ПОРЕДНО ОТВОРЕНО ПИСМО, ОПИТВАЩО СЕ ДА ПРОБУДИ У ВЛАСТВАЩИТЕ ЕЛЕМЕНТАРНО ЧУВСТВО И СЪЗНАНИЕ ЗА ДЪЛГ

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-жа Ваня Кастрева, Началник на РУО-София

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката,

До г-н Юлиян Петров, Председател на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа"

До г-жа Янка Такева, Председател на СБУ

До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на Пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

ПОРЕДНО ОТВОРЕНО ПИСМО, ОПИТВАЩО СЕ ДА ПРОБУДИ У ВЛАСТВАЩИТЕ ЕЛЕМЕНТАРНО ЧУВСТВО И СЪЗНАНИЕ ЗА ДЪЛГ

от групата на небезразличните граждани

Уважаема г-жо Началник на РУО-София,

От публикация в блога на г-н Ангел Грънчаров със заглавие Докога мутро-гербовашката власт безцеремонно нагло ще потъпква моето човешко и конституционно гарантирано право на труд и на живот? научихме, че инициаторът за създаването на нашата общност е кандидатствал за вакантно учителско място по философия в 153 СУ "Неофит Рилски" - София и неговата кандидатура е било отхвърлена без абсолютно никаква мотивация (той даже не е бил поканен на интервю!). Настояваме да направите проверка по случая и да съобщите резултатите от нея както на нас, така и на пряко заинтересованото лице (ние съзнаваме себе си като пряко ощетени от този директорски произвол: защото дискриминирането на доказани специалисти по този толкова важен за духовно-личностното и гражданското формиране на нашите деца и внуци учебен предмет води до ниско качество на обучението по тях: плачевните резултати, примерно изследванията на PISA, са свидетелство за верността на нашата констатация!).

Уважаема г-жо Началник на РУО-Пловдив,

Отново от публикация в блога на инициатора за създаването на нашата общност г-н Грънчаров, тя е със заглавие Кое е поредното престъпление на управляващата банда разбойници спрямо моята скромна особа? научихме, че този подложен на преследвания, държан в принудителна продължителна безработица, т.е. остракиран от образователната система и по тази причина подложен на безчет унижения учител не е могъл да си плати допълнителни лабораторни изследвания на кръвта, предписани му от неговия лекар, които имат животоспасяващ смисъл (касаят съсирваемостта на кръвта и предотвратяване образуването то на тромби, а той страда от болно сърце и при това наскоро преболедува китайския грип, причинен от вируса Ковид-19!). В тази връзка си позволяваме да Ви запитаме:

1.) Давате ли си сметка, че за толкова унизителното положение на семейство Грънчарови (съпругата му, също учителка, също трета поредна година е държана извън системата на образованието, тя също беше репресивно уволнена веднага след неговото уволнение от постоянно учителско място!) отговорност носите всички вие, властващите в образованието, които не само причинихте тези фрапантни безобразия и беззакония спрямо това учителско семейство, но и безучастно наблюдавате безпрецеденетно грозните унижения, на които тези български учители са подложени вече толкова години?

2.) Не смятате ли, че по чисто морални причини сте длъжни в тази ситуация да помогнете на сем.Грънчарови не само да си върнат преподавателските права, не само да започнат да практикуват отново професията си, но и в тежък момент като преживявания сега по някакъв начин (и по чисто човешки подбуди!) да ги подпомогнете да оцелеят, включително и финансово, включително и с Ваши лични средства? (Примерно да помогнете на г-н Грънчаров да си плати въпросните жизненоважни за него изследвания на кръвта, които той сега не може да си плати поради това, че е принуден да издържа семейството си с унизителните доходи, получавани от него като пазач!)

3.) Как мислите, не е ли редно да препратите по служебен път това наше писмо до г-жа Стоянка Анастасова, директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", която е главната причинителка на тия проблеми на семейство Грънчарови и да й предложите да компенсира някак част от вината си като, примерно, организира благотворителна кампания сред сплотения колектив на това училище за събиране на средства, с които да бъде подпомогнато оцеляването на семейство Грънчарови в толкова тежката ситуация, в която то се оказа заради капризите на неговата самовластваща господарка? (Към нея не смятаме за нужно да се обръщаме пряко, понеже тя в общуването си с нас показа пословична недиалогичност и непоклатимо властническо високомерие: та нима не е наглост години наред да хвърля всички наши писма в кошчето за боклук - независимо от това, че ние, гражданите, в качеството си на данъкоплатци, сме всъщност нейните истински работодатели?!)

4.) Давате ли си сметка за това какво ни показва на нас, гражданите, Вашата пълна безучастност спрямо това, което, подчертаваме, сами причинихте на тези двама български учители?! Нима не съзнавате какви изводи с пълно основание си правим за тенденцията на Вашия морал - след като нито веднъж не направихте нещо реално за намаляване на последиците от този толкова безцеремонен, по естеството си чисто мутренски административен произвол, упражнен, повтаряме, срещу едно учителско семейство, единственият грях на което е, че г-н Грънчаров се оказа че е учител-личност, имащ смелостта да се бори за своите човешки и професионални права (и по тази начин ни даде пример, изнесе ни великолепен урок за това как е достойно да се държи истинският учител, верен на своя дълг, на своята тъй възвишена духовна мисия!)? Добре де, трябва ли г-н Грънчаров да бъде умъртвен, да умре от глад и от унижения, та властващата образователна бюрокрация да сметне, че най-после е постигнала пълния си реванш не само над него, но и над обикновената човешка порядъчност?! (В тази връзка не е зле да погледнете и публикацията в блога на г-н Грънчаров, която е със заглавие Коя е най-вкусната манджа за пострадалите от мутро-комунистическата тирания уволнени, безработни и остракирани от образованието бедни учители-немижитурки?)

Уважаема г-жо Киркова,

Позволяваме си да поставим и други въпроси, които по наше мнение са изключително важни:

1.) След като се оказа, че в Пловдив и областта по философия и по английски език в много училища часовете се водят от неспециалисти, то бихте ли била така добра да ни информирате в колко училища неспециалисти водят часове и по други учебни предмети, примерно по пеене, по изобразително изкуство, по специални предмети в професионалните гимназии (!!!) и пр. Примерно ние знаем (информацията ни е от покойния директор на ПГЕЕ инж. Паунов!), че навремето му се е наложило да назначи за учителка по компютри дама, която не знаела как се пуска компютъра (!!!), е, с времето учениците я научили и това, и на някои други неща за компютрите, но най-интересно е, че тя продължава да учителства и в епохата на неговата наследница, която, предполагаме, обича да се обкръжава все с такива... "най-добри специалисти"!

2.) Директорката на училището в с. Дълго поле заяви преди време, че била дала часовете по философия на учителя по история защото той "се интересувал" от философията; значи ли това, че всеки човек, който се интересува от някаква научна или културна област, би могъл да стане учител, преподаващ на учениците предмета на своите интереси? Нима вече е възможно директорите на училища да издигат каквито си искат критерии за назначаване на учители, кой от кой по-фрапантни и по-екстравагантни? Сигурна ли сте, че най-важният, решаващият критерий, валиден във всички случаи, не е кандидатът да е "от наште", било в политическия, било в чисто личностно-психологически-екзистенциалния смисъл? Да де, но не съзнавате ли, че този чисто мутренски признак влиза в остро противоречие с обстоятелството, че все пак държавата ни не е нито частна собственост на управляващите мутри и калинки, нито пък е тяхна бащиния?

 

Уважаеми г-н Министър на образованието и науката,

Уважаеми г-н Председател на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа",

Уважаема г-жо Председател на СБУ,

Уважаеми г-н омбудсман на Пловдив,

Както забелязвате, в Пловдив демокрацията, така да се каже, се вижда "през крив макарон", т.е. е напълно незабележима. Нашите усилия да предразположим властващите в пловдивското образование към тъй потребния най-вече за тях самите пределно откровен демократичен дебат по истински важните въпроси продължава да среща пълната им апатия, продължава да се разбива в стените на тяхното нежелание да се променят, блокиран е от тяхната инертност, от тяхната безрезервна вярност към старите, към мухлясалите стереотипи на командването, на принудата, на насилието, на несвободата, на страха, на репресията, своеволията на властващите, на произвола, на бездушието. Ние като граждани продължаваме да се ползваме от своите права и да изпълняваме своя дълг, но ето, отсреща не забелязваме никакъв отклик. (В тази връзка не е зле да чуете ето този коментар, сложен в публикация със заглавие Способни ли сме да счупим веригите на безразличието - и на малодушието?, а и да прочетете написаното в публикацията със заглавие Дали пък нашето безразличие, нашето бездушие, нашето слабоволие, нашето малоумие не е главната причина да сме в окаяното положение, в което сме?)

Ще се радваме ако Вие самите имате някакво що-годе положително отношение към демокрацията (демокрация, противно на разпространените у нас разбирания, значи законност, значи справедливост, значи правов ред, тя съдържа всички необходими условия за разгръщането на творческия потенциал на индивидите, което пък е залог за превръщането им в пълноценно живеещи личности и в добри граждани!) и на тази база направите нужното да им помогнете да се освободят от тъй негодните и вредни представи за това как се управлява и как следва да се отнасят към предложенията, инициативите и сигналите на небезразличните граждани.

22 януари 2021 г.

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ, упълномощен от групата на небезразличните граждани да води кореспонденцията с институциите)