ДАЛИ ПОСЛАНИКЪТ НА ДОБРОТО В ГРАДА НА ДОБРОТО СЛАВИ ДЪ КЛАШЪРА ЩЕ ИМА ДОБРИНАТА ДА НАПРАВИ ЕДНО ДОБРО ДЕЛО?

До господин Слави Панайотов (Дъ Клашъра), посланик на доброто и най-добър просветител в града на доброто Пловдив, а също така най-велик и най-преуспял ютюбър на България 

До г-н Здравко Димитров, Кмет на Града на доброто Пловдив

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Града на доброто Пловдив

ДО МЕДИИТЕ В ГРАДА НА ДОБРОТО ПЛОВДИВ

ДАЛИ ПОСЛАНИКЪТ НА ДОБРОТО В ГРАДА НА ДОБРОТО СЛАВИ ДЪ КЛАШЪРА ЩЕ ИМА ДОБРИНАТА ДА НАПРАВИ ЕДНО ДОБРО ДЕЛО?

Отворено писмо от Общността на небезразличните граждани

Уважаеми господин посланик на доброто,

Уважаеми господин Кмет на Града на доброто Пловдив,

Уважаеми господин омбудсман на Града на доброто Пловдив,

С чувство на дълбоко удовлетворение (ако ни позволите да използваме тъй популярния навремето израз на непрежалимия Тодор Живков!) или, иначе казано (при това на нормален, т.е. нерусифициран български език) с чувство на дълбоко задоволство разбрахме, че град Пловдив от няколко години насам бил обявен за град на доброто (ние, признаваме си, не знаехме за тази тъй добротворна инициатива-кампания - или пък не бяхме обърнали подобаващото внимание на осенилото ни неземно щастие, за което много съжаляваме!), а най-вече ни зарадва и това, че най-добрият, най-великият, най-звездният, най-заслужилият, най-успешният, най-богатият (от сърце му желаем да става все по-успешен и все по-богат!) ютюбър и писател от град Пловдив г-н Слави Панайотов (Дъ Клашъра) е бил провъзгласен за посланик на доброто (и то тъкмо в сферата на образованието!), т.е. е бил провъзгласен за най-добър просветител в нашия тъй древен, образован и културен град, признание и награда, които ние също така смятаме за напълно заслужени, предвид безспорните постижения на видния пловдивчанин! Да, заслугите на г-н Слави Панайотов (Дъ Клашъра) в сферата на масовото образование, просветляване, интригуване, провокиране и пробуждане на мисълта на младежта са неоценими, да не говорим пък за неговите тъй безспорни нравствени добродетели, независимо от злословията на завистниците, които имат наглостта да твърдят, че уважаваният неуморен просветител и будител на младежта всичко бил правел, видите ли, "само и единствено за пари", не, ний най-решително се възпротивяваваме срещу таз толкова гнусна клевета, това изобщо не е и няма как да бъде верно! (Неслучайно класикът е изрекъл тъй памятните думи: "Ако някога се роди българский гений, то това ще бъде геният на завистта!", което именно и изчерпателно обяснява генезиса и извора, тъй да се рече, на упоменатите тъй гнъсни злословия по адрес на видния ни и заслужил съгражданин!) И понеже ний изобщо не вярваме на упоменатите грозни злословия на тъй справедливо новообявения за посланик на доброто и най-добър, т.е. най-добродетелен просветител в нашия град на доброто, ние предлагаме, с оглед и най-скептичната част от народа ни да се убеди и то именно на дело в неговата доброта и добродетелност, ний предлагаме ето какво (с оглед да запушим веднъж-завинаги устите на въпросните безсрамни клеветници!):

В нашия град на доброто има една самотна, бедна и болна, твърде възрастна - на 89 години! - жена, казва се баба Марийка (то в града ни може да има и още много други "баби Марийки", пък и "дядовци Марийчовци", които да са в не по-малко тежко положение, но ний явно нищо не знаем за тях!), която от години се намира в крайно тежко положение - тя беше изгонена от нейните съседи-самаряни от собственото й жилище (със съдебно решение, естествено, зер, ний сме страна на триумфиращата законност - и у нас всички безобразия са "напълно законни"!), после на нея месеци наред се наложи да спи на плочките на тротоара (подобно на бездомно куче или котка!), разбира се, в нашия град на доброто никой тогава не се трогна от ставащото безобразие; с големи мъки един обявен за луд и за абсолютен некадърник и затова опраскан, уволнен, изритан от тъй бляскавата ни система на образованието, т.е. безработен и остракиран от системата учител-еретик по философия и гражданско образование (казва се Ангел Грънчаров, принуден е, за да не умре от глад, да работи като нощен пазач!) помогна на баба Марийка някак да оцелее, освен че й помогна непосредствено с каквото можеше, той алармира институциите, писа жалби, апели и какво ли не; разбира се, никой, да, абсолютно никой не се трогна от ставащото, камо ли пък с нещо да й помогне; бабата в една дъждовна и студена есенна нощ, малко преди да замръзне и да умре от студ, беше спасена най-вероятно от пратени от... самия Бог ангели (!!!), да, най-вероятно някакви мистични Божии ангели закараха в тази приказна нощ баба Марийка в приют за бездомници (това беше същинско чудо, щот своенравната баба предпочиташе да умре, но не да се лиши от свободата си - като постъпи в приют за бездомни или в дом за стари хора!); както и да е, онази и през следващата зима бабата някак оцеля (пак като по чудо!), но в крайна сметка се намери в нашия град на доброто една твърде умна и, разбира се, добродетелна директорка на Дом за стари хора (този, който е на Коматевско шосе!), която се отърва от наистина своенравната баба Марийка и, като я накара да се подпише под съответния надлежен документ, с чиста съвест отново я пусна да спи пак на улицата, на плочките на тротоара! 

Пак въпросният идиотин Грънчаров (съвсем заслужено, естествено, уволнен, нима в училищата на града на доброто Пловдив може да има толкова глупави учители като него!) започна единствен да се вълнува от нейната тъй тежка участ, пак почна да моли коя ли не общинска социална служба в нашата тъй добродетелна администрация нещичко да направят та бабата да се върне било в старческия дом, било пък в своя апартамент (вече беше изтекъл 3-годишния срок, даден от нашия толкова човеколюбив и най-вече законолюбив съд - за изгонването й от собственото й жилище!); естествено, нито една социална служба в нашия град на доброто не се трогна и не си мръдна даже и малкото пръстче за да реши проблема; бабата пак няколко месеца спа на плочките на тротоара (!!!), а преди това около месец се наложи да спи в... хотели (докато имаше пари от натрупаната й пенсия докато и била в болница малко преди това!); както и да е, пишем тези неща, защото г-н Слави Дъ Клашъра, който обитава съвсем друг, много по-бляскав свят, едва ли е знаел за ставащото (щото иначе сме убедени, че той щеше непременно да й се притече на помощ и да реши със замах проблема й - защото, за разлика от кукуто Грънчаров, е доста практичен, доказал го е това, докато Грънчаров пък е доказал пълната си негодност да решава каквито и да било проблеми с успех - било за себе си, било за тези, на които се мъчи да помага, молим ви се!). 

И тъй, когато дойде студената есен и баба Марийка продължи да спи на плочките на тротоара, в един ден идиотинът Грънчаров успя с помощта на един млад и неопитен полицай да осъществи акция по почти принудителното настаняване на баба Марийка в... собствения й апартамент, в когото тя не без основание не искаше да живее (по причина на това, че той е изцяло негоден за живот, в него няма нито ток, нито вода - тръбите за водата са отрязани от нейните тъй човеколюбиви и добродетелни съседи-самаряни! - няма на места дори и прозорци, никъде в него няма и врати, абе условията за "живот" в апартамента на баба Марийка са направо кошмарни, дори въображението на създателите на филмите на ужасите не може да измисли нещо по-потресаващо (той, този призрачен апартамент се намира на ул. Копривщица 15, това е квартал "Смирненски" на града на доброто Пловдив, намира се от другата страна на ж.п. линията; казваме адреса щото сме убедени, че посланикът на доброто г-н Дъ Клашъра непременно ще поиска да посети това невероятно място, а може, нищо чудно, и много хубаво филмче да направи за него!). Макар че се опитахме съвсем вкратце да разкажем епичната история на мъките и страданията на баба Марийка, това, виждате, ни отне немалко място и време, за което съжаляваме; едва сега, като описахме тази сюрреалистична и абсурдистка ситуация (знаем, че г-н Дъ Клашъра непременно много ще се трогне от нея, зер, той е именно, подчертаваме това неслучайно, посланик на доброто!), искаме вече още по-вкратце да отправим предложението си, т.е. да му съобщим идеята си (въпреки че сме убедени, че той сам би могъл да се сети за нея и по тази причина нашето предложение е съвсем неуместно, за което предварително се извиняваме!):

Апартаментът на баба Марийка в момента е в ужасно състояние, разбит и ограбен е, крайно мръсен е, смърди отвратително, ясно е, че другояче няма как и да бъде, щото бабата наистина няма вода (и ако не е идиотинът Грънчаров, който й кара вода в 10-литрови бутилки от минерална вода, кара й ги от другия край на града на доброто Пловдив и ги носи на ръка до 12-тия етаж, е, ползва асансьор де, щото, понятно е, съседите-самаряни на бабата с нищичко не й помагат, те стоят над тези неща, нещо повече: те работят отново за подбуждане на ново съдебно дело за повторното изгонване на бабата от жилището й!); като капак на всичко, понеже апартаментът е на последния, 12-ти етаж, в него температурата в това горещо лято е нетърпима, цяло чудо е как бабата изобщо оцелява в него; нито ток има, нито вода, нито врати, нито прозорци има (наскоро, като опитала да отвори един прозорец, стъклото паднало и се счупило на главата на бабата, никой не знае как не я е обезглавило, идиотинът Грънчаров смята, че това пак е чудо и Божий знак, че Бог пази бабата - и то именно за да изпитва нас, жителите на града на доброто Пловдив!). Е, драги г-н посланико на доброто в града на доброто Пловдив, е, драги г-н Кмете на Града на доброто, е, драги г-н омбудсман на Града на доброто, какво ще кажете, може ли нещичко да се направи и да помогнем на бабата в тази отчайваща, страшна, направо плачевна ситуация?

Въпросният нещастник Грънчаров, който единствен в нашия град на доброто общува с баба Марийка и с нещичко й помага, е сложил соларна лампа бабата поне малко да си свети вечер, купил й е газово котлонче за да може да си стопли супа или чай (в кошмарния студ през изминалата зима бабата все пак оцеля някак, което, както и да го погледнем, въпреки безумията на побъркания философ Грънчаров, не можем да не признаем, че той може би е прав като смята, че Бог лично помага на бабата, пази я - с оглед да изпитва нас, да ни преподава някакви уроци, знаем ли какво да кажем, страх ни е, че каквото и да кажем, може да се окаже, че и ний като Грънчаров сме на път да полудеем!), казахме също, че и носи вода, та бабата да може поне да си измие ръцете, да сипва вода в унитаза, в тоалетната чиния (която ужасно смърди и вмирисва не само апартамента, но и дори целия етаж и кой знае как - и блока дори!); нищо повече той не може да направи предвид бедността си. Но дали г-н Дъ Клашъра, предвид оправността и практичността му, а също така и предвид финансовите му възможности (да ни е жив и здрав и спокойно да си харчи тъй честно спечелените си пари, за които ний изобщо не му завиждаме, напротив, радваме се, че има толкова умни и практични хора сред нас, които също така ни дават прекрасен урок: че животът може да бъде прекрасен - стига да имаме... пари!) не може да измисли и да направи нещо добро, да помогне на бабата и така да я спаси, което, предвид факта, че вече е посланик на доброто, за сетен път ще потвърди неговата доброта и добродетелност, в която ний изобщо не се съмняваме?! Смятаме, че той може да измисли и да направи нещо много по-умно и по-добро, но ний с нашия несъвършен ум си позволяваме да му предложим следното:

Уважаеми г-н Слави Панайтов Дъ Клашъра, нима не е допустимо в тази ситуация около баба Марийка да покажете на всички нас, че неслучайно в нашия град на доброто Вие сте наш посланик на доброто - и, примерно, да помогнете на баба Марийка както решите, както сметнете за добре, примерно, като финансирате ремонтирането поне на една стая, в която бабата да може да живее в прилични човешки условия, да има ток и вода, да има прозорец и врата?! Ний смятаме, че изобщо няма да Ви затрудни финансово да платите за един прозорец, за една врата, а също и за ремонта с цел пускането на водата и тока в апартамента й, това са нищо и никакви за Вашите възможности, по наши груби сметки, 2-3 000 лева! И като й помогнете, така веднъж-завинаги ще затворите устите на завистниците и зложелателите, които тръбят, че сте бил много алчен, че само сте обичали да прибирате парите на хората, на Вашите абонати, на рекламодателите Ви и пр., а на никого досега не сте бил помогнал или дал нещичко - от своите несметни богатства, както пак тръбят тези толкова злобни завистници! Това е нашето предложение, но Вие можете да измислите, естествено, нещо много по-умно и добро, тъй че сме в нетърпение да разберем какво ще направите след като Ви запознахме с този тъй благодатен за Вашите възможности - и за Вашата несъмнена добродетелност! - наистина тежък случай, имаме предвид мъките на баба Марийка.

Уважаеми г-н Кмете на Града на доброто,

Уважаеми господин омбудсман на Града на доброто,

Молим да ни извините, че имахме наглостта да Ви занимаваме, за кой ли път, с този тъй неприятен, проклет и мъчен казус на баба Марийка; но бяхме окуражени от това, че разбрахме, че Пловдив е вече град на доброто, нещо, което ние досега не знаехме и, признаваме си, от което бяхме доста изненадани. Благодарим Ви, че сте допринесли за раждането на тази душеспасителна кампания "Пловдив - град на доброто", далеч сме от мисълта, че ние, небезразличните граждани, с нашите жалби, апели и предложения сме Ви подтикнали към нея, но ето сега пък ще се радваме на дело да докажем, че ний, пловдивчани, наистина, с право заслужаваме да се смятаме за толкова добродетелни. Вярваме, че ще спомогнете, ако се наложи, г-н Слави Дъ Клашъра да вникне по-внимателно в предложението ни и да участва в решаването на казуса на баба Марийка, който иначе има потенциала да срине заслужения морален и духовен авторитет на нашия град, с пълно право обявен за град на доброто! 

Затова Ви молим, понеже се страхуваме писмото ни изобщо да не стигне до г-н Дъ Клашъра - все пак той е от елита на града и народа ни, а такива избрани и звездни хора обикновено смятат, че стоят над тъй пошлите и грозни проблеми, които терзаят душите на нас, гражданите, дето сме орисани да живеем там, долу, в низините и в бедността, а също така и в смрадта и в мръсотията. (Простете за откровеността ни, но ний, знайно е, сме такива, говорим и пишем това, което мислим - и както го чувстваме със сърцата си!)

2 юли 2022 г.

С УВАЖЕНИЕ: Георги Тодоров, упълномощен да води кореспонденцията ни с институциите