НАСТОЯВАМЕ ДЛЪЖНОСТНИТЕ ЛИЦА В ПЛОВДИВСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ ДА ПРЕСТАНАТ ДА КРИЯТ ПЛАЧЕВНАТА ИСТИНА!!!

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Стоянка Анастасова,

Директор на пловдивската ПГЕЕ „ТЕТ Ленин”

До г-н Здравко Димитров,

Директор на СУ „Св.Кл.Охридски” - Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

 

НАСТОЯВАМЕ ДЛЪЖНОСТНИТЕ ЛИЦА В ПЛОВДИВСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ ДА ПРЕСТАНАТ ДА КРИЯТ ПЛАЧЕВНАТА ИСТИНА!!!

 

 

от групата на небезразличните граждани

 

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо Началник,

Уважаеми господин омбудсман,

 

С чувство на дълбоко неудовлетворение и на неудържимо любопитство, породено от тъй явната, но будеща какви ли не (и коя от коя по-неизбежни!) мисли, мистична загадка се запознахме с отговора на г-жа Иванка Киркова по повод на жалбата на г-н Ангел Грънчаров, с която той оспори правомерността на процедурата по назначаване на учител по философия в пловдивското СУ „Св.Кл.Охридски”; той самият ни даде тази възможност благодарение на публикацията със заглавие: РУО-Пловдив: „Всичко е напълно законно, нищо че процедурата по назначаване на учител по философия в СУ "Св.Кл.Охридски" е яката оплескана!", която прочетохме в неговия блог. Вашият отговор, госпожо Киркова, повдига доста въпроси, най-важните от които, по наша преценка, са следните:

 

1.) Кои са истинските, действителните критерии за назначаване на учители, в частност на учители по философия в това училище – и защо тези критерии са така старателно крити от нас не само от директора на това училище, но и от Вас самата? Нима тези критерии наистина са толкова сюблимно скандални, че не са „за пред чужди” (или „ненаши”!) очи?

 

2.) Какви именно пропуски в работата на въпросната комисия за избор на нов учител по философия установи Вашата проверка, защо отново така старателно криете от нас това?

 

3.) Какви предписания дадохте на Директора за отстраняване на тези пропуски – и защо, въпреки тези пропуски и нарушения, в крайна сметка изборът на нов учител по философия се оказа „напълно законен” – как, позволете ни да запитаме, стана този фокус?

 

4.) Не е ли по-логично и правомерно при наличието на такива сериозни пропуски, за които се е наложило да дадете на директора на това училище „задължително предписание”, изборът на въпросната комисия, на това основание или в резултат на това, да бъде обявен за опорочен и на тази база – за нищожен?

 

5.) Кандидатът за учител, който е бил назначен, отговаря на изискванията, но това не го прави единствено достоен да получи длъжността, защото и останалите, именно ощетените кандидати, също отговарят на тези условия или изисквания – толкова ли е трудно да признаете това?

 

6.) Господин Директорът на това училище в свой отговор до г-н Грънчаров, който ние имахме възможността да прочетем пак в неговия блог (публикация със заглавие Какво ми отговори директорът на пловдивското СУ "Св.Кл.Охридски"?), написа, че единствено за г-н Грънчаров е било решено да не бъде канен за събеседване (интервю) понеже комисията била се досетила (вместо да поговори с него и от него да научи какъв му е подходът в обучението по философия!), да гледа качените от него в ютуб клипчета, в които са записани негови часове, водени с учениците преди повече от 10 години; та във връзка с това толкова специално внимание от страна на комисията към г-н Грънчаров се налага да запитаме: а това не нарушава ли базисното изискване за равнопоставено отношение от страна на комисията към всички кандидати? И още един, още по-неприятен въпрос се налага да Ви зададем: а защо комисията не изиска и от останалите кандидати за учител по философия съответните клипчета със записи на техни часове, за да може все пак да не наруши гореупоменатото базисно и принципно най-важно изискване при подбор на наистина най-достойния от кандидатите?

 

7.) Не следва ли, щом г-н директорът Здравко Димитров е толкова иновативен не само при избора на кандидат за учител по философия, но и в отмъщението на оня единствен кандидат, който е дръзнал да се бори за правата си, а именно, да го даде под съд, да наградите с подходяща и заслужена награда този тъй напредничав в мисленето и в поведението си администратор, който, смеем да заявим това, по своето новаторство е на път да надмине дори и световноизвестната вече новаторка, именно многострадалната директорка на пловдивската ПГЕЕ-ТЕТ „Ленин”, която навремето подбуди г-н Грънчаров също така да бъде даден под съд, но, забележете, не от нея самата, а от нейната помощник-директорка (и синдикална, така да се рече, „лидерка”!), и той беше даден под съд за това, че бил написал, молим Ви се, „прекалено обидна… книга”, именно книгата със заглавие НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (и с подзаглавие „Есета за освобождаващото образование”)?! Сама виждате, уважаема госпожо Началник, че тези двама пловдивски директори наистина са в авангарда на научния и нравствения прогрес на човечеството, така да се рече, по тази причина ний, небезразличните граждани, се чувстваме длъжни да Ви напомним, че Вие лично, пък и Вие, г-н Министър на образованието и науката, сте им толкова отдавна задължени, че се налага спешно да ги възнаградите напълно заслужено; а каква именно е заслужената от тях награда засега няма да казваме ние (имаме, разбира се, своето предложение, изразяваме го с една-единствена дума: уволнение!), все пак оставяме това да решите Вие: уповавайки се на Вашето несъмнено чувство и съзнание за справедливост, ни се ще да вярваме, че ще им отдадете именно длъжното.

 

8.) От казаното дотук се налага неизбежният извод, който пак ще направим, но под формата на въпрос: не е ли крайно време, предвид ексцесиите, беззаконията и произвола, на който сме свидетели от години, да благоволите най-сетне да приемете нашето отправяно толкова години предложение за започване на работа на инициираната от нас „кръгла маса” по проблемите на непосредственото и практическо реално демократизиране, декомунизиране и либерализиране на отношенията в конкретните училищни общности, които, на примера на двете разглеждани най-често училища (ПГЕЕ „ТЕТ Ленин” и СУ „Св.Кл.Охридски”), очевидно се намират в крайно тежко организационно и управленско положение, да не говорим пък за психологическото и нравственото такова?

 

9.) Сега убедихте ли се колко неправилно постъпихте като не се вслушахте в нашия съвет в проверката на станалото при разглежданите сега нарушения при избора на учител по философия в СУ „Св.Кл.Охридски” да бъдат поканени и представители на Общността на небезразличните граждани? Ако ни бяхте поканили, истината щеше да бъде установена непосредствено и сега нямаше да ни се налага да пишем това свое поредно писмо, а на Вас нямаше да Ви се налага да скалъпвате, позволяваме си да заявим това, съвсем незадоволителни от всяка една гледна точка и затова толкова куриозни „отговори”.

 

10.) Позволяваме си да подкрепим, да застанем зад предложението на г-н Грънчаров за провеждане на пределно открит публичен (пред обществеността на Пловдив, пък и на цяла България!) и затова съвсем пълноценен демократичен дебат с г-н директора Здр. Димитров, на който непременно следва да бъде поканена и г-жа Стоянка Анастасова, директорката на ПГЕЕ „ТЕТ Ленин”, която, ако иска да остане вярна на дадения от нея многогодишен обет за мълчание следва да напусне доброволно своя пост, а пък иска да остане до него поне до пенсионирането си (вместо да иде в манастир и там да остане до края на живота си упорито мълчаща монахиня!), Вие, госпожо Началник, най-после сте длъжна да й напомните, че на директорите на обществени учебни заведения по закон не е разрешено да се ръководят от подобни капризи, а именно да мълчат, когато гражданите по съвсем официалния ред отправят към тях жалби, предложения, сигнали и пр.; нужно е да й обясните, че законите в тази страна важат и за нея специално. На нас например много ни е интересно да разберем колко още години г-жа директорката на ПГЕЕ „ТЕТ Ленин” възнамерява да продължава нескончаемия многогодишен и затова тъй епичен ремонт на половината от сградата на гимназията (!!!) и на физкултурния салон, което принуждава училището да работи на две смени, т.е. води до крайно сериозно ощетяване на учениците откъм качество на учебния процес не само по физкултура, но и най-вече по техните специални предмети (щот вечно ремонтирана е тъкмо онази част от сградата на училището, в която би следвало да се помещават кабинетите по специалните предмети!).

 

11.) Не смятате ли, уважаема г-жо Началник, че е крайно време най-сетне да признаете, че епистоларната форма на дебат, който ние, пък и г-н Грънчаров, водим от толкова много години, е неефективна, а значително по-ефективни са отдавна предлаганите от нас дебати на живо (около „кръглата маса”), също така и дебати по телевизията (пред целия град и пред цялата страна!), а пък благодарение на възможностите на интернет, именно дистанционно („в електронна среда) провеждани (да не говорим колко са лесни за осъществяване, но за сметка на това са нещо добро, има подобаващия смисъл!)?! Но ние имаме едно-единствено изискване: пак нашите дебати да са пределно открити – и напълно откровени! (Ние много обичаме демокрацията, а Вие обичате ли я? Ако да, то тогава защо това поне малко не Ви личи в поведението?!)

 

Спираме дотук. Надяваме се, че наближава времето, в което ще признаете очевидностите, ще се покаете за грешките и за ирационалността в поведението си, та заедно в един момент да започнем тъй дълго отлаганата работа по дълбоката, същностна, истинска промяна в пловдивското, а и в българското образование като цяло.

 

Желаем Ви приятни размисли над поставените въпроси и в това отворено писмо! Надяваме се съвсем скоро да продължим епистоларния си и тъй тегав, тромав и муден дебат в нова, значително по-съвременна, рационална и ефективна форма!

 

13 март 2021 г.

 

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ, 

упълномощен от групата на небезразличните граждани 

да води кореспонденцията с институциите)