нашият представител г-н Ангел Грънчаров (който от години се познава с 89-годишната баба Марийка и й е приятел) я посети в болничното заведение, в което тя е временно настанена (Центъра за психично здраве), разговаря там с главната сестра и със самата баба Марийка. От разговора с главната сестра (която се оказа напълно запозната със случая, а той е разговарял с нея понеже управителката на Центъра за психично здраве е отсъствал) се разбра, че предвид нежеланието на баба Марийка да подпише документи за настаняване в каквото и да било социално учреждение за възрастни хора Центърът смята, че поради заболяването на 89-годишната възрастна жена - "начална степен на старческа деменция" - не просто би могло, а задължително трябва да се направи нужното тя да бъде поставена под запрещение по съдебен ред, за което нашият представител е бил призован за съдействие.

От разговора на г-н Грънчаров с баба Марийка се разбра, че нейното категорично желание е тя да се върне да живее в собственото си жилище, от което, както е известно, беше изгонена със съдебно решение, предизвикано от жалба на живеещите в блока, в който баба Марийка живее от години. (Жилището в момента обаче не е в годно за обитаване, в него няма вода и ток, стъклата на прозорците са изпопадали и пр.) Баба Марийка помоли г-н Грънчаров да отиде при домоуправителя на блока й за да получи за нея чип за входната врата на блока. 

Г-н Грънчаров същия ден, 13 август, посети блока и разговаря с живеещи в него, които обаче му заявиха, че в никакъв случай няма да допуснат връщането на баба Марийка в нейното жилище (!!!), тъй като са убедени, че ако това стане, проблемите им ще започнат отново (баба Марийка има заболяване, наречено "събирачество", тя събира от контейнерите за боклук разни неща, които смята за ценни, носи ги и ги складира в дома си, поради което преди години беше напълнила целия си апартамент, всички стаи до тавана; тя също така храни и отглежда котки и се грижи за тях, правила е това и в апартамента си, и на улицата). Та значи, накратко казано, живеещите в блока единодушно са на мнение, че ако трябва ще правят "живи вериги", ще разбиват полицейските кордони и пр., но няма да допуснат връщането на възрастната жена в нейното жилище; нашият представител се опита да предизвика дебат с тях, апелирайки към един по-човечен подход към болната и възрастна жена, опита се евентуално да повлияе на позицията им, но те му заявиха, че няма в никакъв случай да я променят. 

И тъй, сами виждате, казусът около баба Марийка се усложнява; преди години тя, след изгонването й от нейното жилище със съдебно решение, много месеци спеше на улицата, на тротоара, пред очите на изпълнените с безразличие граждани; ясно е, че и сега има реалната опасност това да продължи и сега, въпреки напредналата й възраст (което, разбира се, ще я убие, преждевременно ще прекрати живота й). Оказа се също, че живеещите в блока са се организирали и със съдействието и помощта на общината и съответна фирма са изхвърлили всичко онова, с което баба Марийка преди години е била запълнила апартамента си (не е известно как обаче ще приеме този факт самата баба Марийка, тъй като в апартамента й е имало и ценни вещи, дали те са запазени или са присвоени от хамалите, изхвърлили боклука, съвсем не е ясно!) .

Ако имате предложения как може разумно да бъде решен този казус, молим, съобщете ни ги в коментарите. Но нашето разбиране е, че не е правомерно и допустимо един човек, особено пък на нейната възраст, да бъде лишаван от правото на достъп до собственото си жилище; разбира се, баба Марийка също така се нуждае от социален асистент, който да се грижи за нея и да й помага, а пък жилището й се нуждае от ремонт - за да стане годно за обитаване. 

Прочете също и: Потресаваща история от Пловдив

Баба Марийка е подслонена в Психодиспансера