събота, 27 март 2021 г.

НЕ ПРОПИЛЯВАЙТЕ БЕЗ ПОЛЗА И СМИСЪЛ БЛАГОДАТНИТЕ ШАНСОВЕ ДА СИ СПАСИТЕ ДУШИТЕ!

До г-н Борислав Стаматов, 

омбудсман на Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: 

До г-жа Иванка Киркова, 

Началник на РУО-Пловдив

До г-жа Стоянка Анастасова, 

Директор на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"

ДО МЕДИИТЕ

 

НЕ ПРОПИЛЯВАЙТЕ БЕЗ ПОЛЗА И СМИСЪЛ БЛАГОДАТНИТЕ ШАНСОВЕ ДА СИ СПАСИТЕ ДУШИТЕ!

от групата на небезразличните граждани

 


Многоуважаемий г-н Стаматов,

С неподправен потрес научихме (вижте Каква е дълбоко моралната изстрадана теория на тъй мъдрия омбудсман на Пловдив?, че сте имал добрината да злословите пред г-н Воденичаров по адрес на неприсъстващ на разговора ви човек (г-н Ангел Грънчаров), което е крайно неморална постъпка, а също така и да адвокатствате в полза на Вашите административно-властови (и партийни в крайна сметка!) братя и сестри (директорката на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" г-жа Стоянка Анастасова и Началничката на РУО-Пловдив г-жа Иванка Киркова, а също и Премиерът г-н Б.Борисов), с което, така да се рече, "нагазихте дълбоко в лука" или доказвате, че сте "ударил яката през просото", което е недопустимо предвид статуса и предназначението на службата, на длъжността Ви. 

Ние добре съзнаваме, че дългото Ви пребиваване във властта е довело до това, че вече си мислите, подобно на самия Премиер, че дори и нещо да е съвсем незаконно, то вие специално, понеже сте миропомазани, можете да си го позволите, ала ние пък, като граждани, се чувстваме длъжни да Ви напомним, че твърде много сте се заблудили, що се отнася до тия ваши общи (с г-н Премиеро!) представи за нещата от живота и от властта най-вече. 

Няма да скрием, че сме силно фрапирани от тъй погрешната Ви представа за смисъла на Вашата роля в качеството Ви на омбудсман, която до този момент явно се изразява не само в бездействие, но и, както сега доказвате, в работа, по същество насочена срещу интересите на гражданите, т.е., инак казано, Вие явно вече си позволявате, в единен фронт с управляващите, с намиращите се на власт, да работите директно срещу интересите на гражданите, което, ако се изходи от законовите регламентации на дейността Ви, е не просто аномалия, то е направо същински произвол

Вашата теория, че дейността Ви, така да се рече, била "извън сферата на морала", е интересна и любопитна, но (и това сме длъжни да Ви кажем) е крайно тъжна, щото по Вашата логика излиза, че да застанете на страната на морала, а това значи на страната на човечността, Вие не можете, немали сте били право да сторите това, но в същото време сте бил имал право и дори нещо като извратен дълг да застанете на страната на ония, които, понеже са на власт, могат да си позволят дори тъпчене на моралагаври със самата човечност, ето същината на Вашата тъй умна, с извинение, теория! И е потресаващо това, че сте стигнал дотам в самонадеяността си, че вместо да се срамувате от тия свои възгледи и представи, сте тръгнал да ги пропагандирате и то именно пред човек като г-н Воденичаров, който не само че е личност с най-изтънчено морално чувство, но и, по нашето дълбоко убеждение, е направо Божий човек, е човек, заради когото Бог все още търпи всеобщата нравствена поквара, в която, както виждаме, сме затънали вече до шиите!

Казваме Ви тези наши необходими констатации и изводи от това, което разбрахме от самия г-н Воденичаров, а също така и от разказа за вашия с него разговор, който написа г-н Грънчаров, който, макар че не е присъствал на разговора ви, все пак, понеже доста пъти е влизал в открити дебати с Вас лично, явно добре познава не само психологията, но и морала Ви, щом е успял с няколко умели щриха да предаде най-съкровената му същина, и то по един твърде ефективен, въздействащ на душата на читателя начин. 

От случилото се разбираме, че Вие по същество явно вече сте съвсем дезертирал от смисъла и предназначението на Вашата служба и длъжност, забележете, думата "длъжност" има за свой корен думата "дълг", давате ли си сметка що се чувства длъжен да прави човек като Вас, който има съвсем изопачена, да не кажем извратена, представа за дълг, щом без замисляне застава на страната на тия, които вече близо 10 години си позволяват по недопустим начин да тероризират и измъчват не само един, но и двама български учители (щото всички последици от техния необуздан волунтаризъм се стовариха и върху горката му съпруга, също учителка!). 

Много Ви съчувстваме, уважаеми г-н Стаматов, за скандалното, за безпрецедентно-тежкото положение, до което сам се докарахте, и то не от вчера, не от разговора Ви с г-н Воденичаров, а от доста време, щото през цялото време на тъй епичния и вече дори исторически конфликт на учителя г-н Грънчаров с изцяло разпищолилите се в беззаконията си образователни властници Вие неотменно стояхте, подобно на небезизвестния Александър Матросов, на "амбразурата", с оглед безрезервно да браните и защищавате тия свои печално известни административно-властващи, бюрократични и в крайна сметка партийни сестри и другарки. 

Да, ние Ви съчувстваме и просто не знаем какъв съвет да Ви дадем – за да излезете от тъй катастрофалното за Вашия имидж и положение състояние, в което, пак да подчертаем, напълно сам си се докарахте, понеже, както казахме, робувате на толкова превратни, неверни представи, които, ето, пак сам успяхте да демонстрирате по един направо безцеремонно нагъл и грозен начин. Има варианти, които можете сам да осмислите и предприемете, примерно ето тези:

1.) Осъзнавайки какво сте направил, добивате душевната сила да се покаете, звъните на г-н Грънчаров (или, още по-добре, го каните в кабинета си, ведно с делегация на нас, небезразличните граждани!) и, гледайки ни в очите, му се извинявате за злословията по негов адрес, които сте си позволил да изречете пред г-н Воденичаров; също така се покайвате за досегашното си поведение, което вместо да възпре агресията срещу г-н Грънчаров и съпругата му, по същество я насърчи, което именно и доведе до невижданите ексцесии, които навеки ще останат в аналите на борбите за ново образование в тъй свидното ни, но непрокопсало заради такива като Вас титани на абсурдите, на несмислието, на произвола, на беззаконието и пр., отечество.

2.) Понеже съзнавате, че не желаете да се покаете, понеже немате нужната за това душевна сила, си оставате при погрешните представи, несъвместими със статута Ви на омбудсман, поради което се налага незабавно да си подадете оставката.

3.) Нищо не правите и се преструвате на "ни лук ял, ни лук мирисал", както предполагаме и ще стане, това за нас е най-вероятното, тогава ще агонизирате обезчестен тотално на поста си - до момента, в който авторитарният режим на Б.Борисов се сгромоляса заедно с всички като Вас, които добрувате под сянката на трона на падишаха.

Сигурно има и други варианти, които Вие специално можете да изобретите, примерно заради това наше писмо да ни дадете на... прокурор, т.е. и Вие да използвате прокуратурата като бухалка, изцяло подчинена на мутро-комунистическия режим. Както искате постъпете, ние, за разлика от Вас, не просто признаваме свободата, но и, както забелязвате, се ползваме от нея в пълния й обем. 

Да, за малко да пропуснем нещо най-важно: а по отношение на нашата молба да се опитате с едно просто позвъняване да съобщите на многоуважаемите г-жи Стоянка Анастасова и Иванка Киркова, че небезразличните граждани се надяват този път те да не скрият тяхното отворено писмо от целия състав на сплотените колективи на техните учреждения, пак сам преценете що е правилно и добро да сторите. Можете, разбира се, и да си замълчите, те пак ще скрият от сплотените си колективи тези наши писма, поради което ще ни принудите сами да отидем и да разговаряме с въпросните госпожи-другарки, които също като Вас доста страдат от напълно погрешни, несъвременни, недемократични, авторитарни, грандомански и прочие абсурдистко-кафкиански-оруеловско-бекетови и прочие представи за нещата от живота! 

Вие направете каквото съвестта Ви разпореди, ние ще продължим да правим това, което ни заповядват нашите съвести. Бог единствено решава кой е прав и кой крив, а не забравяйте и това, че има и Висша Справедливост дори и на този свят, в който вие сте властващите (но това значи само, че най-вече имате огромни отговорности!), да не говорим за другия, по-добрия свят, където всеки ще си получи заслуженото, според деянията и делата си тук, на земята.

Пишем Ви тези неща, въпреки че добре съзнаваме каква презрителна усмивка в този момент украсява лицето Ви. А пък, знае ли се, може това писъмце да Ви помогнало поне малко да осъзнаете какво правите, дай Боже да е така?! С тази цел Ви пишем и Ви тормозим, целта ни е да Ви помагаме, но ето, че Вие се налага сега сам да си помагате: щото видяхте докъде я докарахте благодарение на сгрешените си представи. 

Желаем Ви успех в това духовно прераждане, което сега имате шанс да осъществите с Божията помощ и за което отдавна удрят камбаните, ала някои уши явно нищо не чуват! Сега е време на пост, време за духовно очистване е сега, не го проспивайте, а се възползвайте – и сторете нужното да преживеете тъй дълго назряващия духовен поврат към доброто, към добродетелта, сега е време да се откажете от вървене по пътя на злото, по който, за жалост, от толкова време вървите! 

Помогнете и на въпросните Ваши административно-властови сестри и на намиращите се под тяхна опека сплотени колективи да си облекчат поне малко съвестите, щото е срамота да ви предоставяме такива благодатни шансове да си спасите душите, а пък вие да ги пропилявате тъй безразсъдно и без никаква полза и смисъл. (Вземете предвид и това, че въпросните сестри и сплотени колективи работят, така да се рече, в сферата на образованието и възпитанието, т.е. в ДУХОВНАТА СФЕРА, давате ли си сметка каква вселенска аномалия е това тъкмо в тази сфера да работят, а без замисляне всеки ден да тъпчат всяка искрица на духа – т.е. и на морала, на човечността?!)

28 март 2021 г.

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ

упълномощен от групата на небезразличните граждани 

да води кореспонденцията с институциите)


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Моралът дали значи нещо за така скандално самоопозорилата се директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"?

До проф. Галин Цоков, министър на образованието и науката До г-жа Иванка Киркова, началник на РУО-Пловдив   ЗА СВЕДЕНИЕ:   До инж. Любомира ...