ПОЖЕЛАНИЕ ЗА ПРЕДЕЛНО ИНТЕНЗИВЕН, ДУХОВНО ПРЕЧИСТВАЩ И ОТРЕЗВИТЕЛНО-СПАСИТЕЛЕН, ОСВОБОЖДАВАЩ ДУШИТЕ ВЕЛИКДЕНСКИ ПОСТ!

До г-жа Иванка Киркова, 

Началник на РУО-Пловдив

До г-н Красимир Вълчев,

Министър на образованието и науката

ЗА СВЕДЕНИЕ:

До г-жа Стоянка Анастасова, 

Директор на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"

До г-н Здравко Димитров,

Директор на СУ "Св.Кл.Охридски" - Пловдив

До г-н Борислав Стаматов, 

омбудсман на Пловдив

ДО МЕДИИТЕ

 

ПОЖЕЛАНИЕ ЗА ПРЕДЕЛНО ИНТЕНЗИВЕН, ДУХОВНО ПРЕЧИСТВАЩ И ОТРЕЗВИТЕЛНО-СПАСИТЕЛЕН, ОСВОБОЖДАВАЩ ДУШИТЕ ВЕЛИКДЕНСКИ ПОСТ!

от групата на небезразличните граждани

           

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

 

Най-напред искаме сърдечно да Ви благодарим за отговора, с който нашият тъй мъчителен и многогодишен вече предимно епистоларен дебат все пак, така или иначе, продължава да тече, пък макар и в съвсем неадекватна и немодерна, сиреч анахронично-бюрократична форма (която най-вероятно, въпреки това, за жалост, Ви е така близка до сърцето!)!

Нашето отношение към Вашия отговор в резюме може да се синтезира в заглавието, което сложихме на публикацията на нашата страница, с която известихме обществеността за Вашия отговор, а именно: Началничката на РУО-Пловдив ни изпрати писмо, отново защищаващо свещения бюрократичен догмат за абсолютната непогрешимост на школските директори, да, точно по този начин оценяваме с едно изречение Вашата позиция; Вие очевидно продължавате да защищавате незащитимата принципно теза за такава една хипотетична и имагинерна, ала съвсем несъстоятелна теза че школските директори, подобно на римския папа, са напълно непогрешими! Щото от памтивека се знае, че не само школските директори, но и дори висшестоящите над тях в йерархията министерски началства (към кастата на които принадлежите и Вие самата!), пък дори и самият Министър и дори г-н Премиерът, не сте, обективно погледнато, нито богове, нито пък оракули, нито сте ангели или пък пълни праведници, а сте човешки същества като всички нас; да, представете си, дори и тези от нас, дето не сме миропомазани и окадени с мирото и тамяна на властта, също като вас сме също така човеци – а всички човеци непрекъснато грешим, нали така?!

Да, ама не, Вие в писмото се опитвате да ни убедите, че дори и когато съгрешат, школските директори, в очите на висшестоящата властваща образователна бюрокрация, все са прави, те, видите ли, нямало начин да сгрешат, камо ли пък, опази Боже, да имат доблестта да се покаят за грешките си, за допуснатия произвол, за беззаконията, за безобразията дори! Е, ние, гражданите, такава една ирационална и мистична (а всъщност пределно глупава!) теза за светата непогрешимост на властващите бюрократи просто няма как да я приемем. Вашето писмо, във вида, в който е написано, поставя много въпроси и носи в себе си невероятно важни за обсъждане проблеми, но ето някои от тях, за прегледност ще ги номерираме:

1.) Най-важното, с което искаме да започнем: мина прекалено много време от историческите и епичните по характера си ексцесии около двукратното опраскване-уволнение на учителя по философия и гражданско образование Ангел Грънчаров с последващото му лишаване от преподавателски права, т.е. от решителното му остракиране от образователната система (което само по себе си не е нищо друго освен безпрецедентно нагъл колективен, сиреч репресивно насочван отгоре произвол на ръководената от Вас лично пловдивска властваща министерска-директорско-школска бюрокрация!), и ето, на нас, като човеци и като граждани, ни е крайно интересно ДОКОГА всички вие, замесените в тези беззакония и безобразия, ще се преструвате, че съвсем не съзнавате какво дръзнахте да направите – и какво продължавате, без замисляне, сякаш в някакво бесовско или наркотично опиянение (от властта), продължавате да правите???!!!

Да, всички вие, воглаве с Вас самата, продължавате да се мъчите да оправдавате и да изтъквате някаква ефимерна и привидна „законност” на (уни)формения произвол, който си позволихте и който продължавате да си позволявате, смятайки вероятно, че ние, гражданите, сме някакви идиоти или глупаци, че ще ви се вържем на нескопосаните опити да се оправдавате, да изтъквате лъжливата „законност” на това, което направихте – и като капак на всичко продължавате да правите!!! Факт ли е, че г-н Грънчаров вече цели 7 години е подложен на невиждани, на безпрецедентно грозни и унизителни не толкова за него самия, а най-вече за всички вас, дето си ги позволявате, репресии, гонения, произвол и ексцесии, кажете, отговорете най-напред на този най-първи въпрос?!

Факт ли е, неоспорим факт ли е, че не само г-н Грънчаров, но и неговата съпруга, са подложени на тези напълно незаконни репресии, които дори и използваното като бухалка, по чисто мутренския начин, „правосъдие”, няма как да оправдае или извини?! И всички вие, които сте замесени в тази афера, докога ще се правите и на глухи, и на слепи, и на неразбиращи, и на изоглавени, да, нима наистина не съзнавате що направихте и продължавате да правите?!

Знаете ли вие, съзнавате ли, че ако наистина не съзнавате що направихте и що продължавате да правите с похвална настойчивост, то тогава възниква напълно логичният въпрос, който все повече хора си поставяме, а и вие самите е редно да си поставите най-напред: на какво се дължи тази ваша хипертрофирана настойчивост? На потресаващ по мащаба и безсмислието си инат ли се дължи, на глупост ли се дължи, на маниакалност (определяна от усещането за ненаказуемост, идещо от не по-малко коварното усещане за всепозволеност, определяща се от не по-малко тровещата душите ви фикция за неограничена, за абсолютна власт!) ли се дължи, на вашата… функционална неграмотност ли се дължи? Нима е възможно на постовете, на които се намирате, без капка неудобство да продължавате да демонстрирате такова едно потресаващо несъзнаване-неразбиране на това какво всъщност си позволявате да правите?!

 

2.) Навремето нашият Велик Спасител Христос, сами знаете това, по повод държането на други такива обзети от също такова потресаващо неразбиране-несъзнаване (и игнориране, и потъпкване на очебийната истина!) от висотата на своята величава Голгота промълви „Господи, прости им: та те не знаят какво правят!”, и на нас ли ни се налага ето сега, 2000 години по-късно, да произнесем тия същите думи, и то, забележете, по адрес на висши ръководители на образователно-възпитателната, сиреч, по същество, чисто духовна институция, каквато е институцията, която има злата несрета точно такива като вас да ръководят?! Нима цивилизацията и културата на христолюбивото човечество са работили цели 2000 години напълно напразно, та върху вашите съзнания общочовешкият нравствен прогрес няма никакъв ефект, няма никакво отражение?! Нима не сме в правото си да заявим това, щом като вие досущ по същия начин си позволявате да тормозите един учител, който, вярно, не е от ранга и величината нито на Сократ, нито на Учителя Христос, но който, позволете да отбележим, също като тях е човешко същество, също така е личност, също така има пълните права да изисква към себе си подобаващото отношение?!

 

Поставяме ви тия въпроси с плахата надежда поне малко да ви помогнем да осмислите и в крайна сметка да осъзнаете какво направихте и продължавате да правите, докъде сте стигнали в самозабравянето си, във властническото си високомерие, в маниакалното си чувство за пълна властническа непогрешимост, в напълно безчовечното шикалкавене с параграфи и алинеи, което поругава най-елементарните принципи на морала, сиреч, на човечността, на християнското отношение към човека. Сега са дни на предвеликденски пост, точно сега е време, което християните използват за своето духовно очистване, за поправянето си, за освобождаването на душите си от тъй коварните и тежки вериги на гибелни предразсъдъци, на убийствени догми, от тиранията на самозабравянето и горделивостта. Ето, предлагаме ви да се опитате да осмислите този превъзходен казус, който животът, а може би и самият Бог, ви поставят, за да ви изпитат колко струвате, за да ви помогнат да намерите себе си. Много ви молим, недейте да си мислите, че като ви пишем по този начин, се опитваме да ви отмъстим или да ви злепоставим, или пък да ви направим за посмешище, не, не е така, съвсем други са нашите движещи мотиви; ние просто искаме по чисто човешки начин да ви помогнем! Простете ако с нещо сме ви подразнили, но се опитайте да надмогнете тази първична емоция и да погледнете на ставащото в неговата същина, в дълбините на неговото автентично жизнено и духовно естество.

 

3.) Държим, с оглед на казаното, да ви уведомим, че не вярваме на нито една дума от тъй старателно скалъпения и толкова прецизно-бюрократичен отговор, нас ни отблъсква неговата потресаваща безчовечност – и поругаването на истинския смисъл, който написалите този отговор, който Вие подписахте, са си позволили; смятаме, с оглед на това, че тия, които Ви пишат отговорите, уважаема госпожо Киркова, съвсем злоумишлено искат да Ви навредят, т.е. се мъчат да Ви дискредитират. Защото, наистина, потресаваща е безчовечността на тия лъжливи оправдания, които няма как да ни впечатлят тъкмо заради тяхното, подчертаваме това, покъртително бездушие – и тяхното тотално разминаване със смисъла, с вярната и човечна интерпретация на ставащото от толкова години вече!

 

4.) От блога на г-н Грънчаров разбрахме (виж: Каква е дълбоко моралната изстрадана теория на тъй мъдрия омбудсман на Пловдив?, че той е разговарял близо час и то лице в лице с г-н Здравко Димитров, директора на училището, за което за сетен път беше остракиран по толкова недопустимо грозен начин дори от участие в самата процедура по назначаване на учител по философия и гражданско образование (и която тук Вие се мъчите, от криворазбрана кастова солидарност, да оправдаете, изтъквайки някаква ефимерно-лъжлива „законност” на същата процедура!); с удивление установихме, че самият г-н Димитров в този час, в който е разговарял с г-н Грънчаров, не е посмял да повдигне най-важния въпрос, заради който те са се срещнали, а именно за станалото около тази злощастна процедура! За нас, като мислещи и разбиращи смисъла на ставащото хора, възниква логичният въпрос: а защо г-н Димитров така упорито е мълчал, по какви причини той не смее да повдигне този наистина най-важен въпрос? Нима той не смее да си криви душата да оправдава това, което е направил най-вероятно под натиск отвън и отгоре? Кой в такъв случай е наредил на г-н Димитров да назначи който и да е, ако трябва, и „филанкишията” да назначи за учител по философия на клетите ученици в това училище, но само и само да не назначи тъй строго остракираният от образователната система учител-дисидент Грънчаров?

 

5.) Питаме Вас и то най-директно: кой нарежда на училищните директори да шикалкавят както им дойде на ума, но в никакъв случай да не назначават на учителско място по философия първокласният и доказано съвестен учител Грънчаров?! Какви са причините за тази нагла властова омерта, за тази тотална забрана, какви по-точно са истинските мотиви за това безобразие? Дали тия мотиви не са чисто политически, а именно, на г-н Грънчаров властващите пречат да се ползва от конституционно гарантираното си право на труд само и само защото той е не само най-активен политически блогър, но също така е и доказано твърд борец за коренна, същностна, истинска промяна в мухлясалата и прогнила, изцяло анахронична и напълно недемократична образователна система?! А след като борбата за истинска реформа в образованието, както е известно, априори е политически въпрос, тази ли е действителната причина за неговото остракиране от системата – и кой дръзна да наложи на всички по властовата пирамида, като се почне от върховете на МОН, та се стигне до последният школски директор в последното село на Пловдивска губерния (примерно село Дълго поле!), да не допускат до учителска работа този доказано съвестен и тъй изявен учител по философия?

 

6.) От страха на г-н Димитров да говори с г-н Грънчаров по тази тема ние си правим извода, че най-вероятно забраната г-н Грънчаров да работи като учител идва от най-високо място! Вие, г-жо Киркова, няма начин да не знаете от кое точно най-високо място идва тази забрана: ръководството на МОН ли я е спуснало и следи за стриктното изпълнение на омертата, или дори от по-високо място иде тази забрана? (Примерно, нима самият Министър-Председател е разпоредил, както има обичай, да опраскате учителя по философия и блогъра, който така често го ядосва със своите отворени писма до неговата тъй "свята" пълновластна особа!) А може би по-нисшестоящи, но също така тотално разпищолили се подлизурковци на всемогъщия Падишах от Банкя координират и заповядват тази по същество чисто мутренска репресия спрямо изявения учител-дисидент и виден политически блогър?

 

С нескриван интерес очакваме Вашите разсъждения по този повод, тук според нас е възловият проблем: щото ако, да допуснем, че инспекторката по философия, религия (!!!) и гражданско образование г-жа Антоанета Кръстанова по своя инициатива, ръководи кампанията и репресията на школските директори срещу г-н Грънмаров и поругаването на неговите трудови права, то Вие в такъв случай знаете ли за тези нейни активности, или пък тя е вдъхновена за действията си от значително по-високо място?! Ето, нас ни вълнува кое е това място, искаме точно да знаем кой си позволи да превърне системата на образованието в една изцяло мутризирана по характера си система – и с какво право стори това?!

 

Можем още много други въпроси да поставим, но засега спираме, щото решаваме да се задоволим с най-важните. С интерес, пак подчертаваме, ще очакваме Вашия отговор, който този път, надяваме се, няма да бяга от същината на проблемите, а ще се концентрира тъкмо в нея.

 

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаеми господин Министър,

 

Позволяваме си да пожелаем на всички замесени в тази наистина безпрецедентна репресивна кампания един пределно интензивен, духовно пречистващ и отрезвително-спасителен, освобождаващ за душите ви великденски пост! Молим да обърнете внимание на думите на Спасителя Христос: „Познайте истината – защото истината ще ви направи свободни!”, ето, за това ваше отдавна назряло отвръщане от лъжата и от лъжливостта си позволяваме да апелираме за сетен път; да, без истина няма и свобода! Затова и ви молим: направете нещо за да постигнете най-сетне свободата си!

 

И ако в духовно отношение постигнете предела на отрезвяването си, нищо не пречи не само да се покаете за сторените грехове, но и, след като си раздерете дрехите и си посипете косите с пепел, горчиво каейки се, да се извините на жертвите си, да почнете най-сърдечно да молите за милост и опрощение, пък и, накрая, да си подадете оставките; мислим ще се съгласите, че и без власт и без височайши и високоплатени служби човек може да живее живота си достойно, нали така?!

 

А истински свободните, а постигналите свободата си личности и индивиди знаят добре, че смелото поемане на отговорността за стореното от нас е признакът, който удостоверява, че сме наистина свободни; ще се радваме да осъзнаете най-сетне дори и това!

 

29 март 2021 г.

С УВАЖЕНИЕ: (ЛЮБЕН ВОДЕНИЧАРОВ, 

упълномощен от групата на небезразличните граждани 

да води кореспонденцията с институциите)