Категорично искане за реабилитиране на "еретика" Грънчаров и за наказване на престаралите се жрици и церберки на фалиралата тотално административно-командна "образователна" митология

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Ирена Т. Анастасова, народен представител

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ-Пловдив

До доц. д-р Диана Ковачева, омбудсман на р. България

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на гр. Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

КАТЕГОРИЧНО ИСКАНЕ ЗА РЕАБИЛИТИРАНЕ НА "ЕРЕТИКА" ГРЪНЧАРОВ И ЗА НАКАЗВАНЕ НА ПРЕСТАРАЛИТЕ СЕ ЖРИЦИ И ЦЕРБЕРКИ НА ФАЛИРАЛАТА ТОТАЛНО АДМИНИСТРАТИВНО-КОМАНДНА "ОБРАЗОВАТЕЛНА" МИТОЛОГИЯ

от група небезразлични към проблемите на образованието български граждани

Уважаеми господин Премиер,

Уважаеми господин Министър,

Уважаема госпожо народен представител,

Уважаема госпожо Началник на РУО – Пловдив,

Уважаема госпожо директор на ПГЕЕ-Пловдив

Уважаема госпожо омбудсман,

Уважаеми господин омбудсман,

В последно време като следим публичните изяви най-вече на министъра на образованието и науката г-н Красимир Вълчев се впечатляваме от това, че той все по-уверено започна да говори, че в традиционният подход, на който е настроена нашата административно-командна система (а в нея акцентът се поставя върху "наливането на готови знания в главите на учениците", върху "преподаването по учебник", върху "възпроизвеждането на знанията, т.е. върху знаенето и многознайството" и върху „строгото спазване на държавните образователни изисквания”, т.е. върху съответствието на това, което прави учителят, с учебната програма и пр.!), вече трябвало значи да бъде коригиран по посока на коренното преосмисляне на това, което става в училищата; в днешните модерни условия акцентът трябвало да се поставя върху формирането у учениците на умения за самостоятелно осмисляне на проблемите, за активно търсене и откриване на истината, за участието им в дискусии, дебати и пр., за проблематизиране, формиране на способност за осъзнаване на проблемите и за търсенето на разумните им решения и прочие. Ето например вчера, 3 дек. 2019 г., имахме удоволствието да чуем негово интервю по една национална телевизия, в което той заяви:

... Сега се опитваме да префокусираме тази система (контролираща съответствията, т.е. доколко се спазва програмата и доколко учителят преподава по учебника!), сега РУО-тата трябва да налагат културата за налагане на креативния учител, който успява да провокира, да вдъхнови учениците, много повече трябва да има активни методи на учене, много повече иновации...

Иначе казано, РУО-тата и директорите вече трябвало да започнат да правят тъкмо обратното на това, което правеха до вчера (а някои вероятно, по инерция, все още правят – понеже не са се ориентирали в ситуацията поради забавеното си мислене!), до вчера те бяха цербери, контрольори, жандарми и охранители на доказалата неефективността си система на обезличаването на младите хора (нашите ученици са на първо място, са водещи в Европа по функционалната си неграмотност!), тук възниква следният немаловажни, от нравствена гледна точка най-вече, въпроси:

1.) А доколко е морално хора, които цял живот са служили на една провалила се система, да почнат изведнъж да се „преустройват” (нагаждат) и да стават зорлем адепти на една алтернативна, на една коренно противоположна система, т.е. да започнат да правят точно обратното на това, което правеха до вчера?!

2.) Имат ли право тия хора, в името на запазването на своето привилегировано място в системата, да предприемат такова едно идейно, ценностно и методологично салтомортале – или преобръщане на техния личен душевен свят?!

3.) Не е ли по-правилно и морално, след като системата, на която те са служили, е фалирала, те по свои дълбоки и принципни вътрешни подбуди да се откажат от ръководната си роля в образованието и да отстъпят мястото си на мислещи по новому хора и личности, носители именно на този дух на новото, на съвременността?!

Питаме това, за нас този чисто нравствен аспект е немаловажен, ще се радваме да получим убедителни отговори, а най-много ще се зарадваме да видим поне един високопоставен в системата служител, който по вътрешни подбуди, понеже не е съгласен с духа на новото, да си изрази несъгласието в действия, т.е. да си подаде сам оставката.

В този контекст искаме да Ви поставим и един такъв въпрос:

4.) Ония експерти (инспектори) и също така директори на училища, които до този момент са показали особено старание в изпълняването на досегашната си по същество полицейска и репресивна задача, т.е. са тормозили учителите, имащи новаторско, иновативно обусловено поведение, т.е. са репресирали (включително и са опрасквали, т.е. са уволнявали!) творчески настроените и действащи учители, т.е. учителите, които с поведението си са показвали, че не желаят да се вместват в тясното прокрустово ложе на ретроградната система, та питаме, какво ще правят сега, в коренно променената ситуация, точно тия властващи особи, дето са показали пълна душевна отдаденост на принципите на фалиралата вече традиционна образователна система?!

Тук е уместно да дадем (за да придадем потребната плътност на анализа – и подобаващата му заостреност!) и следния екстравагантен, направо скандален пример: твърде инициативната и особено своенравна директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" г-жа Стоянка Анастасова, в тясно сътрудничество и в умилително единомислие и единодействие с нейната ценностна и духовна сестра, именно инспекторката по философия в РУО-Пловдив г-жа Антоанета Кръстанова на два пъти (подчертаваме: на два пъти за три години!) подготвиха безпрецедентни по размаха си репресивно-терористични кампании за личностното и професионално дискредитиране и оплюване на учителя по философия и гражданско образование в същото това училище г-н Ангел Грънчаров само затова защото той си беше позволил лукса да не е типов и послушен (безличен) учител, безпрекословно изпълняващ фалиралата още тогава догма на командно-репресивната "образователна" система; знаем, че тяхното основно обвинение спрямо г-н Грънчаров беше, че той, видите ли, бил... "некадърен", "липсвали му качества да бъде учител" (да, на него наистина му липсват качествата да бъде учител-мижитурка!), а "аргументите" им в защита на тяхната тъй екстравагантна теза бяха, че той... не преподавал по учебник (!!!), "нарушавал държавните образователни стандарти" (!!!), т.е., иначе казано и погледнато от друг, по-недогматичен ъгъл, неговият основен грях е, че е чисто и просто се е държал напълно адекватно на съвременните изисквания, към изискванията, които в този момент МОН, след прекалено дълго закъснение, едва сега осъзнава и се мъчи зорлем да наложи на директорите, инспекторите, учителите, възпитани по старому и предано служили на фалиралата бюрократична и социалистическа по естеството си система!

Ето, минаха само две години от последното опраскване (уволнение) на г-н Грънчаров и сега фактически (и логически!) се разбира и признава на съвсем официално ниво от самото МОН, че г-н Грънчаров още тогава просто съвестно и качествено си е изпълнявал задачата и мисията, а въпросните охранители на фалиралата система, самовъзприемащи се като нейни цербери, са се държали абсолютно неадекватно – и с действията си са пречили за покълването и налагането на един нов, съвременен, свободолюбив, правдолюбив, човеколюбив и личностно формиращ подход, знаем всички, че г-н Грънчаров е горещ привърженик и борец за либерализиране, за декомунизиране, за реално и практическо демократизиране на отношенията в конкретните училищни общности; той е изразил пределно ясно възгледите и инициативите си в поредица от свои книги, в своя много години съществуващ блог, в списанията, които той също така издава от години, т.е. не е възможно въпросните властващи другарки да не са имали възможността да се информират за същината на това, което този напредничаво мислещ и действащ учител е правил вече толкова години.

Следователно явно и директорката г-жа Анастасова, и инспекторката г-жа Кръстанова, и покровителстващата ги началничка на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова (без нейната закрила те, разбира се, нямаше да имат смелостта да се развихрят толкова в своите безпрецедентно скандални властнически ексцесии!) се самосъзнават на дело, на практика, де факто като принципни врагове на толкова адекватния на съвременните условия и на нуждите на учениците творчески, иновативен подход на г-н Грънчаров!

5.) И какво при това положение ще правите Вие, уважаеми г-н Министър?! За това, което въпросните така героично изявили се и горещи защитнички на фалиралата система направиха, не се ли налага те поне малко да се покаят – ако изобщо са осъзнали грешката си?!

6.) Ако са способни на такъв дълбок вътрешно-душевен и дори духовен (ценностен) поврат, ако са осъзнали вече коварната си заблуда, тези тъй страстни вакханки на фалиралата административно-командна, репресивнно-терористична "образователна" митология, от висотата на новото си, на коренно различно разбиране дали пък не следва, след като нелицемерно и непременно публично се покаят, поне също така нелицемерно и пак публично да се извинят на г-н Грънчаров за бедите, страданията, главоболията, мъките, обидите, щетите, материални и морални, които имаха дързостта в заслепението си да му причинят?!

Също така сме длъжни да попитаме и това:

7.) А в израз на това свои искрено разкаяние те дали не следва (по свои чисти, вътрешни морални подбуди!) сами да си подадат оставките, да се откажат сами от властническите си позиции, за които се оказа, че не са на длъжното идейно и ценностно, а също така и морално ниво?!

Към Вас, уважаеми г-н Министре, имаме пък следното питане:

8.) А дали, в светлината на току-що казаното, не следва г-н Грънчаров да бъде реабилитиран по всички линии, да бъде възстановен на своето титулярно място на учител по философия и гражданско образование в пловдивската ПГЕЕ, не следва ли той също така по някакъв начин да бъде компенсиран за бедите и страданията, които въпросните жрици и церберки на фалиралата тотално командно-репресивна "образователна" митология му причиниха съвсем злоумишлено и съзнателно?!

(Казваме това последното защото не вярваме те да са чак некомпетентни или чак толкова вътрешно, умствено и морално извратени че да не разбират изобщо какво дръзнаха да правят в тия славни години на безпощадни и жестоки войни, които те водеха срещу "народния враг" и "злодея", срещу разрушителя на техния тъй блажен административно-властови рай, в който те специално живяха десетилетия, бидейки вдъхновени от безсмъртния Сталинов девиз: „Есть человека – есть проблема, нет человека – нет проблемы”!)

Ето това си позволяваме на първо време да Ви попитаме; чувстваме се длъжни, като граждани, като данъкоплатци и като фактически работодатели на властващите, да Ви зададем тия, убедени сме в това, пренеприятни въпроси. Тепърва ще Ви зададем още повече подобни въпроси, но се надяваме това да стане не под формата на писмено изложение, а лице в лице, очи в очи, "право куме в очи", защото, не крием, се надяваме многоуважаемата г-жа Киркова, в светлината на кардинално променената политика на МОН, най-после да ни покани на отдавна предложената от г-н Ангел Грънчаров и подкрепена многократно от нас "Кръгла маса" по реалната демократизация на пловдивското образование, на която ние ще поставим още много и много други въпроси, на които трябва съвместно да намерим най-убедителните и разумни отговори. Смятаме, че позицията на г-жа Киркова по всяческо блокиране, бламиране, проваляне на тази народополезна инициатива непременно в най-скоро време ще бъде променена, защото като капак на всичко, в светлината на нейния тъй епичен конфликт с уволнената директорка на ОУ "Пенчо Славейков", имаме предвид г-жа Екатерина Делинова, у нас възникнаха още повече нови въпроси, вече свързани с нейния собствен и тъй съмнителен от правна и от морална гледна точка подход на управление. Та значи се надяваме съвсем скоро нашата инициатива да бъде изведена от зоната на нежеланото – и да започнем с общи усилия да я осъществяваме, т.е. да почнем да си изправяме "кривиците", ако ни позволите да използваме тази дума, срещана в тефтерчето на Апостола на свободата Васил Левски.

Вярваме се убедихте вече, че нашата борба за правда и за свобода, за справедливост и законност, против страшната деморализация на властващите (за която и настоящето писмо е убедително свидетелство!) няма да престане никога, ние сме решени тази свой борба да я доведем до успешен край. Защото нас специално не ни вълнуват облагите и привилегиите, нас ни вълнува единствено доброто на българското образование, неговото облагородяване с повече свобода, т.е. с повече човечност.

Ще чакаме с нетърпение Вашата реакция! Всеки от адресатите на това писмо, който в неговото изложение не беше упоменат, може в съответствие с правомощията на своята длъжност да допринесе за промяната към добро в пловдивското и в българското образование изобщо, това в особена сила важи за Вас специално, многоуважаеми г-н Премиер, знаете, че за всичко ставащо или неставащо в свидното ни отечество главната отговорност носите тъкмо Вие! Не си ли изпълнявате дълга като височайш управник, не направите ли нужното стоящите под Вас в пирамидата на властта да заработят истински и разумно, т.е. да престанат със злоупотребите и своеволията, в един момент всички до един ще станете не просто непотребни, а направо вредни – и за всичко ще Ви се наложи да платите цялата цена!

4 декември 2019 г.

С УВАЖЕНИЕ: (НИКОЛАЙ ДИМОВ, упълномощен от групата на 

небезразличните граждани да

води кореспонденцията с институциите)