До г-н Румен
Радев, Президент на Република България
До г-н Бойко
Борисов, Министър-Председател на Република България
До г-н Красимир
Вълчев, Министър на образованието и науката
До инж. Александър Държиков, Председател на Общинския съвет в Пловдив
До г-н Йордан Иванов, общински съветник от ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ
До инж. Александър Държиков, Председател на Общинския съвет в Пловдив
До г-н Йордан Иванов, общински съветник от ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ
До г-жа Иванка
Киркова, Началник на РУО-Пловдив
До г-жа Диана
Ковачева, омбудсман на Република България
До инж.
Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив
ДО МЕДИИТЕ
КРАЙНО НЕПРИСТОЙНО ОТВОРЕНО ПИСМО, ПРЕИЗПЪЛНЕНО ОБАЧЕ С КРИСТАЛНО ЧИСТА И
УМИРОТВОРЯВАЩА ДОБРОСЪРДЕЧНОСТ
от групата на
небезразличните граждани на България
Уважаеми господин Президент на Републиката,
Уважаеми господин Премиер,
Уважаеми господин Министър на образованието и науката,
Уважаеми господин Председател на Общинския съвет в Пловдив,
Уважаеми господин общински съветник от ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ,
Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,
Уважаема госпожо омбудсман,
Уважаеми господин омбудсман на Пловдив,
Публикацията със заглавие ПРЕДВЕЛИКДЕНСКО
ОТВОРЕНО ПИСМО, НАСТОЯВАЩО ЗА ДОБРОВОЛНО ПОКАЯНИЕ НА СЪГРЕШИЛИТЕ ВЛАСТНИЦИ, в която между другото небезразличните граждани
поискаха оставката на пловдивския омбудсман инж. Борислав Стаматов, неочаквано
за нас предизвика нови, при това не по-малко скандални изяви на същото това
длъжностно лице, което, забележете, по идея би следвало да е посредник
и дори ходатай (ако можем да използваме тази възстара дума) на
гражданите пред институциите; но у нас, както обикновено, на практика се е
стигнало до поведение, точно обратно на правилното и нормалното (омбудсмани е
съвсем "нормално" у нас да участват и дори да подпомагат разправите
на властта с гражданите; у нас вече не само полицията, съда и прокуратурата, но
дори и институцията на омбудсмана все по-често се използва като бухалка в
тормоза на властващите спрямо гражданите!). Ето какво по-точно се случи, което
окончателно ни убеди, че сме били съвсем прави като поискахме оставката на инж.
Стаматов:
Този път под въпросния документ стояха имената на господата ЛЮБЕН
ВОДЕНИЧАРОВ и ВЛАДИМИР ПЕТКОВ-ТРАШОВ, и двамата небезразлични граждани,
упълномощени да водят кореспонденцията с институциите. Веднага след като е
получил и прочел писмото, омбудсманът на Пловдив, изглежда, се е възмутил така
искрено, че първото, за което се е сетил, е било да започне да звъни на
небезразличните граждани, чиито имена стоят под въпросния дикумент - за да им
търси отговорност, за да иска съответните обяснения за дързостта им да си
поставят имената под документ, искащ оставката на неговата свята и
неприкосновена, както явно си мисли, властваща персона! Да, ама г-н
Воденичаров, който вече се беше опарил от тъй силния гняв на пловдивския
омбудсман, решава този път да не вдига слушалката, решава да не разговаря с
него – понеже вече прекрасно знае какво той ще му каже и този път. Номерът на
телефона на вторият дързък гражданин, поставил си името под документа на
небезразличните граждани, г-н омбудсманът не знае – и по тази причина му се
налага да се обади на друг един, вече добре познат му небезразличен гражданин,
именно на г-н Ангел Грънчаров, като му разказва за затруднението си и го моли
да му даде номера на г-н Петков-Трашов (живеещ, между другото, в морската ни
столица Варна!); г-н Грънчаров откликва положително и прави нужното двамата да
установят връзка и да говорят, да споделят помежду си овладелите ги чувства и
мисли. За какво и как са говорили ний можем да разберем по единствено възможния
начин: като попитаме разговарящите за какво са говорили; става така обаче, че
г-н Петков-Трашов веднага след разговора си с омбудсмана разказва на г-н Ангел
Грънчаров за обсъдените с омбудсмана на Пловдив проблеми и теми; причината за
това е, че той се вижда крайно объркан предвид натиска от страна на омбудсмана
небезразличните граждани или да му се извинят или да имат доблестта да застанат
пред съда за "клеветата" относно предаването на точните му думи,
казани пред г-н Воденичаров, предадени съвсем невярно (по неговата преценка)
във въпросното отворено писмо, с което му беше поискана оставката; та значи
крайно разтревоженият и дори направо уплашен небезразличен гражданин
Петков-Трашов се обажда на г-н Грънчаров и го пита какво да правят при така
създалата се тежка ситуация. Понеже пак рискуваме да не предадем точно смисъла
на нещата, се виждаме принудени да приведем разговора на г-н Петков-Трашов с
г-н Грънчаров, целта ни е да осветлим ситуацията колкото се може по-ясно,
пределно достоверно и правдиво; ето този разговор, който сме принудени да
приведем и тук:
Владимир Петков-Трашов: Анчо, каква сме я втасали сега с теб и с Любо
Воденичаров - омбудсманът на Пловдив се кълне в децата си, че не го е заплашвал
в телефонния им разговор, нито формално, нито съдържателно смислово! И че
навярно и най-вероятно Любо нещо не е доразбрал, че тези петнайсетина въпроси
от Стаматов, задавани и зададени му, са имали за цел почти, само и единствено
да разбере, че не е писал той текста, а съвършено ясно и на кокошките в двора,
че това – и какво лошо има? – си ти!
Поех ангажимента да говорим по въпроса тримата и по мое предложение да
просим под този текст извинение от г-н Омбудсмана за неточното си и за
невярното си цитиране-обвинение! Ти какво мислиш по този въпрос? По си сведущ
от мен по него и в конкретиката му, и правно-медийно.
Ангел Грънчаров: Любо обаче се кълне, че е заплашван с прокурор.
Освен това омбудсманът се е вживял в ролята на милиционер-следовател, цели да
събере свидетелства на замесените за да даде на прокурор мен.
Нека омбудсманът сам напише опровержение... Ако иска да дойде в мое предаване
по телевизията и да каже какво мисли по повод това, че искаме оставката му.
Явно за това най-вече го боли...
Владимир Петков-Трашов: В крайна сметка - не е същностно важно кой
е писателят, а истинността на съдържанието и полезността на текста. И щом пък
Любо се кълне в истинността на заплахата му от Стаматов с прокурорско
разследване... Това означава за мен – моето предложение пред вас двамата – да
не мине!
Ангел Грънчаров: Не, ние можем да разкажем за възражението на
омбудсмана относно точността на думите. И да му предложим в писмена форма да
разкаже каква е била целта на разговора му с Воденичаров. Аз ще напиша писмо до
омбудсмана в този дух. Моята идея е да го принудим да влезе в диалог макар и
писмен. Няма страшно. Ще се разберем с него. Аз утре ще разкажа на зрителите на
ПОтв за този казус..
Владимир Петков-Трашов: Т.е. няма да просим извинение от изказалия
ги за неточното предаване на формите и смислите им, които е изказал в
телефонния си разговор с Любо? Но този човек ми изтъкна една друга постановка,
която в такива текстове била задължителна. А именно: - Че било необходимо да се
иска предварителното му съгласие и за цитирането му, и за съдържанието му...
Значи извинението, което можем да просим от него, е, може би, поне за това, че
не сме му поискали нито разрешението, нито и съгласието – да го цитираме? Така
ли е?
Ангел Грънчаров: Да има много здраве, но той е на публична длъжност
и разговорът не е частен. Объркал се е много. Блъфира. За да ни уплаши. Няма
нищо вярно в това за искането на съгласие. Ние да не сме му васали??? Страда от
неверни представи.
Владимир Петков-Трашов: Това са законни положения, с които просто
не съм се сблъсквал досега... И с които право, да си кажа, съвсееем не ми се
занимава... Защото интересите ми сега са насочени към... електрониката...
Ангел Грънчаров: Ние му искаме оставката и той се нахвърли да ни
плаши за да ни отмъсти...
Владимир Петков-Трашов: Колкото и по детски да ти прозвучи... Ми
поне реагира... И го знае, дяволът...
Ангел Грънчаров: Бъди спокоен. Аз ще напиша следващо писмо. Моето
име ще е отдолу за да не тормози вас двамата...
Владимир Петков-Трашов: Ами има възможност да си каже
несъгласието... Както твърдиш, че си му предлагал...
Ангел Грънчаров: Спокойно! Няма страшно.
Владимир Петков-Трашов: А за подписването отдолу го питах и тебе
питам сега: - Какво, ако отдолу стои името на групата? Кого ще пита? Знае де...
Не че не знае... Тебе цитира - Тъй де... Нали ти си ни тарторът... Ти си ни и
Ангелът...
Ангел Грънчаров: Нужно е да стои отдолу името на поне едно
физическо лице. Ники обаче се уплаши като го викаха в милицията. Ако и Любо се
откаже ще стои само моето име. Аз съм си сложил главата в торбата отдавна.
Владимир Петков-Трашов: Че той бил веке стреляна птица... Браво!
Или наистина се е огънал? Да не би да е истинско това негово кривене пред
комунягите и десарите, Анчо, за Костов? А не някаквата ви игра и на двамата...
Че и мене въвлякохте.... Щото не мога да трая... На мен не ми пука особено, че
щели да ме викат в шибаната прокуратура... Особено щом съм уверен и сигурен, че
съм се подписал под истината...
Това са си казали двамата господа, и двамата – небезразлични граждани
(разговорът им тогава продължава, но спираме с цитата дотук). Смятаме, че този
документ, имаме предвид разговора на господата Петков-Трашов и Грънчаров в
месинджъра, е добре да получи гласност, да стигне до цялата общност на
небезразличните граждани, пък и до безразличните, сиреч, до цялата човешка
общност на свидното ни, но тъй клето отечество. Целта, както винаги, е една:
възпитателна, но най-вече личностно и гражданско формираща, тъй да
се рече. Стараем се да повлияем на съзнанията на хората с оглед да
постигнем ефект върху тъй потребната ни промяната в поведението,
без която безразличието ще ни погуби напълно...
От казаното по-горе се убеждаваме, че съвсем правилно е нашето искане г-н
омбудсманът на Пловдив, след като стори тия всичките своеволия и золуми (да
дири сметка на небезразлични граждани какво са казали, как се държат, какво
правят, да ги заплашва със съдилища, с прокурори и прочие!), е най-нормалното
сам да си подаде оставката – поради тъй яркото си самодискредитиране! Разбира
се, понеже, както е добре известно, у Нашенско думата "оставка" иде
от думата "оставам", т.е. властниците като им поискаме оставките, още
по-здраво се хващат за постовете и за креслата си, щото си мислят, че им
предлагаме да "останат" по възможност вечно на власт, се налага да
поискаме от органа, назначил г-н омбудсмана, а именно от Общинския съвет на
Пловдив, и по-точно от неговия председател, да бъде открита процедура по
освобождаване от задълженията на омбудсман на лицето Борислав Стаматов, именно
като само дискредитирал се – и по тази причина недостоен да заема поста. С тази
цел, за да бъде помогнато за откриване на въпросната процедура, пращаме копие
от това писмо и на г-н Йордан Иванов, когото смятаме за свой представител в ОбС
на Пловдив – понеже повечето небезразлични граждани се самовъзприемаме като
демократи и по тази причина сме гласували за този представител на ДЕМОКРАТИЧНА
БЪЛГАРИЯ в Общинския съвет на Пловдив.
Смятаме също така за необходимо да изтъкнем, че г-н Стаматов заслужава да
подаде оставката си и заради проявеното малодушие и слабост в
отношенията му с тъй своенравната директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ
Ленин" г-жа Стоянка Анастасова. Знаем добре, че в безпрецедентно-скандалната
история на нейните крещящо-екстравагантни своеволия по направо
епичните двукратни уволнения на дългогодишния учител по философия и гражданско
образование в това училище г-н Ангел Грънчаров пловдивският омбудсман не показа
дължимата твърдост да въздейства на самозабравилата се властница, напротив,
неговите опити за помирение и за решаване на конфликта винаги водеха до още
по-голямото й настървяване и до засилването на войнствеността й (примерно
поразително е, че два дни сле разговор с омбудсмана тя събра нужната й дързост
за втори път да опраска, да уволни тъй непокорния спрямо властта й учител по
философия и гражданско образование в ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", и то по неподражаемо
грозен, направо мутренски начин!). Г-н Стаматов в качеството си на
омбудсман също така фактически не направи нищо за решаването на тежкия
хуманитарен проблем на поставеното в непоносимо унизителни условия учителско
семейство Грънчарови; знаем добре, че и съпругата на г-н Грънчаров, също
учителка, също беше уволнена от т.н. Директорски синдикат и под натиска на
същите тези реваншистки настроени властници в пловдивското образование. И ето,
вече години наред това учителско семейство едва-едва оцелява,
нанасени бяха тежки поражения за тяхното здраве от преживените страшни
унижения, но г-н омбудсманът не намери начин с нещичко да им помогне (ако
поне единият от двамата безработни учители все пак си намери учителска работа,
то това донякъде ще спаси и двамата!), а, напротив, фактически се включи в тази
абсолютно недопустима (защото по естеството си е чисто
политически мотивирана!) репресия, застрашила даже и живота им - и
потъпкала всичките им човешки и граждански права!
Омбудсманът на Пловдив заслужава да се раздели с поста си и по причина на
това, че хем не се посвени открито да демонстрира високомерния си антидемократичен
(господарски, да не кажем чисто мутренски!) манталитет в отношенията
си с нас, активните небезразлични граждани, хем показа верността си на
милиционерско-фелдфебелския принцип "Началството никога не
греши" (което доведе до падението му да сервилничи и пред
директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", за която народната мълва твърди, че
имала обичай със съпруга си, бивш партиен секретар на Областната дирекция на
ДС, веднъж седмично да си пие кафето в сладкарницата на последния етаж на
"Тримонциум" в компанията на Кмета и областния управител!), хем си
позволи да разговаря с нашите представители с недопустим за длъжността му груб
тон (в негово присъствие бодигардът на сградата на Общинския съвет, където се
намира службата на омбудсмана, си позволи да дърпа за ръката и ръкава г-н
Грънчаров, но омбудсманът съвсем не се впечатли от протестите на гражданина, а
също така и не обърна никакво внимание на адресираната и до него жалба по този
повод!), хем не стори нищо за да спомогне за организирането и провеждането на
предложената от групата на небезразличните граждани "кръгла
маса" по непосредствената и практическа реална демократизация,
декомунизация и либерализиране на отношенията в сферата на пловдивското
образование (напротив, той се присъедини, той подпомогна усилията на
г-жа Началника на РУО-Пловдив по осуетяването й!), хем, като капак на всичко,
редовно си позволяваше да си измива ръцете по добре познатия ни Пилатовски
начин, твърдейки, че поставяните от групата на небезразличните граждани и от
г-н Грънчаров в лично качество проблеми не били, видите ли, от компетентността
на пловдивския омбудсман!
Уважаеми господин Председател на Общинския съвет в Пловдив,
Уважаеми господин общински съветник от ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ,
Молим да направите нужното според изискванията на правната процедура за
снемането на инж. Борислав Стаматов от поста на омбудсман на Пловдив – в случай
че той сам не си подаде оставката след като прочете това наше тъй прочувствено
и добре аргументирано отворено писмо (че ще има доблестта и мъжеството да
стори това ние твърде много се съмняваме!).
Същите тия претенции ние, небезразличните граждани, имаме и към
многоуважаемата г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив: тя също така се
оказа, че е ярка носителка на този същия този крайно антидемократичен,
изпълнен с високомерно презрение към демокрацията и към гражданите с
демократично мислене и поведение господарско-комунисто-мутренски манталитет,
което е наш основен аргумент за искането и на нейната оставка. Няма да
повтаряме тук другите си основания за искане и на нейната оставка, но стоенето
й на този пост е дотолкова вредно, че тя спешно трябва да освободи поста си -
защото и подчинените й експерти, примерно г-жа Антоанета Кръстанова, курираща в
РУО-Пловдив философията, гражданското образование и, забележете, религията
(!!!), в отношенията си с представителите на групата на небезразличните
граждани, когато сме се опитвали да водим диалог или дебати с нея, сме срещали
все същото това ледено презрение и високомерие, което е характерен
признак на вулгарно-комунисто-мутренския антидемократичен манталитет (такива
носители на въпросния манталитет лицемерно се подмазват на "народа като
цяло", без да им пука, че в отношенията си с всеки конкретен представител
на този същия народ без капчица свян демонстрират същото това пределно
грубо и така обидно презрение и високомерие!).
Излишно е да споменаваме, че на основание на същите тези аргументи имаме
пълното право да искаме и оставката на световно-известната вече директорка на
пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", която ще остане в аналите на
образованието ни като образец за най-красноречивия по безцеремонността
си и затова напълно неудържим административен произвол, на който нито
пловдивския омбудсман, нито г-жа Началника на РУО-Пловдив, нито
подведомствените й експерти сметнаха за нужно с нещичко да противодействат.
(Въз основа на казаното е безкрайно скандално, че въпросната самозабравила се
властваща особа още продължава да се подвизава в качеството си на директорка на
не по-малко световно-известната от нея самата пловдивска ПГЕЕ "ТЕТ
Ленин"!)
Разбира се, ако министерските чиновници в централата на МОН, драги г-н
Министър, си бяха свършили работата (стига да не бяха така непоколебимо предани
на свещения принцип на самозабравилата се държавна бюрокрация, а именно на
принципа "Гарван гарвану око не вади!"), то подобни
ексцесии щяха да бъдат принципно невъзможни, от което следва, че цялата
отговорност за всичко станало носят именно те, воглаве с Вас, многоуважаеми
г-н Министър; а в крайна сметка ПЪЛНАТА ОТГОВОРНОСТ за всичко ставащо в
тази страна носите тъкмо Вие, многоуважаеми господин Премиер - колкото
и чудно да Ви се вижда това!!! Какво стана с всичките отворени писма, които
ние, небезразличните граждани, Ви изпратихме, а преди възникването на нашата
група Ви изпращаше г-н Грънчаров, жертвата на необуздания произвол на
разпищолилите се тотално властващи администратори от оглавяваното от г-н
Министъра на образованието ведомство?! Стигнаха ли изобщо до Вас тия
документи?! Или Вие просто немате време да четете такива документи щото сте
зает всеки ден да пътувате с автомобила си по села, паланки, магистрали и
заводи и като срещнете някой, да спирате и да му задавате тъй милия въпрос,
трогващ сърцата до дълбините им: "Наборе, как си?!"???
По нашето мнение, многоуважаеми г-н Премиер, без смяна на властта, т.е. без
Вашата смяна, без смяната на Вашето правителство, никаква промяна не само в
сферата на българското образование, но и в нито една друга сфера на живота на
свидното ни отечество не може да настъпи. Знаейки добре това, ние Ви пишем това
свое поредно отворено писмо не защото вярваме, че нещичко ще направите (Вие
отдавна сте показал на целия свят, че не Ви пука нито за реформите, нито
за идиотщините на разпищолилата се тотално властваща администрация и
за невъобразимите беззакония в цялата ни държава, на Вас лично
изглежда не Ви пука вече за нищо – освен само да треперите за едната властчица,
с която при това не знаете що да правите, не знаете какъв е нейният
истински смисъл и предназначение!). Но ние пишем своите отворени писма с
цел нещичко "да прищрака" в съзнанията на изпълнените с кошмарно
и по тази причина направо убийствено и пагубно безразличие наши
сънародници – нямащи по причина на това правото да се наричат граждани. Тази ни
е идеята, този ни е замисълът, този е смисълът на нашите усилия: правим
всичко с чисто възпитателна и просветителска цел и идея. Не вярваме, че
Вашите съзнания могат с нещичко да бъдат повлияни, щото по начало Вие показахте
враждебността си към манталитета, който ние носим, наричайки ни
напоследък... "тулупи"!
Защо не си идете с мир, многоуважаеми господин Премиер: щом стигнахте дотам
открито да показвате презрението си към народа ни? Да, презирате народа си, и
то именно по този открито демонстративен, естравагантен и направо
вулгарен начин, характерен за слугите по манталитет, които по каприз на
случая временно са станали господари, ала страшно са се издънили – да не кажем
осрали! (Простете, но ни се наложи да употребим тази пренеприятна думичка, щото
в съзнанието ни тук нямаше начин да не се появи асоциацията, свързана с начина,
по който Вие навремето имахте добрината да определите политиката; сам тогава
казахте, че политиката не била нищо друго, освен... "лайно в
целофан", хиляди извинения, но точно тази беше дефиницията, която Вие
тогава, в зората на своя неудържим възход, имахте добрината да сътворите; е,
сега, когато тотално се... посрахте – хиляди извинения отново! - разбрахте ли,
че явно най-после сте станал "истински политик"; във
Вашето обаче псевдо или менте разбиране – щото за нас политиката има
съвсем друг, напълно чист и дори възвишен смисъл!!!)
Многоуважаеми господин Президент на Република България,
Вие още сте все още, кажи-речи, почти нов в политиката, ето, имате
страхотният шанс да се поучите от тъй неприятно смърдящия пример на
многоуважаемия господин Премиер: искате ли и Вие да се оцапате тъй срамно като
него?! Имате възможност да се предпазите от тази жалка участ, щото политиката,
по начало и по принцип, в своя автентичен смисъл, съвсем не е толкова
"мръсна работа", както си мислеше г-н Премиеро, който, както виждаме,
напълно точно изпълни или потвърди и на дело съвсем непълноценната си представа
за политика. Да, политиката по идея е всичко друго, но не и мръсна работа; но
политиката, искаме да Ви предупредим, е твърде опасна играчка, с която
трябва да се борави много внимателно. Политиката е нещо като игра с лесно
взривяващ се експлозив – и това трябваше да го кажем, за Ваше и за
сведение на тъй печално издънилия се г-н Премиер. За Ваше добро казваме ние тия
неща, ние винаги така правим, но виждате как страдаме, каква цена плащаме за
това, че имаме доблестта да си изпълняваме съвестно дълга и на
личности, на човеци, и на граждани, и на учители (в групата на
небезразличните граждани стана така, че сме предимно учители или университетски
преподаватели). За това, че се мъчим да помогнем на изпадналите във
властническа грандомания и самозабравили се властници, за това, че им
правим добро, те ни отмъщават жестоко, все едно не обитават този наш грешен
свят, с какви ли не злини, опраскват ни, уволняват ни от работа, забраняват ни
да се ползваме от преподавателските си права, остракират ни от системата
(вероятно напълно неоснователно си мислят, че училищата, пък и университетите
са нещо като тяхна бащиния!), абе правят всичко, за да се орезилят тотално
тъкмо като своя тартор; да, г-н Премиер, торторът на тези пишман-управници сте
тъкмо Вие, много съжаляваме, но ни се наложи да Ви кажем и тази за Вас тъй
пренеприятна истина! Прочее, няма да Ви позволим да си правите диктатура,
да имате много здраве, но това няма да Ви позволим да направите; казваме и това
защото превъзходно разбираме, че единствения Ви начин да се задържите във
властта вече е тиранията; но сте се доста объркал н в тия свои крайно
неверни представи, мераци и копнежи!
Толкова. Ще се радваме поне малко да сме Ви помогнали да осъзнаете истината
за печалното положение, в което съвсем заслужено се озовахте. Всеки човек,
това важи и за управниците, си страда от акъло, многоуважаеми г-н Премиер! Да
не говорим за това колко фатално важно е другото нещо, за което Вие специално
хептен нехаете, щото изобщо си немате представа за него - то се обозначава с
латинската дума "морал", а гърците наричат същото "етика" (ние,
българите, пък го наричаме с не по-малко изразителните думички "нрави",
"нравственост")! (Прочее, готови сме да Ви изнасяме уроци по тези
тъй неведоми за Вас и екстравагантни области, които явно изобщо не се учат в
Милиционерската школа в Симеоново!)
8 май 2020 г.
С НАЙ-ДОБРО ЧУВСТВО: Любен Воденичаров, Ангел Ангелов, Георги
Пашевъ, Мария Василева, Стефан Кючуков, Борис Тодоров, Владимир Петков-Трашов,
Ангел Грънчаров, упълномощени от
групата на небезразличните граждани да водят кореспонденцията с институциите)
Сложи името ми.
ОтговорИзтриванеМоето "но" е:
Когато публикуваш от името на безразличните, е хубаво да си съвсем наясно, че изобщо човек не трябва да е схватлив, за да разбере, че тези текстове ти ги пишеш. Стилът ти е специфичен и всеки ще го
идентифицира, ако е чел преди това твой текст. С това предизвикваш:
- недоверието на твоите противници, които ще се хващат винаги да те уличат в измама. Да, от наша гледна точка не е измама, защото ние се познаваме и във всеки наш разговор сме съгласни между нас си относно безобразията на споменатите лица. Разликата между нас и теб е де факто само в това, че не сядаме да пишем подобни писма по различни за всеки от нас и лесно разбираеми причини. Ние всъщност сме си група, към която би се присъединил маса народ, ако нямаше диктатура, преследване и милиционерщина. Така че имаш право да изразяваш нашето мнение, но нямаш право да причиняваш неприятности с горепосочените уродливи властници на Любен и Владо. Те са достатъчно възрастни и тормозени от такива събития през целия им живот, точно както ти.
Същото важи и за мен, с моето здраве и самоубийствено решение да жертвам живота си... но наистина нямам вече физическа и психическа сила да търся правата си цял живот, без да постигна нищо при условията, в които живеем.
Та твоите противници се чудят как да те изобличат, а ти им даваш повод с едно обикновено невнимание, ето какво се получава, съмняват се дали ти си безупречно морално чист, за да упрекваш тях.
- второ, разочароваш по един или друг начин съмишлениците ти, които ти прощават, разбира се, заради общата кауза. С мен са споделяли това, не искам да крия нищо от теб. Особено се дразни Т. от Германия.
Съветвам те да помислиш за начините на борба, виж докъде докараха Христо Марков, а и целият български народ. Чакай малко, нещата ще се случат както ние искаме и както трябва, всичко показва, че краят на правителството е дошъл. Най-малко на теб трябва да се напомня, че истината не стои скрита.
Прибави името ми, моля, към това на Любен.
Права си, но все пак се налага да ти възразя. Аз съм се хванал да върша една по същество чисто технитечска работа като обсъждам всеки ден (а по някога и цели нощи!) с куп хора проблемите, а след това съм си вадил очите да пиша тия писма, щото добре знам, че ако аз не свърша цялата тази работа, никой няма да я свърши. Няма никаква измама, защото едно отворено писмо от името на цяла група хора не е от значение кой точно го е написал, а има знечение единствено това какво искат тези хора. Така че който се вълнува от това кой точно е "авторът", е човек, който не може да разграници съществено от несъществено, а пък моралните преценки на този човек са така безинтересни, че просто не бива да ни вълнуват изобщо. Моите врагове или опоненти до такава степен са ме очернили (и то пред очигте на цялото общество: аз в очите на всички съм вече едва ли не престъпник, абсолютен некадърник съм и какво ли не още!), та по тази причина не ми пука дали някой ще ми лепне и този "непростим грях", че съм имал добрината да пиша тия писма от името на небезразличните. Ти обаче добре днтаеш, че сме опитвали да ги редактираме и предправяме за да не личи, че са писани от мен, и Неделин Бояджиев дълго време изпълнява тази работа, така че не е истина, че само аз съм участвал в писането на тия писма, и други хора са участвали. Но нека да съм безчестен в очите на хора, които не знаят що е това чест, майната им на тия хора, не ми пука изобщо за техните тъй извратени представи за чест, според които е напълно честно да пишеш анонимни доноси и да клепаш хора като мен - или да подлагаш хора като мен на репресии, които в крайна сметка ще доведат и до преждевременната ми смърт. Да, тия хора ще му убият и то съвсем скоро, цяло чудо е, че съм още жив, е, скоро тия хора, възприемащи се като мои врагове ще имат възможността да празнуват смъртта ми с пищен банкет...
ИзтриванеАко смяташ така ( че това ще те убие), да работиш каквото дойде е разрешението, докато дойде време за пенсиониране, Ангеле, нали сега не се избират само 3 години, а размерът на пенсията се определя от всички години. Не съм чула да има нещо ново.
ОтговорИзтриванеКажи ми, защо още се самоубиваш с тази пасмина народно бедствие? За чест, достойнство, принципи, дълг ще кажеш, защото съм учител и възпитател... Така е, прав си, но тук при теб нещата градират, писал си дълго време тези писма и си се убедил сам, че няма резултат. Но не се отказваш, за теб ще бъде предателство и срам да се откажеш, знам и това.
Когато продължаваш да ги предизвикваш и те убият, кой ще страда от това? Семейството ти. Ще имаш признание след години, но няма да му се радваш преживе. Ако пък инстинктът ти за самосъхранение проработи, ще бъдеш много полезен за всичките тези трансформации, които се надяваме да се извършат. Малко са хората, които ще бъдат толкова необходими, а ти ще си в най- ползотворната си възраст.
Остави грижата на Бог, довери му се, остани онеправдан, всичко, което се случва ни подготвя за невиждана промяна, вътре в нас и в света като цяло.
Това е моето мнение, може и да греша, няма нужда да ти казвам: постъпи както решиш, защото така или иначе ще го направиш.
Смяташ ли, че няма да липсваш на хората, които те разбират и поддържат? Нищо чудно да дадеш отговор" няма да им липсвам". И да си помислиш "а защо те не направиха нещо за мен".
Хората правят толкова, колкото могат. Не можем да искаме от тях повече. Това е. Те забравят за репресиите над тях. Някои не отмъщават и това е добре. Гледат реално на нещата и са гъвкави и адаптивни, дават напред, когато не могат да постигнат нещо. Съвсем скоро ще могат да летят, да се телепортират, да се местят в бъдещето и миналото, да четат мислите на другите. За този нов етап ги подготвя Бог с всички тези изпитания, ако не минат през тях няма как да се променят.
Кортни се малко, Ангеле,
"Възложете всички свои грижи на Него" , приведи го в действие.
Не правя всичките тия неща за да отмъщавам за несправедливостите спрямо мен, а за да дам пример, че човек може и да се бори, че има такъв вариант за живот. Изнасям последния си урок. Не мога да прекратя урока си по средата. Половинчатият урок има обратен ефект. Аз правя всичко това с ясна възпитателна цел. И то не толкова спрямо управляващите, колкото спрямо гражданите. Мен най-вече ме вълнува промяната в съзнанията на гражданите. Това всъщност ми е главната цел. Не знам как да обяснявам това, че провеждам един голям експеримент по т.н. проект за непосредствена и практическа РЕАЛНА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ И ДЕКОМУНИЗАЦИЯ на отношенията в конкретните училищни общности (ПГЕЕ "ТЕТ Ленин") и в мащаба на пловдивското образование като цяло. Не мога да зарежа работата си по този проект точно в момента когато са стигнали "до под кривата круша", т.е. да се орезиля окончателно. По тази причина и няма да се кротна, да стана "Трайчо" (както настоява тъщата ми), да онемея, да стана плъх и прочие, ето това нещо не искайте от мен. Все някога и някак човек умира. По-добре е да умре когато си е запазил честта и умре в борбата си, а не да умре от съжаления, че се е орезилил поради слабостта си. Тази е моята позиция. Знам добре, че по силата на разпространения манталитет аз в очите на всички изглеждам напълно луд. Нека за съм луд. И мързелив ме нарекоха, и некадърник ме произведоха, голяма работа, че ме възприемат и луд.
ОтговорИзтриванеИ последно: да стоим, нищо да не правим и да чакаме Бог да свърши цялата работа ми се вижда неприемливо. Християните приемат свободата и са свободни личности. Всеки решава сам какво да прави. Ние сме различни, нека всеки да постъпва както иска.
Вх. №94-1749/ 11.05.2020 г.
ОтговорИзтриванеПриемна МОН
Вх. №94-1749/ 11.05.2020 г.
ОтговорИзтриванеПриемна МОН
Прибави името ми.
ОтговорИзтриване