ЩЕ НАМЕРИМ ЛИ РАЗУМЕН ИЗХОД ОТ ТЕЖКАТА СИТУАЦИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО, ЩЕ ПРЕДИЗВИКАМЕ ЛИ ПОВРАТ КЪМ ДОБРО НЕ САМО В НЕГО, НО И В ЖИВОТА НА СТРАНАТА И НАЦИЯТА НИ?

До акад. Николай Денков, Министър на образованието и науката

До г-жа Мария Гайдарова, зам.-министър на образованието и науката

До доц.д-р Диана Ковачева, омбудсман на Република България

До д-р Ваня Кастрева, Началник на РУО-София-град

До г-жа Антоанета Кръстанова, Началник на РУО-Пловдив 

До д-р Евгени Балтаков, Директор на 56 СУ "Проф. К.Иречек"

До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" в Пловдив

До инж. д-р Георги Пашев, преподавател в ПУ "П.Хилендарски"

До г-н Димитър Филипов, историк, Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия

ДО МЕДИИТЕ

ЩЕ НАМЕРИМ ЛИ РАЗУМЕН ИЗХОД ОТ ТЕЖКАТА СИТУАЦИЯ В ОБРАЗОВАНИЕТО, ЩЕ ПРЕДИЗВИКАМЕ ЛИ ПОВРАТ КЪМ ДОБРО НЕ САМО В НЕГО, НО И В ЖИВОТА НА СТРАНАТА И НАЦИЯТА НИ?

Покана за участие в поредица от демократични дебати по горния въпрос, инициирана от групата на небезразличните граждани

Уважаеми дами и господа,

От няколко години нашата група най-настойчиво и аргументирано предлага (на РУО-Пловдив и на МОН) поредица от дискусии ("кръгла маса") за ситуацията в образованието и търсенето на разумен изход от нея, т.е. за предизвикване на промяна към добро; за жалост, нито предишните ръководства на МОН, нито на РУО-Пловдив откликнаха на нашите предложения за започване на такива демократични дебати с участието не само на ръководни (властващи) длъжностни лица в системата на образованието, но и на учители, ученици, родители, граждани, т.е. ние предлагаме най-широки и наистина демократични дебати. Мълчаливият, но затова не по-малко категоричен отказ, а също демонстративно-обструкционисткото поведение на въпросните ръководни и властващи лица обаче още повече засили нашето убеждение, че такива пределно откровени, честни, открити, изцяло публични демократични дебати са ни съдбовно необходими, са безкрайно важни и потребни не само на дейците на образованието, но и на страната и народа ни като цяло. Защото не е толкова трудно да се разбере, че интелектуалното и нравственото ниво на целокупния ни народ по някакви неведоми за нас начини зависи и се определя тъкмо от ставащото в българското образование: агонията, катастрофата, провала и фалита в образованието неизбежно поражда агонията, несвършващата криза, прекалено злотворната опасност от пълна катастрофа в живота и на нацията, и на страната ни. По обратния ред същата тази логика предпоставя, че повратът в образованието може да стане нещо като двигател, движеща сила на поврата към добро в цялостното развитие на страната и народа ни. Крайно време е да разберем, че поддържането на толкова тежко положение в сферата на образованието, на духовното състояние на младежта и народа е в интерес на крайно злонамерените консервативно-реакционни и антинародни сили, които именно черпят дивиденти или ползи от цялостната деградация на обществения живот и от интелектуално-нравственото състояние на народа ни. (Нима разгула на чалгата и на простотията не са симптоми на деградацията и деморализацията, на обезчовечаването, нима те не са нещо като идеология, оправдание и насърчение на корупцията, на развалата - корупция значи именно развала, страшна деморализация! - и на цялостната болест на обществения организъм?) Водени от щрихираното съвсем бегло съзнание за крайно тежкото положение, за безпътицата в образователната област, ние, бидейки именно небезразлични граждани, изразяваме инициативата си в следните няколко момента:

1.) В най-кратък срок предложеният от нас пределно широк, открит, честен и публичен демократичен дебат за ситуацията и горещите проблеми в българското образование следва да бъде насрочен и да започне, да бъде открит;

2.) Ние сме привърженици на присъствената форма на провеждането на дебата, т.е. той да се проведе на подходящо място, в удобно за всички участници време, но предвид кризата около китайския вирус смятаме, че временно нашите дискусии могат да започнат и да се провеждат дистанционно, онлайн, за което ние, от групата на небезразличните граждани, сме готови да домакинстваме още от утре;

3.) Поканихме за начало вас, с оглед известна представителност на "мероприятието" или на инициативата, с оглед отпадането на някои страхове и табута, разпространени най-вече сред работещите в сферата на образованието; трябва, ако сме реалисти, да признаем, че без височайша санкция от страна на властващите отгоре няма как работещите в тази сфера да се освободят от царящите в душите им презрени емоции на страх, угодничество, верноподаничество и подлизурство пред властващите, демонстриране на "успехите" и тъпо мълчание за реалните, за истинските проблеми и пр.; но след като, да допуснем, отгоре се получи височайша разрешителна санкция, след като дискусиите започнат, тогава те следва да бъдат пределно открити, в тях следва да може да участва всеки, който има какво да каже и иска да го каже пределно честно и открито, т.е. ние ще настояваме за пълна демократичност на предстоящите дебати (без дебати няма демокрация, нали така?!);

4.) Ще се надяваме този път Вашият отговор, уважаеми дами и господа, да не се свежда до тъй баналното презрително и високомерно мълчание, както обикновено, за жалост, посрещате нашите отворени писма и предложения; вярваме, че благодарение на нас вече сте осъзнали простичката истина, че мълчанието нищо не скрива, то, напротив, разкрива и издава - и е безкрайно многозначително, поради тази причина е чисто и просто глупаво, не отговаря на Вашата несъмнена интелигентност; сиреч, недопустимо е да продължите да се излагате повече по този недопустим за едно що-годе цивилизовано общество начин.

Това е. Ще очакваме с нескриван интерес реакциите Ви. Благодарим за което!

7 ноември 2021 г.

С УВАЖЕНИЕ: Любен Воденичаров, упълномощен да води кореспонденцията ни с институциите